1 Р Е Ш Е Н И Е № 481 София, 13.07.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на първи декември две хиляди и единадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА и при участието на секретаря Емилия Петрова изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 1405/ 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 796 от 17.08.2011 г. е допуснато касационно обжалване на решението от 19.07.2010 г. по гр.д.№ 356/ 2010 г. на Кюстендилски окръжен съд по въпроса дали един иск по чл.53, ал.2 З. е предявен преждевременно и при липсата на правен интерес, докато не е постановен отказ за поправка на плана по административен ред. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие на обжалваното решения със задължителна съдебна практика, формирана от решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: С решение от 24.03.2010 г. по гр.д.№ 1386/2007г. на районен съд- Д. по иск на С. В. П. и М. Я. П., квалифициран от съда с правно основание по чл.97, ал.1 ГПК, е прието за установено по отношение на ответника К. В. И., че ищците са собственици на имот стар пл.№122,123, попадащи в УПИ ХІІІ-55- за озеленяване, в кв. 19 по плана на [населено място], Кюстендилска област от 1988г., с площ на двата имота общо 535 кв.м., а на целия имот- 1061 кв.м. С решение от 19.07.2010 г. по гр.д.№ 356/ 2010 г. на Кюстендилски окръжен съд е прието, че правната квалификация на иска е чл.53, ал.2 З., както и че решението на първоинстанционния съд е недопустимо поради липсата на правен интерес от предявяване на иска, поради което е постановено неговото обезсилване и прекратяване на делото. Липсата на правен интерес е обоснована с това, че няма изричен отказ на администрацията да попълни плана с вярната имотна граница. В р.№ 15 от 23.02.2010 г. по гр.д.№ 3499/ 2008г. на ВКС, ІІ г.о. е прието, че когато допуснатата грешка в кадастралния план е свързана с наличие на спор за материално право, това е достатъчно основание за предявяване на иска по чл.53, ал.2 З., като тази разпоредба не предвижда обусловеността на иска от предварително провеждане на административна процедура, респ. отказ за констатиране на грешката в кадастралната основа и отстраняването й. В същия смисъл е и решение № 776 от 15.11.2010 г. по гр.д.№ 982/ 2009г. на ВКС, І г.о., което е постановено във връзка с иск по чл.32, ал.1, т.2 З. / отм/, но изложените мотиви са валидни и за производството по чл.53, ал.2 З.. Правният интерес от предявяване на иска по чл.32, ал.1, т.2 З., респ.по чл.53, ал.2 З. произтича не от отказа на администрацията да попълни плана, а от наличието на имуществен спор, свързан с твърдяната грешка или непълнота в плана. Посочените решения са постановени по реда на чл.290 ГПК, поради което по силата на ТР № 1/ 2009г на ОСГТК на ВКС са задължителни за съдилищата. Обжалваното решение на въззивния съд, с което е прието, че искът е недопустим и е отказано разглеждането му по същество, противоречи на тази практика, поради което следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане и за произнасяне по съществото на спора . При постановяване на решението следва да се имат предвид и разясненията за същността на иска по чл.53, ал.2 З., дадени в р.№ 407/ 25.06.2012 г. по гр.д.№ 1192/ 2010 г. на ВКС, І г.о., постановено също в производство по реда на чл.290 ГПК. По изложените съображения и на основание чл.293 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И ОТМЕНЯВА решението от 19.07.2010 г., постановено по гр.д.№ 356/ 2010 г. по описа на Кюстендилски окръжен съд и връща делото на същия съд за ново разглеждане и постановяване на решение по съществото на спора. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: