Ключови фрази
Иск за обезщетение за други вреди причинени от работодателя на работника или служителя * прекратяване на трудовото правоотношение * трудова книжка * обезщетение поради незаконно задържане на трудова книжка * вписване в трудова книжка * забава


решение по гр.д. № 1276/2009 на Върховния касационен съд, ІV ГО

РЕШЕНИЕ № 38

С., 29. март 2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на двадесет и шести януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
при участието на секретаря Р. П. като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1276 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решението на Смолянския окръжен съд от 09.06.2009 г. по гр.д. № 180/2009 в частта, в която е потвърдено решението на Смолянския районен съд от 16.03.2009 г. по гр.д. № 570/2008, с което е отхвърлен предявеният иск по 226 ал. 2 КТ. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди всички обстоятелства по делото.
По поставения въпрос, Върховният касационен съд намира, че обстоятелства по делото са всички факти, в т.ч. относно преюдициалните правоотношения, от които произтичат претендираните права и възражения, които съдът включва в доклада по делото съгласно чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК. Кои са тези факти съдът определя от твърденията на насрещните страни въз основа на правната квалификация на всички права, претендирани от ищеца и насрещните права и възражения на ответника съгласно чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК и от отговорите на въпросите и указанията по чл. 145, ал. 1 и 2 ГПК. При обсъждането на фактите и обстоятелствата по делото е без значение коя от страните твърди съответния факт и с процесуалните действия на коя страна той е доказан. За да признае или отрече претендираните права от насрещните страни, съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата за всички правно релевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани. Съдът обсъжда също и всички процесуални искания на страните, които се основават на установени факти, както и доводите на страните, които имат значение за решението по делото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че трудовото правоотношение с истцата е прекратено на 21.08.2008 г. в края на работното време, поради което е било невъзможно трудовата книжа да й бъде връчена тогава. Не се установява, кога истцата е подписала протокола с изявлението, че желае да получи трудовата си книжка след 01.09. На 19.09., когато се е явила, отговорната за трудовите книжки служителка е била в отпуск. Извършената на 24. и 30.09. проверка по случая от Инспекцията по труда е констатирала, че трудовата книжка е попълнена, след което на 06.10. ответникът кани истцата да си я получи. Истцата е получила поканата на 08.10 и същият ден се е явила и получила трудовата си книжка надлежно оформена.
В нарушение на материалния закон въззивният съд е приел, че не е налице незаконно задържане на трудовата книжка. Местоизпълнението на задължението на работодателя да предаде на работника надлежно оформената трудова книжка след прекратяване на трудовото правоотношение не е определено в закона и на практика не се урежда от трудовия договор. То е близко до задължението да се предаде определена вещ, поради което следва да се приеме, че според естеството му то е търсимо, т.е. в местонахождението на трудовата книжка при прекратяване на трудовия договор, когато за работодателя възниква задължението да я оформи надлежно и предаде на работника.
ЗЗД не изисква покана, за да изпадне длъжникът в забава, когато естеството на задължението не предполага такава, напр. наемателят и заемателят за послужване са в забава, ако не уведомят наемодателя, съответно заемателя за послужване за повреди или посегателства върху вещта, също и довереникът е в забава, ако е извършил нещо по мандата и не се отчита пред доверителя.
Съгласно чл. 348, ал. 3 КТ трудовата книжка се съхранява от работника. Той може да я остави за съхранение и у работодателя. Когато след прекратяването на трудовия договор работникът е предал съхраняваната от него трудова книжка за оформяне от работодателя, работодателят трябва да я оформи и върне веднага, а ако има пречка за оформянето й – да посочи кога тя ще е оформена. Ако работодателят не върне веднага надлежно оформената трудова книжка и не посочи кога работникът може да си я вземе, добросъвестността изисква той да покани работника за получаването й. Когато трудовата книжка се съхранява от работодателя, работникът трябва да си я потърси и ако работодателят не му я предаде, той изпада в забава. Работодателят може да се освободи от последиците на своята забава, като изпрати на работника съобщение съгласно чл. 6, ал. 3 НТКТС.
Също в нарушение на закона въззивният съд е приел, че в тежест на работника е да докаже настъпването на вреди от противоправното задържане на трудовата книжка. Когато законодателят е определил размера на обезщетението от определено противоправно поведение, пострадалият не доказва претърпял ли е вреди и какви; и нито деликвентът може възразява, че претърпените вреди са по-малко, нито пострадалият може да претендира, че е претърпял по-големи вреди.
Обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК.
По делото е установено, че трудовото правоотношение с истцата е прекратено на 21.08.2008 г. в края на работното време, поради което е било невъзможно трудовата книжа да й бъде връчена тогава. Не се установява, кога истцата е подписала протокола с изявлението, че желае да получи трудовата си книжка след 01.09. На 19.09., когато се е явила, отговорната за трудовите книжки служителка е била в отпуск. Извършената на 24. и 30.09. проверка по случая от Инспекцията по труда е констатирала, че трудовата книжка е попълнена, след което на 06.10. ответникът кани истцата да си я получи. Истцата е получила поканата на 08.10 и същият ден се е явила и получила трудовата си книжка надлежно оформена. Последното получено брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението на истцата възлиза на 725,00 лева.
Видно от изложеното при прекратяването на трудовото правоотношение на 21.08.2008 г. за работодателя е било невъзможно да оформи и върне трудовата книжка веднага. Той не е изпълнил задължението си да посочи кога тя ще бъде оформена, но истцата е заявила изрично, че желае да получи книжката след 01.09.2008 г. До този момент задържането на трудовата книжка не е противоправно. То не е противоправно и до 19.09.2008 г., когато истцата се е явила да я получи, тъй като вземането е търсимо. Противоправно е задържането след тази дата до 08.10.2008 г., когато поканата, с която работодателят се е освободил от своята забава, е достигнала до истцата, поради което ответникът дължи обезщетение в размер на 484,00 лева със законната лихва от 08.10.2008 г. Разноски по компенсация не се дължат.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решението на Смолянския окръжен съд от 09.06.2009 г. по гр.д. № 180/2009 в частта, в която е отхвърлен предявеният иск по 226 ал. 2 КТ.
ОСЪЖДА Районния инспекторат по образование, Смолян да заплати на М. Т. К. от Смолян сумата 484,00 лева на основание чл. 226, ал. 2 КТ със законната лихва от 08.10.2008 г. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както отхвърля иска в останалата част до предявения размер 1.155,76 лева.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.