Ключови фрази
Отменителни искове * несъстоятелност * попълване масата на несъстоятелността


4
Решение по т.д.№ 722/2012 год. на ВКС-ТК, І т.о.
Р Е Ш Е Н И Е

№ 187

София, 17.12.2014 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова

при участието на секретаря Елеонора Стоянова, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 722 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „Н. ” (Н.) срещу Решение № 142 от 30.03.2012 год. по т.д.№ 217/2012 год. на Пловдивския апелативен съд с което е потвърдено Решение № 327 от 15.12.2011 год. по т.д.№ 85/2011 год. на Кърджалийския окръжен съд. С него е бил отхвърлен предявеният от Н. срещу [фирма] (в несъстоятелност), [фирма] и Е. Е. О. иск с правно основание чл.647 т.3 ТЗ.
Касационен контрол е допуснат в хипотезата на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС за служебна проверка по допустимостта на иска и постановените по него съдебни актове с оглед изменението на чл.647 ТЗ и чл.649 ТЗ в хода на процеса, на които изменения законодателят е придал обратно действие.
Касаторът Н. (Н.) се позовава на необоснованост на въззивния акт, както и на допуснато нарушение процесуалния закон – чл.164 т.3 ГПК.
Ответникът по касация [фирма], чрез процесуалния си представител изразява становище, че въззивното и първоинстанционното решения подлежат на обезсилване, като производството по иска бъде прекратено, поради просрочие. Изразява и евентуалното становище, че жалбата е неоснователна и решението на Пловдивския апелативен съд следва да остане в сила. Има искане за присъждане на разноски.
Ответникът по касация Е. Е. О., чрез писмено становище на процесуалния си представител сочи, че искът е недопустим и постановените по него решения следва да бъдат обезсилени. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] (н), представляван от синдика, не изразява становище.
Като взе предвид становищата на страните и извърши проверка по допустимостта на постановените по делото решения, съдебният състав приема следното:
Предявен е на 14.02.2011 год. иск с правно основание чл.647 т. 3 ТЗ.
Твърдението на ищеца Н.е, че в двугодишен срок преди откриването на производството по несъстоятелност на [фирма], дружеството се е разпоредило в полза на Е. Е. О. с недвижим имот, находящ се в [населено място] и върху който имот е вписана законна ипотека в полза на [фирма].
След образуването на касационното производство, с § 9 на ЗИДТЗ, чл.647 и чл.649 ТЗ са изменени (ДВ бр.20/2013 год.). С § 14 ал.1 от ПЗР на ЗИДТЗ, законодателят е предвидил, че това изменение се прилага и по отношение на заварените производства за попълване масата на несъстоятелността, каквото е и настоящето. С Решение № 4 от 11.03.2014 год. по к.д.№ 12/2013 год. Конституционният съд е отхвърлил искането на Общото събрание на Търговска колегия на ВКС за обявяване противоконституционността на § 14 ал.1 и 2 и § 15 от ПЗР на ЗИДТЗ (ДВ бр.20/2013 год.) и обратното действие на закона ще следва да бъде приложено.
При преценката дали в конкретния случай изменението на материалния закон води до друг извод досежно допустимостта и основателността на иска, съдът взе предвид следното:
Правнорелевантният период съобразно предходната редакция на т.3 на чл.647 ТЗ е 10.02.2007 – 10.02.2010 год. – двугодишен период, считано от датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност.
Изменението на фактическия състав чл.647 при въвеждането на ал.1 е в частта за релевантния за недействителността период в който следва да е сключена възмездната сделка. Срокът остава двугодишен, но считано не от датата на решението, а от датата на депозиране на молбата по чл.625 ТЗ. Въведено е и допълнително условие, съобразно което, този период не може да се простира назад във времето по-рано от датата на неплатежоспособност. В случая, молбата по чл.625 ТЗ е била депозирана от кредитора [фирма] на 07.12.2009 год. (видно от съдържанието на приложеното решение на Кърджалийския окръжен съд); началната дата на неплатежоспособност на [фирма] е 10.04.2009 год., а атакуваната сделка е сключена на 18.05.2009 год.
Т.е. правнорелевантният период в случая е с начало 10.04.2009 год., сделката е сключена в рамките му, поради което по отношение на срока, постановените при старата редакция на закона, решения не противоречат на новата императивна разпоредба, не са недопустими и не подлежат на касиране на това основание.
Решенията не са недопустими и поради просрочие на иска, каквото е позоваването на ответника по касация [фирма]. С определение № 161 от 15.02.2011 год. по т.д.№ 85/2011 год. исковата молба е била връщана, като депозирана извън срока по чл.649 ал.1 (изм.) ТЗ. Това определение е било отменено, като са били обсъдени възраженията на ответника досежно датното клеймо на плика, съдържащ исковата молба и са били счетени за неоснователни. Настоящият съдебен състав счита, че спорът относно датата на депозиране на ИМ е преклудиран и не може да бъде привнасян в касационното производство, като основание по чл.270 ал.3 ГПК. Искът е допустим, съобразно посоченото по-горе, поради което ВКС дължи произнасяне по основателността на жалбата.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
За да приемат, че искът на Н. за прогласяването на относителната недействителност на извършено от несъстоятелния длъжник в полза Е. О. разпореждане с недвижим имот и учредяването на законна ипотека върху него в полза на [фирма] е неоснователен, съдилищата са се позовали на липсата на неравностойност на разменените престации. Изводите на въззивния съд се основават на преценка на събраните по делото доказателства, като тази преценка е релевантна и при новата законова разпоредба, доколкото в тази част фактическият състав не е изменен. Не е налице и твърдяното нарушение на процесуалния закон – чл.164 т.3 ГПК. Позоваването на касатора е, че събирането на гласни доказателства в първоинстанционното производство е било недопустимо и това нарушение не е било констатирано и обсъдено от въззивния съд. Преди всичко, първоинстанционното решение не е обект на касационен контрол. На второ място, дори да би било допуснато такова нарушение, въззивният съд не е бил сезиран с него. На трето място, гласните доказателства относно степента на довършеност на имота и оттам – преценката за стойността му, не се включват в ограничението на чл.164 т.3 ГПК.
Въззивното решение е законосъобразно и следва да остане в сила. С оглед изхода на спора, касаторът ще следва да заплати на ответника по касация [фирма] сумата 4200 лв. направени по делото разноски пред настоящата инстанция, съобразно представен списък по чл.80 ГПК. Разноските за предходните инстанции са присъдени.
Водим от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ в сила Решение № 142 от 30.03.2012 год. по т.д.№ 217/2012 год. на Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА Н. агенция за приходите да заплати на [фирма] сумата 4200 лв., представляваща направени по делото разноски за настоящата инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.