О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 735 гр. София, 20.11.2014 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 18 ноември, две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №3002 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на [фирма]-гр.В. срещу решение №104 от 16.04.20123 г. на АС-Варна по в.т.д. №104/2013 в частта за разноските, имаща характер на определение, с която е отменено първоинстанционното решение,в частта, с която в полза на ответника по делото-частен касатор в настоящото производство е била присъдена като разноски сумата в размер на разликата между 150 лева и и 4500 лева-адвокатско възнаграждение. В частната касационна жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение. Претендира се допускане до касация и отмяна на същото. Ответникът по частната касационна жалба не изпраща отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 3 ГПК. За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд е констатирал, че не е налице доказване от [фирма]-гр.В. на реално платено адвокатско възнаграждение от негова страна на упълномощения процесуален представител по делото- адвокат Л. Н. К.-М. от АК-В.. Изложени са съображения за липсата на договор за правна помощ от кочан на АК, който да удостоверява плащането в брой на договореното възнаграждение. Счетено е, че представеният за това документ/разписка/, подписан само от процесуалния представител за получаване на сумата от негова страна не удостоверява по безсъмнен начин действително извършеното плащане, което от своя страна е пречка за присъждането на сумата като съдебни разноски направени по делото. В изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК на основанията по чл.280 ал.1 ГПК, жалбоподателят формулира като правен въпрос от значение за изхода по конкретния процесуален спор: за начина на доказване направата на съдебни разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение като се основава на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК . Отговорът на този въпрос е даден в задължителната практика на ВКС: ТР №6 от 06.11.2013 г. по тълк.дело №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, където в т.1 е прието, че вписването на плащането в договора за правна помощ има характер на разписка и удостоверява плащането в брой. Следователно обжалваното определение следва да се допусне до касация на основание чл. 280 ал.1, т.1 ГПК, т.е. като постановено в противоречие със задължителна практика на ВКС-посоченото ТР. По същество следва да се вземе впредвид, че след като в клаузата в чл. 9 от Договора за правна помощ, сключен между [фирма]-гр.В. и адвокат Л. Н. К.-М. от АК-В. изрично е отбелязано, че договореното възнаграждение за процесуално представителство по делото е заплатено изцяло и в брой при подписване на договора, то непризнаването му като съдебни разноски в обжалвания акт води до извода за неговата незаконосъобразност и необоснованост. Нито законът, нито съдебната практика поставят условие договорът за правна помощ сключен с адвокат да е на бланка от кочан, издаден от АК под страх от нищожност или като недостатък на форма за доказване. С оглед изложеното обжалвания акт следва да се отмени и ВКС да се произнесе в насока присъждане в полза на страната на дължимото като съдебни разноски договорено и платено възнаграждение за процесуално представителство. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на решение №104 от 16.04.20123 г. на АС-Варна по в.т.д. №104/2013 в частта за разноските, имаща характер на определение. ОТМЕНЯ решение №104 от 16.04.20123 г. на АС-Варна по в.т.д. №104/2013 в частта за разноските, имаща характер на определение и вместо него постановява: ОСЪЖДА Д. П. С. от [населено място] да заплати на [фирма]-гр.В. сумата от 4 350 лева- съдебни разноски в първоинстанционното производство, съставляващи договорено и платено адвокатско възнаграждение. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.