4 Р Е Ш Е Н И Е № 67 София, 22.06.2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова Гълъбина Генчева при участието на секретаря Емилия Петрова като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело №2936 от 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Б. Г. от [населено място] срещу решение №702/08.07.2016г. на Разградския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№64/2016г., с което по реда на чл.247, ал.1 ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение №40/11.05.2016г., постановено по същото дело. С определение №62/12.02.2018г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато за извършване на преценка за допустимостта на въззивното решение. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като съделителят Т. Б. е починал на 14.06.2016г., данни за което са постъпили по делото. Излага съображения, че при наличието на данни за смъртта на съделителя съдът е следвало да спре производството по делото и да изпълни процедурата по установяване и конституиране като страни на наследниците на починалия. В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба И. Н. Х. изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Допълнителни съображения излага в писмена защита, представена в проведеното по делото открито съдебно заседание. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 ГПК, приема следното: Производството е за делба във фазата по извършване. В хода на делбеното производство, образувано по подадена от И. Н. Х. искова молба, на 10.05.2016г. Разградският окръжен съд, действайки като въззивна инстанция по в.гр.д.№64/2016г., е постановил решение №40, с което е отменил като неправилно решението на първоинстанционния съд от 04.12.2015г. по гр.д.№434/2015г. в частта, с която на основание чл.346 ГПК е обявен за окончателен разделителен протокол, обособяващ три дяла от допуснатите до делба между И. Н. Х., В. Б. Г. и Т. Б. Г. недвижими имоти : гараж с идентификатор 61710.505.698.1.77 и гараж с идентификатор 61710.505.698.4.8, находящи се в [населено място], бл.“А. в.“№15, вх.Е и вилна сграда, находяща се в [населено място], Р. област, в УПИ VI-270/, както и движими вещи : лек автомобил „С. М.“ с ДК [рег.номер на МПС] и мотоциклет „М.“ с ДК [рег.номер на МПС] , и вместо това е извършил делбата на тези имущества, поставяйки като уравнение на дяловете по реда на чл.349 ГПК в дял на В. Б. Г. вилната сграда, находяща се в [населено място] и мотоциклет „М.“, в дял на Т. Б. Т. гараж с идентификатор 61710.505.698.1.77 и лек автомобил „С. М.“ и в дял на И. Н. Х. за достигане стойността на дела му гараж с идентификатор 61710.505.698.4.8. На 04.07.2016г. в регистратурата на Разградския окръжен съд е постъпила молба от И. Н. Х. с вх.№2982, с искане по реда на чл.247 ГПК да бъде поправена допусната в диспозитива на решението очевидна фактическа грешка, изразяваща се в погрешно изписване на последната цифра от идентификатора на поставения в негов дял гараж. С писмо изх.№1111/05.07.2016г. Разградският окръжен съд е изискал делото от първоинстанционния съд за произнасяне по молбата и видно от писмо №633/06.07.2016г. делото е било изпратено на изискалия го съд и с обжалваното решение, постановено на 08.07.2016г., Разградският окръжен съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решението си от 11.05.2016г., като е постановил в идентификатора на гаража, възложен в дял на съделителя И. Н. Х. вместо „61710.505.698.4.8“ да се чете „61710.505.698.4.9“. С молба от 10.08.2016г. В. Б. Г. чрез упълномощен лично от нея процесуален представител /адв.М. Н./ е уведомила съда, че съделителят Т. Б. Т. е починал на 14.06.2016г. /преди подаване на молбата за поправка на очевидната фактическа грешка/ в САЩ, като е представила копие от издаден в щата Н. смъртен акт на английски език. Преведен на български език екземпляр от документа В. Б. Г. е представила с молба от 24.08.2016г. в изпълнение на дадените от съда указания. С оглед представеното по делото копие от издадения в щат Н. смъртен акт №[ЕГН], следва да се приеме, че съделителят Т. Б. Т. е починал на посочената в акта дата – 14.06.2016г. Документът представлява чуждестранен публичен акт по смисъла на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, ратифицирана от Република България със закон, приет от Народното събрание на 25.05.2000г. и обн.ДВ.бр.47/09.06.2000г., както и от САЩ, поради което следва да се приеме, че легализация на документа не е необходима. Неоснователни са доводите на ответника по касационна жалба, че представеният документ не представлява доказателство за установяване факта на смъртта по смисъла на чл.178 и сл. ГПК, както и че при смърт на български гражданин, настъпила в чужбина, следва да бъде спазена процедурата по чл.71 от Закона за гражданската регистрация, доколкото в настоящия случай според направената в Национална база данни справка акт за смъртта на Т. Б. не е съставен. Според възприетото в практиката на ГК на ВКС становище /решение №118/21.12.2017г. по гр.д.№4596/2016г. по описа на Първо ГО на ВКС/, което настоящият състав споделя, актовете, съставени по реда на чл.72, ал.2 от Закона за гражданската регистрация имат вторичен характер, като по изричното разпореждане на закона в тях длъжностното лице вписва без изменение данните от съставения в чужбина акт за гражданско състояние. Правните последици от настъпилата в чужбина смърт настъпват от датата, на която лицето е починало, а не от датата, на която длъжностното лице е съставило съответния акт по реда на ЗГР. В случая настъпването на смъртта на съделителя Т. Б. е установено по категоричен начин, поради което постановеното след настъпването на този факт съдебно решение следва да бъде обезсилено като недопустимо и делото бъде върнато на въззивния съд с указания за продължаване на производството с участието на назначения от настоящия състав управител на незаетото наследство до установяване наследниците на починалия и конституирането им в производството по делото. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение №702/08.07.2016г. на Разградския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№64/2016г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Разградския окръжен съд. Решението е окончателно. Председател: Членове: