4 Р Е Ш Е Н И Е № 608 [населено място] 01.12. 2010 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА ЖИВА ДЕКОВА при участието на секретаря Райна Стоименова разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА гр.дело № 1548 по описа за 2009 год. Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Професионална гимназия за строителство и архитектура „П. П.”, [населено място], чрез адв.С., против решението от 15.05.2009г., постановено по гр.д. №412/2009г. на Добрички окръжен съд, с което е потвърдено решението от 20.03.2009г. по гр.д.№2313/2008г. на Добрички районен съд за уважаване на предявените от И. Г. М. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ. Касационното обжалване е допуснато с определение №138 от 09.02.2010г. на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, поради противоречива съдебна практика по въпроса: кой е релевантният момент, към който следва да се извършва преценката дали е спазена процедурата по предварителната закрила по чл.333, ал.4 от КТ. Настоящият съдебен състав намира за правилно разрешението, дадено в решение №206 от 29.02.2000г. по гр.д.№617/1998г. на ВКС, ІІІ г.о., че при неспазен срок на предизвестие релевантният момент, към който се преценява спазването на предварителната закрила при уволнение по чл.333 от КТ в случаите на прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие, е моментът на връчване на предизвестието. В касационната жалба се поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно. По съображения в жалбата се иска решението да бъде отменено. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба И. Г. М. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от И. Г. М. срещу Професионална гимназия за строителство и архитектура „П. П.” искове за признаване за незаконно и отменяне на уволнението му на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „учител практическо обучение”. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че уволнението е незаконосъобразно поради нарушение на чл.333, ал.4 от КТ. Решението е неправилно. Установено е, че И. Г. М. е заемал длъжност „учител практическо обучение” в Професионална гимназия за строителство и архитектура „П. П.”, по силата на трудов договор, сключен за неопределено време и прекратен едностранно на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ от директора на гимназията с предизвестие №А./349/01.09.2008г., връчено редовно на 01.09.2008г., при отказ, оформен с подписите на двама свидетели. След изтичане на 30-дневния срок на предизвестието е връчена и заповед 98/01.10.2008г. за прекратяване на трудовия договор поради намаляване обема на работа. И. М. е член на синдикалната организация на С. към К. при П.”П. П.” от 01.10.2003г. до 31.08.2008г. включително, видно от писмо от 04.03.2009г., подписано от председател и секретар на организацията. Р. момент, към който се преценява спазването на предварителната закрила при уволнение по чл.333 от КТ в случаите на прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие, е моментът на връчване на предизвестието, включително при неспазен срок на предизвестието, в който случай се дължи обезщетение за неспазения срок на предизвестието. Законодателят е определил момента, към който предварителната закрила трябва да бъде осъществена при прекратяване на трудовото правоотношение. Този момент, съгласно чл.333, ал.7 от КТ, е връчването на заповедта за уволнение. Систематичното тълкуване на нормата във връзка с разпоредбите на чл.335 от КТ сочи на извод за определяне на правнорелевантния момент, към който следва да бъдат налице предпоставките на чл.333, ал.1 от КТ, с оглед момента на упражняване на правото на работодателя за едностранно прекратяване на трудовия договор. В чл.335, ал.2, т.2 и т.3 от КТ е определен моментът, в който настъпват последиците от упражненото вече от работодателя негово право да прекрати трудовия договор с предизвестие. С отправяне на предизвестието работодателят упражнява правото си за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение, което поражда действие с достигане на изявлението до адресата. Това е моментът, към който следва да се извърши преценка съществувало ли е потестативното право и надлежно ли е упражнено то. В случай, че към този момент работникът или служителят не е ползвал разрешен отпуск, какъвто е разглежданият случай, работодателят няма задължение да получи предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието с оглед закрилата по чл.333, ал.4 от КТ. В разглежданият случай служителят е бил синдикален член към предходен момент спрямо деня, в който е отправено и връчено предизвестието за уволнение, поради което неправилно въззивният съд е приел, че ищецът се ползва с предварителна защита по чл.333, ал.4 от КТ. Предвид изложеното спорът за законосъобразността на уволнението следва да бъде разгледан по същество /арг.чл.344, ал.3 от КТ/. В доказателствена тежест на работодателя е да установи, че се е осъществило посоченото в заповедта за уволнение правно основание чл.228, ал.1, т.3 от КТ. Намаляването на обема на работата по смисъла на чл.328, ал.1, т.3 от КТ се изразява в намаляване на паралелките в училището, от което намалява и обемът на учебно-преподавателската работа и на броя на учебните часове за норматив на учителите. В случая са представени: Анализ на държавния план-прием в гимназията за учебната 2008/2009г., поименно щатно разписание от 01.10.2008г. и от 01.10.2008г., както и справка за класовете и паралелките в гимназията за същата учебна година, като ответникът е поддържал, че по специалността, преподавана от ищеца не е осъществен прием. При тези данни въззивният съд е следвало да изясни чрез съдебна експертиза дали обективно има намаляване на паралелките, на обема на учебно-преподавателската работа по преподаваните дисциплини и на броя на учебните часове за норматив на ищеца през учебната 2008/2009г. спрямо предходната 2007/2008г. По изложените съображения следва да се приеме, че са налице поддържаните от касатора основания за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.2 и ал.3 от ГПК то следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане съдът ще следва да изясни чрез експертиза дали е налице намаляване на обема на работа като фактическо състояние. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение от 15.05.2009г., постановено по гр.д. №412/2009г. на Добрички окръжен съд. ВРЪЩА делото за разглеждане от друг състав на Добрички окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: