Р Е Ш Е Н И Е
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА
ТАТЯНА КЪНЧЕВА

при участието на секретаря НАДЯ ЦЕКОВА и на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 3117 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:


Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите В. П. В., С. Н. Т., Г. Т. Г., Ф. С. К., З. И. Б. и Р. Т. Х. срещу решение № 140/ 24.10.2011 г. по внохд № 348/2011 г. на Пловдивския апелативен съд, с оплаквания за нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложените наказания. Подсъдимият З. Б. прави искане да бъде оправдан по обвинението, а останалите подсъдими молят да се намалят наложените им наказания и да се приложи института на условното осъждане.
В съдебно заседание, защитата на всеки от подсъдимите поддържа съответната жалба и моли да бъде уважена.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че жалбите са неоснователни.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение в пределите по чл.347 от НПК, установи следното:
С присъда № 37/ 05.04.2011 г. по нохд № 222/2011 г. Пловдивският окръжен съд признал подсъдимите за виновни и ги осъдил както следва:
Подсъдимият В. В.- по чл.321 ал.6 от НК на две години лишаване от свобода и по чл.234 ал.2 т.2 и т.3 вр. ал.1 на две години и шест месеца лишаване от свобода. На осн. чл.23 от НК определил общо наказание две години и шест месеца лишаване от свобода.
Подсъдимият З. И. Б.- по чл. 234 ал.2 т.2 и т.3 вр. ал.1 и чл.55 от НК на една година и три месеца лишаване от свобода.
Подсъдимият Ф. С. К.- по чл. 234 ал.1 от НК на две години лишаване от свобода и глоба в размер на 7574.40 лв., по чл. 214 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК на три години лишаване от свобода и глоба в размер на 1500 лв. и по чл. 321 ал.6 от НК на една година и шест месеца лишаване от свобода. На осн. чл. 23 от НК определил общо наказание три години лишаване от свобода, което на осн. чл.24 от НК увеличил с шест месеца. Към него присъединил наказанието глоба в размер на 7574.40 лв.
Подсъдимият Г. Т. Г.- по чл. 234 ал.2 т.1, т.2 и т.3, вр. ал.1, вр. чл.26 ал.1, вр. чл.28 ал.1 от НК на три години лишаване от свобода и пет години лишаване от право да упражнява търговска дейност, както и по чл. 321 ал.6 от НК на две години лишаване от свобода. На осн. чл.23 от НК определил общо наказание три години лишаване от свобода, към което присъединил наказанието лишаване от права. На осн. чл.68 ал.1 от НК привел в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от шест месеца, наложено с присъда по нохд № 223/2007 г. на ОС гр. Хасково.
Подсъдимият С. Н. Т.- по чл. 234 ал.2 т.2 и т.3, вр. ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК на две години и шест месеца лишаване от свобода и по чл.321 ал.6 от НК на една година и шест месеца лишаване от свобода. На осн. чл.23 от НК определил общо наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца.
Подсъдимата Р. Т. Х.- по чл. 234 ал.2 т.2 и т.3, вр. ал.1 от НК на две години и шест месеца лишаване от свобода, по чл. 321 ал.6 от НК на една година и шест месеца лишаване от свобода, по чл. 155 ал.5 т.2 пр.1 и т.3 пр.2, вр. ал.3, вр. ал.2 от НК на пет години лишаване от свобода и глоба в размер на 15 хиляди лева и по чл. 155 ал.5 т.2 пр.11, вр. ал.3, вр. ал.1 от НК на три години лишаване от свобода и глоба в размер на 10 хиляди лева. На осн. чл.23 от НК определил общо наказание от пет години лишаване от свобода, което увеличил с една година по чл.24 от НК. Към общото наказание присъединил наказанието глоба в размер на 15 хиляди лева.
Всички подсъдими са оправдани по първоначалните обвинения- В. и Г. за ръководители, а останалите за участници в организирана престъпна група, създадена с користна цел да върши престъпления по чл.234 ал.1 и ал.2 от НК.
С решението, предмет на настоящата касационна проверка, Пловдивският апелативен съд изменил присъдата в частта, касаеща наказанията на подсъдимите Ф. К. и Р.Х., като отменил приложението на чл.24 от НК. Потвърдил присъдата в останалата й част.
По жалбата на подсъдимия З. Б..
В жалбата се претендират касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Изложени са доводи за непълна и необективна оценка на доказателствата, като неправилно са игнорирани тези, опровергаващи обвинителната теза. Твърди се, че авторството на престъплението не е установено по несъмнен начин, тъй като Б. не е знаел, че в дома му ще бъдат внесени процесните цигари без бандерол. Подсъдимият счита, че следва да бъде оправдан.
Върховният касационен съд намира оплакванията за неоснователни. Първоинстанционният съд е изложил подробни съображения за доказателствената съвкупност, от която извежда извода за авторството на този подсъдим, възприети изцяло като правилни и законосъобразни и от Пловдивския апелативен съд. Посочено е, че анализът на дадените от подсъдимите В. и Х. обяснения на досъдебното производство сочи, че подс. Б. е имал познание за престъпната дейност на сестра си, знаел е, че оставените на съхранение в дома му цигари са без бандерол, най-малкото, защото е участвал лично в пренасянето на кашоните и е взел по един стек цигари от три различни марки. Като доказателствени източници за извода по авторството, съдът е ползвал не само посочените обяснения, но и съдържанието на проведените разговори между брата и сестрата/ материализирани в изготвените ВДС от използване на СРС- № 105 и № 129/, показанията на св. П. и протоколите за претърсване и изземване. Въззивният съд е обсъдил и обясненията на Х., дадени пред окръжния съд и е посочил защо не им дава вяра, преценявайки близките родствени връзки между двамата. При това положение, настоящият касационен съд намира за лишени от фактическо основание оплакванията за процесуални пороци при изграждане на вътрешното съдийско убеждение относно фактите. Авторството на подсъдимия Б. е доказано по несъмнен и категоричен начин, поради което липсват основания за оправдаването му.
По оплакванията за нарушение на материалния закон, изложени по идентичен начин в жалбите на останалите подсъдими.
Тези оплаквания са немотивирани. В жалбите е посочено единствено, че осъждането им по чл.321 ал.6 от НК е „компромисно”, доколкото не са събрани доказателства да са ръководители или участници в организирана престъпна група. Върховният касационен съд не веднъж е имал повод да отбележи в свои решения, че касационната проверка се определя от волята на жалбоподателя или прокурора и не е служебна, а се извършва в рамките на релевираните от тях касационни основания. Законодателят, в чл.351 ал.1 от НПК им е вменил като задължение, наред с конкретизиране на обжалваната част на съдебния акт и касационното основание, да посочат и данните в негова подкрепа. Когато в жалбата липсват аргументи в подкрепа на оплакванията, за ВКС става невъзможно да изпълни задълженията си по проверка за правилното приложение на закона, тъй като не може да даде отговор на обективно липсващи възражения. Затова настоящият състав може само да посочи, че споделя изцяло подробните съображения на въззивния съд за наличие на обективните и субективни признаци на престъплението по чл.321 ал.6 от НК.
По оплакванията за явна несправедливост на наказанията.
Подсъдимият В. мотивира искането си за намаляване на наказанията с доводи, че те са несъразмерно тежки, не съответстват на обществената опасност на деянието и дееца, като и не са съобразени с процесуалния ред, по който е протекло наказателното производство. Оплакванията са неоснователни.
Пловдивският апелативен съд е взел предвид и е оценил съобразно действителното им съдържание всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Отчел е самопризнанията на В. и критичното му отношение, но в същото време е ценил в негова полза и факта, че е бил в затруднено материално положение, тъй като е излежавал присъда. Последното обстоятелство- отежненото му съдебно минало- без съмнение отегчава вината му, а отчетено заедно със съществения принос на В. за реализиране на съставомерния резултат, сочи на завишена степен на лична обществена опасност. Самите деянията също са със завишена степен на обществена опасност предвид продължителния период на осъществяването им и високата стойност на инкриминираните цигари. Затова размерът на наказанията, съотв. на общото наказание от две години и шест месеца, в никакъв случай не е явно завишен и не се налага да бъде намаляван.
Аргументът, изложен в жалбата не само на В., но и на останалите подсъдими, че при определяне на наказанието съдът не се е съобразил с процесуалния ред, по който е протекло производството е абсолютно несъстоятелен. Съдебното производство е протекло по реда на чл.371 т.1 от НПК, като подсъдимите не са признали фактите по обвинението, а са се съгласили да не се провеждат разпити на свидетели и вещи лица и съдът да ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения. В този случай е неприложима разпоредбата на чл. 373 ал.2 от НПК и съдът не е задължен да определя наказанието при условията на чл.58а НК, /съотв. по чл.55 от НК с оглед предишните редакции на процесуалния закон/, както счита защитата.
Жалбата на подсъдимия Г. Г. е аргументирана по идентичен начин, с твърдения, че наказанията са завишени и не съответстват на обществената опасност на деянието и дееца. Оплакването не се споделя от ВКС. Пловдивският апелативен съд е индивидуализирал наказанието след преценка на всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Въпреки по-голямата относителна тежест на отегчаващите обстоятелства е определил наказанието за престъплението по чл.234 от НК в размер, близък до минималния, поради което не могат да се направят изводите, изложени в жалбата.
В съответствие със санкционната част на нормата на чл.234 ал.1 от НК, съдът е лишил подсъдимия от право да упражнява търговска дейност за срок от пет години. Искането за конкретизиране на вида търговска дейност, т.е забраната да се отнася само до търговия с акцизни стоки е основателно. Наказанието лишаване от правата по чл.37 ал.1 т.7 от НК се налага когато има несъвместимост между характера на извършеното престъпление и упражняването на определена професия или дейност, т.е деецът да е демонстрирал с поведението си липса на качества за упражняване на професията или дейността. Докато професиите са точно определени чрез единния класификатор на професиите, то търговската дейност е широко понятие и се изразява в различни форми- може да има за предмет не само стоки/ и то не непременно такива, поставени под лицензионен режим/, но и услуги. Лишаването на подсъдимия по принцип от право да упражнява търговска дейност съществено ограничава правото му на труд, гарантирано от Конституцията. Затова настоящият състав счита, че доколкото извършеното престъпление е несъвместимо само с правото да се извършва търговска дейност с акцизни стоки, то и кумулативното наказание следва да бъде конкретизирано до забрана за търговия с такива стоки.
В жалбата на подсъдимия Ф. К. са изложени доводи за завишеност на наложените наказания, преди всичко на наказанието за престъплението по чл.214 ал.1 вр. чл.26 от НК, както и за неоснователния отказ на съда да приложи разпоредбата на чл.66 от НК.
Върховният касационен съд намира, че наложените на К. наказания за правилно определени по размер, съответстват на конкретната обществена опасност на извършеното и на виновния и не са налице основания за намаляването им. Въззивният съд е оценил в достатъчна степен смекчаващите вината му обстоятелства- чистото съдебно минало, самопризнанията му, факта, че се обучава във ВУЗ и че е възстановил щетите на пострадалите и поради това е отменил приложените на чл.24 от НК. От друга страна, касационният състав споделя аргументите на въззивната инстанция, че броя на престъпленията от съвкупността, продължителният период на осъществяването им, упоритостта на касатора в изнудването на пострадалите /като по отношение на пострадалите Р. М. и П. Р. е извършено неколкократно/, липсата на положителен модел за поведение в семейството му и данните за наличие и на други незаконни източници на доходи разкриват завишена степен на обществена опасност на К.. За поправянето и превъзпитанието му, както и за постигане на превантивен ефект върху бъдещото му поведение и върху обществено е необходимо ефективно изтърпяване на наложеното наказание.
Неоснователно е оплакването на подсъдимата Р. Х. за явна несправедливост на наказанието. Основният аргумент е, че тя е единствен родител на две деца и продължителното й изолиране в затворнически условия ще се отрази пагубно и на тях. При определяне на наказанията, въззивният съд е взел предвид това обстоятелство, но с основание е посочил наличие и на значителен брой отегчаващи вината й обстоятелства. Не може да се пренебрегне факта, че единственият източник на доходи за подсъдимата е именно престъпната й дейност, осъществявана в продължителен период от време. От изключително значение за тежестта на престъпленията по чл.155 от НК и за личната обществена опасност на Х. е и обстоятелството, че те са извършвани в дома й, в присъствие на дъщеря й, че част от проституиращите момичета са нейни приятелки и съученички. Върховният касационен съд се солидаризира с апелативния съд, че предвид завишената степен на обществена опасност на деянията и на подсъдимата, за постигане на целите на специалната и генерална превенция на наказанието и за прекъсване на вредното въздействие на подсъдимата върху възпитанието на децата й, адекватното наказание е в рамките на средния размер на предвиденото в закона за всяко от престъпленията.
Основателно е искането на подсъдимия С. Т. за отлагане изтърпяването на наложеното му общо наказание. Поначало, за този подсъдими са събрани само смекчаващи вината му обстоятелства. Освен чисто съдебно минало, добри данни за личността му, направените самопризнания и критично отношение към извършеното той има и значително по-малък принос за реализиране на престъпленията и вредните им последици. Касационният състав не споделя виждането на апелативния съд, че участието му в придобиване на фактическата власт върху моторните превозни средства, използвани за складови бази е отегчаващо вината обстоятелство. Подс. Т. е служебно подчинен на подс. Г. като работник във фирмата му, договорил е ползването на автомобилите за дейността й в период, значително предхождащ инкриминирания и няма доказателства, че ги е закупил именно с цел съхраняване на акцизните стоки без бандерол. От съществено значение за решаване на въпроса за начина на изтърпяване на наказанието е и факта, че подсъдимият Т. има сериозни здравословни проблеми- диабет ІІ тип, диабетна нефропатия, хроничен нефрит и хипертония, заболявания, изискващи специален хранителен режим според заключението на експертите. Като взе предвид тези обстоятелства, Върховният касационен съд прецени, че личната обществена опасност на подс. Т. е ниска и неговото поправяне и превъзпитание може да бъде постигнато чрез отлагане изтърпяването на наказанието за срок от пет години.

Като взе предвид горните съображения, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА решение № 140/ 24.10.2011 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по внохд № 348/11 г., като :
На основания чл.66 от НК отлага изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, наложено на подсъдимия С. Н. Т. за изпитателен срок от пет години.
Лишава подсъдимия Г. Т. Г. от право да упражнява търговска дейност с акцизни стоки за срок от пет години.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: