Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурора Явор Гебов разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 628 по описа за 2019 г.
Касационното производство е образувано по протест на Софийската апелативна прокуратура и жалба от частния обвинител С. П. Х. против присъда № 8 от 08.04.2019 г. по в.н.о.х.д. № 1658/2018 г. на Софийския апелативен съд.
В протеста се развиват касационни доводи по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК за неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Материалният закон е нарушен с неправилното оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение за непредпазливо причиняване на смърт на дете по време на раждане, при което подсъдимият не се явил като дежурен лекар в болничното заведение. Като процесуални нарушения се сочат липсата на необходимост от назначаване на четворнато съдебно-медицинска експертиза в хода на въззивното производство, както и нейната необоснованост, заради игнориране на част от медицинската документация от досъдебното производство. Прави се искане за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане.
В жалбата на частния обвинител, подадена чрез повереника му адвокат Р. М., се прави оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, тъй като оправдателните мотиви на въззивния съд не се основават на събраните по делото доказателства, а допуснатата в хода на въззивното съдебно следствие експертиза противоречи на останалите експертни заключения, приети по делото. Настоява за отмяна на въззивния съдебен акт и повторното разглеждане на делото от апелативната инстанция.
Срещу протеста и жалбата е постъпило писмено възражение от подсъдимия Д. Х. Ф., чрез защитника си адвокат И. Н., в което изразява становище за правилност на атакувания съдебен акт. В допълнително писмено изложение другият защитник на подсъдимия – адвокат Р. В., извежда липсата на причинна връзка между бездействието на привлечения към наказателна отговорност лекар и смъртта на детето, както и отсъствието на вина у подсъдимия, предвид непосредствената причина за леталния изход.
Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Допълва ги с твърдението, че назначената от въззивния съд съдебно-медицинска експертиза е неясна, а направеният с нея извод противоречи на приетите по-рано други експертни заключения.
В съдебно заседание пред касационната инстанция повереникът на частното обвинение адвокат М. поддържа възраженията и искането, направени с касационната жалба. Частният обвинител С. П. Х. не изразява становище.
Подсъдимият Д. Х. Ф. и неговите защитници считат новата въззивна присъда за правилна и законосъобразна, като предлагат да бъде оставена в сила.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на публичното и частното обвинение в постъпилите от тях протест и жалба, изложените от страните устни съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното:
С присъда № 37 от 17.10.2018 г. по н.о.х.д. № 35/ 2017 г. Софийският окръжен съд признал подсъдимия Д. Х. Ф. за виновен в това, че на 06.07.2014 г., от 14.30 ч. до 17.30 ч., в Акушеро-гинекологичното отделение на „Многопрофилна болница за активно лечение – Б.“ Е., в качеството на правоспособен и дежурен лекар по график от 08:00 ч. до 20:00 ч., поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана медицинска дейност, представляваща източник на повишена опасност, не водил раждането на родилка и нарушил нормативни актове, правила за медицински стандарти и правила за вътрешния ред в болницата, с което причинил смъртта на потенциално жизнеспособен плод от женски пол по време на раждането му от Р. П. Б., поради което и на основание чл.123, ал.1, пр.2 от НК и чл.54, ал.1 от НК му наложил наказание от една година лишаване от свобода, изпълнението на което отложил за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66 от НК, а така също и наказание лишаване от право да упражнява лекарска професия за срок от три години. В тежест на подсъдимия били възложени разноските по делото.
С присъда № 8 от 08.04.2019 г. по в.н.о.х.д. № 1658/2018 г. Софийският апелативен съд отменил осъдителния първоинстанционен съдебен акт и признал подсъдимия Д. Х. Ф. за невинен по повдигнатото му обвинение по чл. 123, ал. 1 от НК.
Касационните протест и жалба на частното обвинение са подадени в законовия срок и от лица, които имат право да обжалват, поради което се явяват процесуално допустими. Разгледани по същество същите са основателни.
Въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила при анализа на доказателствата, което е дало отражение върху правилността на изводите за липса на причинна връзка между инкриминираното бездействие на дееца и смъртта на пострадалата, а като последица – и до неправилно приложение на материалния закон с оправдаването на подсъдимия Ф..
Софийският апелативен съд е направил фактологичния извод, че смъртта на мъртво роденото дете е причинена от кардиак арест, а не от вътреутробна механична асфикция, причинена по време на раждане, каквато причина е приета с отменената присъда. Позовал се на назначената в хода на въззивното производство четворна съдебно-медицинска експертиза (л. 75-84 от в.н.о.х.д.) и частично отхвърлил приетите от първоинстанционния съд съдебно-медицински заключения.
В първоначално изготвените по делото експертизи (Съдебно медицинската експертиза на труп (л. 59-60, т. 1 от д.п.); Съдебно-медицинска експертиза по писмени данни (л. 69-72, т. 1 от д.п.); Допълнителна съдебно-медицинска експертиза (л.86-90, т. 1 от д.п.); Допълнителна съдебно-медицинска експертиза (л. 105- 107, т. 1 от д.п.); Допълнителна съдебно-медицинска експертиза (л.116-118, т. 1 от д.п.)), както и от разпитите на вещите лица пред окръжния съд, се сочи за непосредствена причина за смъртта на новороденото дете вътреутробна механична асфикция, придружена с аспирация на мекониум от околоплодни води и характерна трупна картина. В обясненията си вещото лице Д. (л. 109 от н.о.х.д.) е пояснил, че механичната асфикция е настъпила по време на раждането и по всяка вероятност пъпната връв също е била притисната за дълго време, поради което е настъпил кислороден глад за плода и остро фетално страдание, за което свидетелстват и оцветените в тъмно зелено околоплодни води (мекониум, „кални води“). Вещото лице Г. (л. 110 от н.о.х.д.) е обяснила, че под страдание на плода се разбира недостиг на кислород до мозъка и до сърцето на плода, което състояние може да бъде за продължителен период (от 20 мин до 1 час или повече) и първоначално започва с т.нар. акцелерации (ускоряване) и децелерации (забавяне) на детските сърдечни тонове, като при по-продължително страдание и липса на кислород в стомаха детето изпуска от сфинктера мекониум, който оцветява околоплодните води. Тъкмо такива тъмни води изтекли от родилката по време на раждането.
Въззивният съд допуснал поисканата с въззивната жалба нова съдебно-медицинска експертиза, в която включил част от предишните експерти, както и нови. Исканията на повереника на частния обвинител за допълнителни въпроси оставил без последици и не ги обсъдил.
Четворната съдебно-медицинска експертиза не е имала за задача за установява причината за смъртта на новороденото дете. В заключението си по втори въпрос – за точния час на смъртта, експертите описали, че късата пъпна връв анатомично, структурно и патологично се променя и нарушава по време на раждането и това води до тежки физиологични проблеми, които от своя страна предизвикват моментни и невъзвратими нарушения и спиране на сърдечната дейност на плода, известно като „кардиак арест”. В следващата задача посочили, че пъпната връв е дълга средно 50-60 см, а понякога е по-къса – около 30-35 см, но приели, че пъпната връв на родилката била 22 см, каквато дължина е отразена в аутопсионния протокол (СМЕ на труп, л. 59-60 от д.п. № 54/2014 г. на ОДМВР-София). От тези два факта – къса пъпна връв от 22 см и предположение за кардиак арест, вещите лица развили в разпита им пред въззивния съд идеята, че пострадалото дете не е починало от механична асфикция по време на раждането, а от внезапно спиране на сърдечната дейност на плода. Приемайки медицинското предположение за единствено възможно и логично, съдебният състав обосновал в мотивите на въззивната присъда извод, че дори и да не беше напускал болницата по време на дежурството си и да е водил раждането като лекар-специалист подсъдимият Ф. не е могъл да предвиди настъпването на вредоносния резултат.
Приетото от въззивната инстанция заключение е необосновано и възниква съмнение за неговата правилност. Апелативният съд не е съзрял този порок в заключението на четиримата експерта и не е допуснал повторна експертиза, с което е нарушил чл. 153 от НПК. Въпреки проведеното въззивно съдебно следствие съдебният състав не е изяснил и съществени за правилното решаване на делото факти и обстоятелства по случая, с което е нарушил и чл. 13 от НПК за разкриване на обективната истина с помощта на всички допустими процесуални способи.
Късата пъпна връв от 22 см, измерена по време на аутопсията, е била известна още в самото начало на наказателното производство, като част от вещите лица, участвали в изготвянето на петте експертизи от досъдебното производство, несъмнено са имали предвид този факт и той не им се е сторил необичаен, нито е коментиран във връзка със защитената от тях пред първоинстанционния съд причина за смъртта. Освен това, четирите вещи лица са изразили пред въззивната инстанция само предположение за настъпил кардиак арест, видно от използваните словосъчетания и от отсъствието на какъвто и да е медицински анализ на обективните находки по делото, включително – и кои са новите данни, опровергаващи предходните медицински заключения, постановени с участието на двама от експертния екип. От снимковия материал (албум) към протокола за оглед на труп (л. 16-19, т.1 от д.п.) се установява, че пъпната връв на мъртвороденото е клампирана и следователно е била по-дълга, а според показанията на акушерката, водела израждането - свид. И., пъпната връв е била с нормална дължина. Вместо да предприеме необходимите усилия да изясни този факт, както и действителната причина за смъртта, въззивният съд се позовал само на последното заключение, а останалите – частично отхвърлил, включително е отказал да кредитира показанията на свидетелката в частта за нормалната дължина на пъпната връв. С това съдебният състав само формално изпълнил задълженията си да изведе вътрешното си съдийско убеждение и въпреки постигнатия значителен обем на въззивните мотиви, не е обосновал по ясен и категоричен начин правните изводи за невиновност.
На следващо място, съдът не е разгледал продължителното страдание на плода по време на раждане спрямо инкриминираните правни задължения на подсъдимия Ф., в качеството му на дежурен лекар в акушеро-гинекологичното отделение на болницата и неговото отсъствие от месторабота през целия период на раждането. Независимо от променената във въззивната присъда причина за смъртта, вътреутробното страдание на плода е несъмнено доказан факт по делото, приет и от въззивната инстанция, представлява рисков фактор за живота на детето, а адекватната преценка за състоянието на родилката и на плода, както и решението за промяна в акушерското поведение принадлежат само на лекар, но не и на акушерката, оставена сама да изражда. Без отговор са оставени инкриминираните нарушения на закона, че поради отлъчването си от служебните задължения на дежурен лекар подсъдимият Ф. не е отчел регистрираното с кардиотокографски запис вътреутробно страдание на плода на родилката, не е извършил аускултация на детски сърдечни тонове и акушерска ехография, не е изготвил прогноза на раждането, в частност – прогноза на раждането в условията на разпозната акушерска спешност и не е изготвил какъвто и да е план за акушерско поведение за овладяване на спешното състояние на родилката, чрез родоразрешение (включително и цезарово сечение). Правните изводи на въззивния съд, че настъпилият кардиак арест изключва вината на подсъдимия, са неправилни и не почиват на вярна доказателствена интерпретация, защото не отхвърля по категоричен и несъмнен начин останалите версии за смъртта на детето, както и професионалното бездействие на отсъстващия дежурен лекар.
Отделно от изложеното, четворната съдебно-медицинска експертиза от въззивното производство е необоснована и с това, че в нея липсват необходимите медицински познания, които да наложат кардиак арест за убедителен и единствено възможен, като опровергаят първоначално направените изводи за механична асфикция. По време на раждането плодът е страдал за продължително време, изпуснал е мекониум и го е погълнал, което състояние е констатирано като обективен факт в т.нар. трупна картина (Съдебно-медицинска експертиза на труп, л. 59-60, т.1 от д.п.). Не са изяснени и обстоятелствата, които предизвикват кардиак арест и каква е връзката му с вътреутробното страдание на плода, включително и при сигурното отсъствие на данни за инфекция на майката и на плода, които да обяснят това страдание.
Цялото изложение на отговора по трети въпрос на експертизата (л. 80-80а от в.н.о.х.д.) представлява почти буквален препис на съдържание от интернет, което поставя под съмнение специалните научни познания на вещите лица и разкрива техния непрофесионален подход на поставените с експертизата задачи (Вж на: http://9m-bg.com/bremennost/vsichko-za-pupnata-vruv/ „Пъпната връв е дълга средно 50–60 см. Понякога може и да е по-къса – около 30–35 см. В този случай има опасност тя да задържи предлежащата част на плода и това да удължи втория, най-болезнен период на раждането. Няколкото сантиметра по-малко могат да причинят и постоянно опъване на плацентата, което пък крие риск от преждевременното й отлепване…“, както и на: https://medpedia.framar.bg/%D0%B7%... „Вследствие на късата връв може да се стигне до смърт на плода, скъсване на пъпната връв или отлепване на плацентата. Късата пъпна връв пречи на подвижността на плода и може да доведе в ненормален ситус и хабитус на плода.“ ). С помощта на интернет всеки потребител, а не само специалисти в областта на медицинската наука, могат да „сглобяват“ съдържанието на експертно заключение.
Воден от изложените съображения Върховният касационен съд счете атакуваната въззивна присъда за постановена при съществени процесуални нарушения, които налагат нейната отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Софийския апелативен съд, от стадия на съдебното заседание.
Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 3, т. 2 от НПК

ОТМЕНЯ присъда № 8 от 08.04.2019 г. по в.н.о.х.д. № 1658/2018 г., по описа на Софийския апелативен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.