ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на деветнадесети ноември, две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Харалампиев
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев
Антоанета Данова

при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Антони Лаков, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1807 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е образувано въз основа на касационна жалба и допълнение към нея от защитата на подсъдимия Красимир Ц. К. срещу присъда, постановена по ВНОХД №372/2013 г. по описа на Окръжен съд- гр.София, с което е изцяло отменена присъда №10 от 20.06.2012 г., постановена по НОХД 166/2011 г. по описа на Районен съд- гр.Своге.
С въззивния съдебен акт подсъдимия К. е признат за виновен в това, че на 12.05.2011 г., в [населено място], махала „Зимнишки дол” е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, без съвкупление по отношение на лице, навършило 14 години- Д. Т. И., чрез използване на сила, като на основание чл.150, ал.1 НК му е наложено наказание две години „лишаване от свобода”, което трябва да бъде изтърпяно на основание чл.60, ал.1, във вр. с чл.61, т.2 и чл.57 ЗИНЗС при първоначален „строг” режим, в затворническо общежитие от закрит тип или в затвор.
С въззивния акт подсъдимият е признат за невиновен и оправдан по обвинението за извършено престъпление при условията на чл.26, ал.1 НК и е осъден да заплати разноски по водене на делото в размер на 1140 лева- от които 200 лева- разноски, направени на досъдебното производство и 940 лева- разноски, направени в съдебната фаза.
В касационната жалба са посочени касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК.
Поддържа се, че въззивният съд е направил погрешен анализ на доказателствената съвкупност, като неправилно е ценил показанията на пострадалата свидетелка Д. И. и не е отчел, че същите не се подкрепят от други гласни доказателства. Моли да бъде прието, че от показанията на свидетелите М. и Т. се установява, че подсъдимият не се е намирал в едно помещение с пострадалата и няма как да е извършил престъплението, за което е обвинен.
На тези основания се предлага атакуваната присъда да бъде отменена, а наказателното производство да бъде прекратено.
В хода на касационното производство защитникът на подсъдимия К. поддържа касационната жалба и допълнението към нея, като твърди, че липсват доказателства, установяващи извършването на престъпление. Моли да бъде направен нов преглед на доказателствената съвкупност и бъде установено, че подсъдимият действително се е отбил в дома на И., но не е извършвал посегателство срещу нея.
Представителят на държавното обвинение поддържа, че касационната жалба е неоснователна и предлага да бъде потвърдена въззивната осъдителна присъда.
Подсъдимият К. моли да бъдат отменена осъдителната присъда и бъде потвърдена оправдателната присъда, постановена от първостепенния съд.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното:

По оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуалния закон:

Касационният съдебен състав не откри основания да възприеме оплакванията на подсъдимия К. и неговия защитник за допуснати в хода на досъдебното производство съществени нарушения на процесуални правила.
Въззивният съд правилно е ценил показанията на свидетелката Д. И., в които тя конкретно и изчерпателно описва действията на К., след като той е пристигнал в дома й и е установил, че е сама.
Показанията на тази свидетелка правилно са кредитирани от въззивния съд, като съдебният състав задълбочено е обсъдил заключенията на приетите в хода на наказателното производство основна и допълнителна съдебно-психиатирчна, психологична и сексологична експертизи, от които се установяват, че И. има свидетелска годност и въпреки констатирания лек интелектуален дефицит може да възпроизвежда правилно възприетите факти.
Не могат да бъдат споделени оплакванията на защитата, че показанията на тази свидетелка се опровергават от показанията на свидетелите М. и П., които поддържат, че свидетелката не се е оплакала от действия на подсъдимия, непосредствено след като са я взели от жилището й.
При преценката на показанията на тези двама свидетели трябва да бъде отчетено, че И. е непълнолетна, страда от физически дефицит, възпрепятстващ общуването й, а и случилото се с нея не предполага тя да бъде откровена със сравнително непознати мъже, каквито са свидетелите.
Ето защо е логично и нормално свидетелката да не е споделила с тях за действията на К..
Тези обстоятелства правилно са ценени от въззивния съд, като изводите, че показанията на тези свидетели не опровергават тези на пострадалата И. са верни.
Показанията на пострадалата не се опровергават и от показанията на свидетелите М. и Т.. При внимателния им преглед се установява, че те са възприели само част от случилото се в дома на И., защото са се намирали в двора на къщата, гледали са през прозореца и не са имали видимост към помещенията, в които са се намирали подсъдимия и пострадалата. Вярно е, че в показанията си свидетелят М. твърди, че в определен момент К. и И. са били в различни помещения, но е вярно и това, че той поддържа да е чул проведен на висок тон разговор между тях, както и това, че пострадалата е била уплашена.
Тези показания на свидетеля М. не опровергават обвинителната теза, не противоречат на показанията на свидетелката Д. И. и в тази насока правилно са били обсъдени и ценени от въззивния съдебен състав.
Не може да бъде възприето и оплакването, че показанията на свидетелите Г. И. (сестра на пострадалата) и П. (нейна майка) не трябва да бъдат кредитирани.
Липсват доказателствени материали, опровергаващи показанията на тези свидетелки, а това, че те са близки родственици на пострадалата Д. И., не може да бъде основание за изключването им от доказателствената съвкупност.
Напротив, показанията на тези свидетели кореспондират с тези на пострадалата (а и на останалите гласни доказателствени средства) и очертават една логична и възможна картина на случилото се.
В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че е напълно естествено пострадалата да сподели за посегателството именно с най- близките си роднини- нейната майка и сестра.
Предвид всичко изложено, касационният съдебен състав прецени, че в хода на наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3 НПК и не са налице предпоставките за отмяна на атакувания въззивен съдебен акт и връщането му за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

По оплакването за допуснато нарушение на материалния закон:

Липсват конкретни оплаквания, свързани с това касационно основание.
В касационното производство не съществува задължение за решаващия съд да извърши служебна проверка на атакувания въззивен съдебен акт, а единствено той трябва да отговори на отразените в касационната жалба конкретни оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон. В това производство не са направени такива, като само е отразено общо недоволство от постановената осъдителна присъда.
Единствено с оглед пълнота на изложението трябва да бъде отбелязано, че при прегледа на материалите по делото може да бъде направен извод, че са налице предпоставките за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия К., тъй като той е осъществил състава на престъплението по чл.150, ал.1 НК от обективна и субективна страна.
При липсата на допуснати нарушения на материалния закон няма основание да се отмени атакувания въззивен съдебен акт, както и основания той да бъде коригиран.
Предвид изложеното, съдът прецени, че атакувания въззивен съдебен акт е правилен и законосъобразен и като такъв трябва да бъде оставен в сила.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА присъда, постановена по ВНОХД №372/2013 г. по описа на Окръжен съд- град София.

Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.