Р   Е    Ш    Е   Н  И   Е     

№  484

София, 22 декември   2009г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Лиляна Методиева

ЧЛЕНОВЕ :  Елена Авдева

Теодора Стамболова

при секретар Н.Цекова ..............и в присъствието на прокурора. Кр.Колова.................................изслуша докладваното от съдията  E.Авдева наказателно дело № 528/2009 г.

Производството по делото е образувано на основание чл. 349, ал.1 от НПК по протест на П. Н. , прокурор в Апелативната прокуратура - София против решение № 288/09 от 27.07.2009 г. по внохд № 278/2009 г. на Софийския апелативен съд , наказателно отделение, втори състав, с което е потвърдена изцяло присъда № 100 от 16.03.2009 г., постановена по нохд № 1402/2008 г. на Софийския градски съд, наказателно отделение, 16 състав.

В протеста се сочи, че решението е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и в нарушение на закона. Изтъква се, че доказателствата са превратно възприети и неправилно изтълкувани, поради което фактическите изводи на съда са опорочени. С тези аргументи и като се позовава на касационните основания на чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК прокурорът отправя искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.

В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на прокуратурата поддържа протеста по изложените в него съображения.

Защитата на подсъдимия оспорва основателността на протеста и пледира за оставяне в сила на въззивното решение.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното :

Софийският градски съд, наказателно отделение, 16 състав , с присъда № 100 от 16.03.2009 г. по нохд № 1402/2008 г. признал подсъдимия А. А. Т. за невинен в това, че на 27.07.2007 г. /очевидно съдът е допуснал техническа грешка, тъй като според обвинителния акт и мотивите към присъдата датата на престъплението е 22.07.2007 г./ причинил на С. И. А. смърт по непредпазливост в следствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по обвинението по чл.124, ал.1, пр.1 от НК.

Софийският апелативен съд с решение № 288/09 от 27.07.2009 г. по внохд № 278/2009 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда.

Касационният протест срещу така постановения въззивен акт е основателен по следните съображения:

Второинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които са го лишили от възможността да приложи правилно закона. Той е обсъдил доказателствата по делото фрагментарно и извън общия им контекст. Изградените логически конструкции относно правнозначимите факти са свързани с предположения и допускания,а преценката за изчерпателност и достатъчност на доказателствения материал е направена в отклонение от принципа за разкриване на обективната истина и ролята на служебното начало за нейното постигане.

От фактическа страна въззивната инстанция приела, че на 22.07.2007 г., в гробищния парк “Бакърена фабрика”, около 18 часа, подсъдимият Т в присъствието на свидетеля К ударил няколко шамара и ритнал пострадалия А. След това подсъдимият и свидетеля К тръгнали навътре в гробището, а пострадалият останал на мястото на инцидента, при будката на охраната на портала. Около 19.30 - 19.50 часа свидетелят К намерил А. между втори и трети парцел ****а парка в безпомощно състояние, в кръв, със смъкнати панталони и голи гърди. Алексиев бил транспортиран за лечение, но въпреки оказаната медицинска помощ починал на 02.08.2007 г. Смъртта му е в причинна връзка с травматичните увреждания от 22.07.2007 г. При тези данни съдът заключил, че не може да направи категоричен извод за корелация между нанесените от подсъдимия удари и настъпилия общественоопасен резултат, като се позовал на няколко групи обстоятелства, формиращи контрадоводи срещу обвинението:

1. отсъствието на данни за това в коя част от тялото на пострадалия са попаднали ударите на подсъдимия

2. идентифицирането по тялото на жертвата на прободно-порезни рани, които категорично не са нанесени от подсъдимия и показват друго въздействие

3. пространствена и темпорална разлика между момента на причиняване на побоя и момента на намиране на пострадалия А. в безпомощно състояние

Всеки от тези аргументи е уязвим от логическа и доказателствена гледна точка.

В центъра на доказателствената съвкупност в настоящия казус са показанията на очевидеца К. Той е разпитван пред съдия в досъдебното производство и пред всяка от инстанциите по същество и всеки път е описвал инцидента по различен начин. Въззивният съд правилно е отбелязал, че първата инстанция не е подложила на внимателна преценка неговите показания и не е изложила съображения за тяхното кредитиране. Опитът на втората инстанция за поправяне на този съществен процесуален пропуск обаче е неубедителен. В атакуваното решение / на л.4/ се сочи, че съдът дава вяра на показанията на свидетеля пред първоинстанционния съд и в хода на въззивното съдебно следствие, тъй като те са последователни и вътрешно непротиворечиви за разлика от тези от досъдебното производство, които са схематични и неподробни. В същото време апелативната инстанция кредитира показанията от дознанието, дадени пред съдия, относно изключително важния факт дали подсъдимият е ритал пострадалия. Не може да се подкрепи и оценката на апелативния съд за последователност и непротиворечивост на показанията на свидетеля пред двете съдебни инстанции. Точно обратното разкрива внимателният прочит на съдебните протоколи. Пред градския съд свидетелят /вж. л.144 от досието по делото/ заявява, че “момчето срита два пъти С. ”, а малко след това вече разколебано съобщава , че”А. само плесна С. по лицето. Може да го е ритнал , не знам.”По същия начин свидетелят третира и друго важно обстоятелство – поведението на пострадалия след ударите. Той свидетелства, че С. паднал до гроба, точно до портала, при първия гроб, и двамата с подсъдимия го оставили да лежи там, но също така твърди , че той/пострадалият/ тръгнал някъде и ако е паднал, то не пред него. Пред въззиваната инстанция свидетелят описва само “два шамара”и отрича изобщо да е видял удари с крака. Красимир К. е крайно уклончив и относно наличието на кръв при описвания побой , но пък признава /пред първата инстанция/, че е възпирал подсъдимия да не бие пострадалия “за да не стане по-лошо”. От въззивното решение не става ясно защо съдът дава вяра на част от показанията от досъдебното производство /за ритниците /, но игнорира друга част – за интензивността на побоя, която е провокирала свидетелят да се намеси, както и относно кръвта по жертвата. Мълчанието в мотивите по тези важни детайли отклонява въззивния акт от стандарта на чл. 107,ал.5 от НПК за вниматгелна проверка на всички събрани доказателства. Съдът не се възползвал от възможността да съпостави показанията на К. с данните от съдебномедицинската експертиза като изиска допълнително експертно заключение относно възможността пострадалият да се движи след получаване на констатираните увреждания. Съдът се е лишил и от възможността да съпостави показанията на очевидеца от досъдебното производство със следите от кръв, намерени на местопроизшествието. В решението те практически са изключени от обсъждане със съображенията, че не може да се установи произхода на кръвта и начина на оставяне на следите . Вярно е, че иззетите биологични материали са се оказали недостатъчни за идентификация на източника им, но по делото в протоколите за оглед и фотоалбума, както и в показанията на част от свидетелите , се съдържа информация за петната от кръв, които, ситуирани върху мащабна скица на местопроизшествието чрез назначаването на трасологическа експертиза съобразно правомощията на съда по чл. 107,ал.2 от НПК, биха дали допълнителна светлина за фактическата обстановка. Тази експертиза е била наложителна и във връзка с подчертаното в решението темпорално и пространствено несъвпадение между момента на нанасянето на ударите от подсъдимия върху пострадалия и момента на намирането му от свидетеля. Кръстев. От въззивното решение не става ясно разстоянието между портала, за който съобщават свидетелят К подсъдимият, и алеята между втори и трети парцел, където е намерен пострадалия. За проверка на достоверността на показанията на св. К на св. К е важно мащабната скица да отразява и разположението и отстоянието на двата портала на парка един от друг.

Въззивният съд е посочил сред основните факти, оборващи обвинението, прободно-порезните рани върху тялото на пострадалия, които не биха могли да са причинени от ударите на подсъдимия и доказват друго въздействие. Информация за тях съдът е почерпил от съдебномедицинската експертиза на труп. Тя е изпълнена на 03.08.2007 г. т.е.дванадест дни след побоя и отразява повърхностни ранички със забелваща се кафеникава коричка,които според вещото лице са резултат от действие на предмети с остър връх и режещи ръбове. Експертът не е взел становище за давността на уврежданията, поради което изводът на съда, че те са от 22.07.2007 г.,е лишен от категорична доказателствена подкрепа.

Без задълбочен коментар съдът е оставил и показанията на свидетеля К. В 18.30 – 18.45 часа той разговарял със свидетеля К и чул скандал “към чешмата”. В 19.30 свидетелят намерил пребития А. и видял К. и подсъдимия да идват “от долния портал”. Според въззивното решение инцидентът между А подсъдимия Т е станал след като последният изпратил Г. Т. с такси. Следователно към 18.45 срещата между А подсъдимия все още не се е състояла, което значително скъсява “темпоралната “ отдалеченост на побоя от откриването на пострадалия , а това дава възможност за преценка на данните за инцидента в различен от възпхриетия от въззивния съд аспект.

Обобщено, процесуалните действия на съда не съответстват на принципното изискване на обективност, пълнота и всестраност на съдебното изследване на всички обстоятелства по делото и внимателна проверка на всички доказателства. Това е довело до опорочаване на вътрешното убеждение на възивния съдебен състав по фактите и крайния извод за авторството на деянието. Делото следва да се върне за ново разглеждане ,при което да се отстранят посочените по-горе нарушения с назначаване на допълнителна съдебномедицинска експертиза и трасологическа експертиза и , по преценка на съдебния състав, с повторен разпит на свидетелите К. Съдът трябва да изчерпи потенциала на експертните изследвания, след което да обсъди всички събрани доказателства и постанови решение в съответствие с процесуалните изисквания.

Водим от горното и на основание чл.354,ал.3,т.2 във връзка с чл.348 , ал.1 ,т. 2 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение

Р Е Ш И

ОТМЕНЯВА решение № 288/09 от 27.07.2009 г. по внохд № 278/2009 г. на Софийския апелативен съд , наказателно отделение, втори състав, с което е потвърдена изцяло присъда № 100 от 16.03.2009 г., постановена по нохд № 1402/2008 г. на Софийския градски съд, наказателно отделение, 16 състав, и връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд .

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.