В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и девета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН НЕНКОВ

ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА

БЛАГА ИВАНОВА

при секретаря Румяна Виденова

и в присъствието на прокурора Руско Карагогов

изслуша докладваното от

съдия ИВАНОВА касационно дело № 711 по описа за 2008 г

Касационното производство е образувано по жалба на частните обвинители и граждански ищци Л. А. Д., И. Б. Д. и А. Б. Д. срещу решение на Софийски апелативен съд № 318 от 15.10.2008, по ВНОХД № 516/08, с което е потвърдена присъда на Софийски градски съд № 11 от 7.03.2008, по НОХД № 3589/07.

С първоинстанционната присъда подсъдимият В. К. М. е признат за виновен в това, че на 28.12.2006 г в гр. С., по непредпазливост, е причинил смъртта на Б. Д. Д. вследствие умишлено нанесена тежка телесна повреда, с оглед на което и на основание чл. 124, ал. 1, пр. 1 и чл. 54 НК, е осъден на шест години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, със зачитане на предварителното задържане, считано от 31.12.06 г до влизане на присъдата в сила. На основание чл. 45 ЗЗД, подсъдимият е осъден да заплати на гражданските ищци Л. А. Д., И. Б. Д. и А. Б. Д. обезщетение за неимуществени вреди, в размери от по 30 000 лв, за всеки от тях, заедно със законните последици.

С жалбата се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Иска се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС, с оглед увеличаване на наложеното наказание.

В съдебно заседание на настоящата инстанция повереникът на жалбоподателите пледира за уважаване на жалбата.

Подсъдимият счита, че делото следва да бъде върнато за ново разглеждане.

Представителят на ВКП не взема становище по основателността на жалбата / предоставя на преценката на съда /.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:

С жалбата се твърди, че наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като е несъответно на обществената опасност на деянието и дееца и няма да допринесе за постигане на целите по чл. 36 НК. Според жалбоподателите, наказанието не е съобразено с проявеното от подсъдимия немотивирано агресивно поведение, причинило смъртта на техния близък, с действията на подсъдимия по време на деянието и след деянието, с липсата на критичност към стореното и с лошите му характеристични данни. Сочи се, че извън вниманието на съдилищата са останали обстоятелства, които биха обусловили по-строго наказание - липсата на трудова и социална ангажираност на дееца, злоупотребата му с алкохол, процесуалното му поведение, манипулиращо органите на досъдебното производство и съда.

ВКС намери, че не е налице релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК.

Съгласно чл. 348, ал. 5 НПК, наказанието е явно несправедливо, когато очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 НК.

В случая, такова очевидно несъответствие липсва. Наказанието е определено след надлежна оценка на обстоятелствата по чл. 54 НК, при баланс на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, като са съобразени и целите по чл. 36 НК. Съдилищата са отдали дължимото значение на завишената степен на обществена опасност на деянието и то е определящо за строгостта на санкцията. Отчетено е и обстоятелство, което не е отегчаващо такова, а именно: липсата на критичност към извършеното. Когато подсъдимият не признава вината си, не съжалява за извършеното и не проявява критичност, той упражнява процесуалните си права и затова изборът му на процесуална позиция не може да се цени в негова вреда. Обратното обаче е вярно, тоест, ако признае вината си, изрази съжаление или прояви критичност, тези обстоятелства винаги имат характера на смекчаващи наказателната му отговорност.

Не могат да бъдат споделени доводите, че деецът се отличава със завишена степен на обществена опасност. Правилно съдилищата са отбелязали, че личността на дееца разкрива ниска обществена опасност. Подсъдимият не е осъждан, за него са събрани положителни характеристични данни / не е вярно, че има отрицателна обществена характеристика /, пенсионер е по болест, в какъвто случай няма задължение да работи, респ. да бъде социално ангажиран, същият няма други противообществени прояви, извън инкриминираното деяние, което е изолирано в неговия живот и е извършено под влияние на алкохола. В същото време, правилно съдилищата са отчели като отегчаващо обстоятелство алкохолното му повлияване, в което сам се е поставил, отслабило морално-волевите му задръжки и отключило немотивираната агресия към пострадалия. Поведението на подсъдимия по време на деянието се е изразило в самото престъпление, поради което не би могло да се цени отделно като обстоятелство, значимо за наказанието. Що се отнася до поведението му след деянието / изразило се в прибиране на подсъдимия вкъщи /, то е ирелевантно. Относно довода, че подсъдимият е манипулирал органите на разследването и съда, следва да се отбележи, че процесуалните действия, с които обвиняемият, респ. подсъдимият, организира защитата си, не са сред кръга от обстоятелства, значими при индивидуализация на наказателната отговорност.

По тези съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и като такава не може да бъде уважена.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ в СИЛА въззивно решение № 318 от 15.10.2008 г на Софийски апелативен съд, по ВНОХД № 516/08.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: