ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 22 а п р и л 2015 година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА
РУМЕН ПЕТРОВ

при секретар Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Антони Лаков
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
наказателно дело № 378/2015 година.

С искане на основание чл.420, ал.2 от НПК от осъдения А. А. А. от [населено място], област Х., в момента в затворническо общежитие в Черна гора, област Стара загора, се атакува влязлото в законна сила решение № 51 от 08.10.2014 г., постановено по ВНОХД № 128/2014 г. от Кърджалийския окръжен съд, като се навеждат доводи за наличие на всички основания по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК за възобновяване на наказателното дело и се иска изменяне на решението с оневиняване по предявеното му обвинение, алтернативно, за намаляване на наложеното му наказание, респективно заменянето му с друго по-леко по вид наказание.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането.
Осъденият А., лично и чрез защитника си адв.Ал.В. от САК моли искането му да бъде уважено, като го допълват с искане за връщане на делото за ново разглеждане от районния съд.

Върховният касационен съд провери атакуваното решение съобразно правомощията си по чл.425 от НПК, като съобрази следното :
С присъда № 93 от 25.06.2014 г., постановена по НОХД № 365/2013 г. Момчилградският районен съд е признал подсъдимия А. А. А. от [населено място], област Х., в момента в затворническо общежитие в Черна гора, за виновен в извършване на 03.10.2013 г. на разклона за [населено място], област Кърджали на престъпление по чл.234, ал.2, т.1 вр. ал.1 от НК, като при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложил наказание от 8 месеца лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, като на основание чл.68, ал.1 от НК е привел в изпълнение наказанието от 1 година лишаване от свобода, наложено му с присъда по НОХД № 102/2013 г. на районен съд-Х., отложено за изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в законна сила, но в чийто изпитателен срок е извършено последното му престъпление, което наказание също да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл.234, ал.3 от НК е отнета в полза на държавата акцизната стока без бандерол – 10,250 кг нарязан тютюн на стойност 1 708,37 лв.
По въззивна жалба от защитника му адв.Д.Ч. от АК-Кърджали с оплаквания за нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното му наказание с претенцията той да бъде оневинен по предявеното му обвинение и наказан за административно нарушение по чл.123 от ЗАДС, като деянието му се приеме за маловажен случай, с въззивното решение присъдата е била потвърдена изцяло.
С искането от 23.01.2015 г. от осъдения А. (назовано „молба-жалба”) наново се оспорва не само справедливостта на наложеното му наказание, но се навеждат и доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, заради което се настоява за отменяне на въззивния съдебен акт и оневиняването му от ВКС за извършеното деяние, което не счита за престъпление.
В пренията пред касационната инстанция искането е допълнено с такова за връщане на делото за ново разглеждане от първостепенния съд.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира искането за направено в законоустановения в чл.421, ал.3 от НПК срок, от страна, имаща право на такова искане и срещу въззивен съдебен акт, неподлежащ и непроверен по касационен ред, поради което е допустимо, а разгледано по същество, за НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения :
Основанията по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК за нарушение на материалния закон и за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила се аргументират от осъдения с довод за несъставомерност на деянието поради предназначението на тютюневите изделия за подарък на негови близки, помагали му в производството им, а от защитника заради провеждане на процесуални действия от районния съд, предхождащи момента на осъществяване на инкриминираното деяние. И докато аналогичен на първия довод е правен и пред въззивния съд и е получил правилен и законосъобразен отговор, то вторият, наведен от защитника едва в пренията пред ВКС, не държи сметка за отразеното в края на протокола от съдебното заседание, проведено на 08.01.2014 г., а не грешно посоченото в началото му относно годината – вместо 2014 г. е посочена 2013 г. Безспорно се касае за техническа грешка, която по никакъв начин не злепоставя правото на защита на осъдения, нито процесуалната дейност на първоинстанционния съд. В това съдебно заседание А. е участвал с договорно нает защитник адв.В.Ч. от АК-Х., когото е наел на 14.10.2013 г., т.е. десетина дни след деянието и е наясно за времето на извършването му, а то е видно и от обяснителната част на искането му.
Окръжният съд подробно се е занимал с правната страна на възражението на осъдения А. дали държането на ситно нарязания тютюн, дори и произведен от него, представлява акцизна стока, за която не е платен дължимият се акциз и дали това деяние е съставомерно като престъпление по чл.234, ал.1 от НК. Коректно позовавайки се на цитираните разпоредби на ЗТТИ и ЗАДС, въззивният съд е изяснил кои стоки (включващи и тютюневи изделия) са акцизни, дължи ли се за тях акциз и от кого (включително и за произведени в нарушение на ЗТТИ) и представлява ли държането им престъпление по посочения текст на НК. Уважавайки възражението на защитата и назначавайки повторна експертиза с експерт - специалист от Института по тютюна и тютюневите изделия-П. гл.ас.Н.Н., районният съд е отстранил съмнението откритите в управлявания от осъдения автомобил тютюневи изделия да са акцизна стока – „тютюн за пушене”, а обстоятелството, че е мислел да ги „дари” на свои роднини не заличава обществената опасност на деянието, което охранява интересите на държавата да не се допуснат в търговския оборот такива акцизни стоки, за които не е платен дължимия се акциз, с което се посяга не само на фиска, но и на конкуренцията на свободния пазар. От друга страна, количеството и стойността на открития нарязан тютюн за пушене, както и размерът на незаплатения акциз изключват възприемането на деянието като маловажен случай, съгласно критериите в чл.93,т.9 от НК, който да подлежи на санкция по чл.123, ал.1 от ЗАДС. След като правно релевантните факти от предмета на доказване са изведени съобразно процесуалните правила и въз основа на очертаната фактическа рамка е приложен законът, който е следвало да бъде приложен, то не са налице основанията по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК за отмяна на атакуваното решение и потвърдената с него присъда и връщане на делото за ново разглеждане от районния съд, още по-малко за оневиняване на осъдения по предявеното обвинение.
Тук следва само да се добави, че след като е изтекъл законоустановеният 6-месечен срок от влизане в сила на определението за одобряване на сключеното от защитника на осъдения А. и прокурора по НОХД № 102/2013 г. на районен съд-Х. споразумение за осъждането му за същото престъпление, то няма как в настоящето производство касационната инстанция да се произнася по наведените сега в искането му доводи за основания за възобновяване на това друго наказателно дело, макар и водещо до отежняване на наказателната му съдба за последно извършеното.
Не е налично и третото наведено основание по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Въззивният съд с основание е отказал да смекчи повече санкцията на осъдения, определена при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, като е акцентирал на увредените с деянието обществени отношения. Вярно е, че той твърде пестеливо е анализирал наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства, сред които следва да се добавят добрите му характеристични данни, семейното му положение, трудовата му ангажираност като земеделски производител, но преценени в тяхната съвкупност, и според ВКС не дават основание за корекция на наложеното му далеч под законовия минимум наказание и искането му, като неоснователно в неговата цялост, следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното и на основание чл.426 вр.чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд- Първо наказателно отделение

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. А. А. от [населено място], област Х., в момента в затворническо общежитие в Черна гора, за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в законна сила решение № 51 от 08.10.2014 г., постановено по ВНОХД № 128/2014 г. от Кърджалийския окръжен съд.



ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНОВЕ :