ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Антоанета Данова
ЧЛЕНОВЕ: Блага Иванова
Даниел Луков

при участието на секретар Ил. Петкова и в присъствието на прокурора от ВП Сийка Милева, като изслуша докладваното от съдията Д. Луков наказателно дело № 308/2024 година по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по протест на ОП - Благоевград срещу въззивна присъда № 3 от 17.01.2024г. на Окръжен съд - Благоевград, постановена по внохд № 1356/2023г. по описа на същия съд.
В протеста се изтъкват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 1 от НПК, като процесуалните нарушения са довели до неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на присъдата в частта, в която подсъдимият Д. е бил оправдан по обвинението по чл. 144, ал. 3 от НК, както и относно отмяната на приложението на чл. 23 и чл. 24 от НК по отношение на същия този подсъдим.
В допълнителното писмено изложение към протеста се акцентира, че при правилно възприетата фактическа обстановка въз основа на събраната доказателствена съвкупност съдът е допуснал превратно тълкуване на същата, като е приел, че липсват елементи от състава на престъплението „закана с убийство“, при което е било допуснато претендираното нарушение на материалния закон, довело до оправдаването на подсъдимия Д. по това обвинение. Съдът не бил направил правилна преценка относно това дали отправената закана с убийство към пострадалия Г. би могла да възбуди основателен страх за нейното осъществяване, като вместо това бил приел, че адресатът на заканата не се бил действително изплашил.
В постъпило възражение срещу протеста от защитника на подсъдимия адв. Л. Г. се твърди, че е правилно становището на въззивния съд за липса на фактически каквато и да е опасност от осъществяване на отправената закана от подсъдимия към пострадалия, предвид множеството свидетели на тази закана. За липсата на обективната страна на престъплението се посочва приетото от окръжния съд, че от служебното досие на пострадалия не е установено инцидента да му се е отразил негативно, както и не му е оказвана психологическа помощ. Наличните данни по делото за дългогодишни влошени отношения между пострадалия и подсъдимия показвали, че пострадалият не е изпитвал страх от подсъдимия Д., а е чувствал увереност в себе си, след като е решил да се намеси на инкриминираната дата и място в помощ на пострадалата С.. Отделно от това физическия сблъсък между двамата продължил съвсем кратко, а и пострадалият Г., като полицейски служител, е бил наясно, че при намесата му може да се стигна до физически сблъсък с подсъдимия и е бил подготвен за това.
В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на ВП поддържа протеста само в частта му относно оправдаването на подсъдимия Д. за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК, както и относно отмяната на чл. 23 от НК, по съображенията, изложени в допълнителното изложение към протеста.
Подсъдимият взема участие в разглеждането на делото пред касационната инстанция. От негово име защитникът му адв. Г. иска присъдата на въззивната инстанция да бъде потвърдена по съображенията, които са изложени в писменото възражение срещу протеста. От своя страна подсъдимият претендира присъдата на въззивния съд да бъде оставена в сила.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното:
С присъда № 8007/04.07.2023 г., постановена по н.о.х.д. № 405/2020г. РС – Петрич е признал подсъдимата В. Д. за виновна в извършването на престъпление по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и съгласно чл. 55, ал. 1, т. 2, б. б от НК я е осъдил на пробация за срок от една година с определени пробационни мерки.
Със същата присъда подсъдимият В. Д. е бил признат за виновен в извършването на две престъпления по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, като на основание чл. 54 от НК за всяко едно от тях му е наложил наказание от по една година и четири месеца лишаване от свобода.
С присъдата подсъдимият е бил признат за виновен и в извършването на престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, за което на основание чл. 54 от НК му е било наложено наказание в размер на две години лишаване от свобода.
Бил е приложен чл. 23 от НК и на подсъдимия е било наложено едно общо най-тежко наказание в размер на две години лишаване от свобода, което да се изтърпи от него при първоначален общ режим.
По отношение на подсъдимия Д. е бил приложен и чл. 24 от НК, като така наложеното му общо най-тежко наказание от две години лишаване от свобода е било увеличено с два месеца.
С присъдата, на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК, е било наложено на подсъдимия Д. едно общо най–тежко наказание за деянията по проверяваната присъда и по НОХД № 365/2021г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, НОХД № 795/2019г. по описа на Районен съд -Петрич и НОХД № 560/2012г. по описа на Районен съд - Петрич в размер на най-тежкото от тях, а именно - наказание „Лишаване от свобода" за срок от три години.
На основание чл. 25, ал. 4 от НК е било постановено така определеното общо наказание „лишаване от свобода" за срок от 3 години да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „В" от ЗИНЗС.
На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК и чл. 25, ал. 2 от НК, от така наложеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода" за срок от 3 години е приспаднал времето, през което Д. е бил задържан в периода от 16.09.2011г.до 15.12.2011г., в периода 25.01.2021г. до 27.04.2021г., както и времето, през което изтърпява общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, считано от 27.04.2023г. до 04.07.2023 г. като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
На основание чл. 23, ал. 3 от НК към така определеното общо най-тежко наказание от три години „лишаване от свобода" е присъединил изцяло и наказанието „глоба" в размер на десет хиляди лева, наложено на подсъдимия В. Д. по НОХД № 365/2021г. по описа на Окръжен съд - Благоевград.
На основание чл. 24 от НК решаващият съд е увеличил общото най-тежко наказание "лишаване от свобода" за срок от 3 години, наложено на В. Д. за деянията по контролираната присъда и по НОХД № 365/2021г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, НОХД № 795/2019г. по описа на Районен съд - Петрич и НОХД № 560/2012 г. по описа на Районен съд - Петрич с два месеца.
С присъдата съдът се е произнесъл и по предявените пред него граждански искове, като е осъдил подсъдимия да заплати на пострадалия Г. сумата от 3000лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението по чл. 144 от НК, сумата от 3000лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 325 от НК, на пострадалата С. сумата от 3000лв.обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 325 от НК, като до пълните им предявени размери гражданските искове са били отхвърлени.
С първоинстанционната присъда подсъдимата Д. е била осъдена да заплати на пострадалата С. сумата от 3000лв.обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъплението п очл. 325 от НК, а до пълния му предявен размер гражданският иск е бил отхвърлен.
Съдът се е произнесъл и относно разноските по делото.
По жалба на всички страни и протест, с въззивна присъда № 3 от 17.01.2024г. на Окръжен съд - Благоевград, постановена по внохд № 1356/2023г. по описа на същия съд, първоинстанционната присъда е била отменена, като подсъдимият е бил оправдан да е извършил престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК.
Присъдата е била изменена в частта, в която подсъдимият Д. е бил признат от първата инстанция да е извършил две престъпления по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, като деянията са преквалифицирани в едно престъпление по този текст.
Присъдата е била отменена в частта по прилагането на чл. 24 и чл. 23 от НК по отношение на подсъдимия Д..
В частта по отношение на подсъдимата Д. присъдата е била изменена, като деянието е било преквалифицирано по чл. 325, ал. 1 от НК и същата е била освободена от наказателна отговорност с налагането на административно наказание по реда на чл. 78а от НК.
Предявения от пострадалия Г. иск за обезвреда от престъплението по чл. 144 от НК е бил отхвърлен изцяло.
В останалата й част първоинстанцонната присъда е била потвърдена.
Касационният протест е подаден в срок, поради което и се явява допустим. Разгледан по същество, същият се явява основателен в поддържаната от представителя на ВП част.
Наведените в протеста доводи за допуснати от въззивната инстанция съществени нарушения на процесуалните правила, изразили се в превратно тълкуване на събраната доказателствена съвкупност, се явяват основателни, като изпълват съдържанието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.
При формирането на своето вътрешно убеждение относно извършено от подсъдимия престъпление по чл. 144, ал.3 вр. ал. 1 от НК по отношение на пострадалия Г. контролираният съд е допуснал нарушение на правилата на формалната логика. За да постанови своя съдебен акт, контролираната инстанция се е солидаризирала с приетата от първия съд фактическа обстановка. В рамките на аналитичната си дейност поначало вярно е прието, че за да е налице осъществяването на престъплението „закана с убийство“ е необходимо от обективна страна обективиране чрез думи и/или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която закана да е била възприета от него и да би могла да възбуди основателен страх от осъществяването й, като е цитирал и актуалната съдебна практика. След като вярно е утвърдил, че не е необходимо пострадалият действително да се е изплашил от отправените му закани с убийство, както и че с това престъпление не се защитава живота на гражданите, а личната им свобода, малко по-долу в мотивите си въззивният съд е развил съображения, че отправената закана с убийство от подсъдимия към пострадалия Г. не е възбудила основателен страх за нейното осъществяване. Приел е също, че няма доказателства в насока за реално осъществяване на отправената закана с убийство, като основание за това са му дали мястото на извършване на инцидента, начина на отправяне на заканите, както и обстоятелството, че пострадалият е полицейски служител и като такъв заканата с убийство по-трудно би могла да възбуди страх у него за нейното осъществяване, а също и данните от личното му служебно досие. По този начин мотивите на въззивната инстанция разкриват едно вътрешно противоречие, което не е било отстранено. От една страна е утвърдено, че е необходимо заканата с убийство да е реално осъществима, че е необходимо пострадалият действително да се е изплашил, което пък в конкретния случай не можело да се осъществи предвид служебното качество на Г., а в същото това време вярно се приема, че не е необходимо пострадалият действително да се е изплашил от отправената му закана с убийство, а е достатъчно заканата да е възприета от него и да би могла да възбуди основателен страх от нейното осъществяване. Съдът изцяло е пропуснал и още нещо-с извършването на престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК се цели промяна на поведението и действията на заплашеното лице противно на неговата воля и в целената от дееца насока, като в тази насока съображения не са били изложени. Пропуснато е, че за извършването на това престъпление не се изисква в момента на отправянето на закана у извършителя да има оформено решение за нейното осъществяване и извършването на убийство, нито се изисква да е действал с годни средства и при условия, при които резултатът реално може да настъпи. За съставомерността на деянието е достатъчно психическото състояние на дееца само да обуславя вероятност от пораждане на решение за осъществяването на заканата и бъдещо предприемане на действия за изпълнението му.
По този начин за касационната инстанция е невъзможно да проследи процеса на формиране на вътрешното убеждение на инстанцията по фактите относно наличието или не на осъществено престъпление по чл. 144 от НК. Допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила, изразило се в неясна воля на въззивната инстанция относно тези обстоятелства, налага отмяна на атакуваната въззивна присъда в протестираната й част, като делото следва да се върне за ново разглеждане на ОС – Благоевград.
Предвид изложеното и като констатира основателност на наведените в касационният протест доводи, на осн. 354, ал. 3, т. 2 вр. ал. 1, т. 5 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивна присъда № 3 от 17.01.2024г. на Окръжен съд - Благоевград, постановена по внохд № 1356/2023г. по описа на същия съд в частта й относно оправдаването на подсъдимия В. Д. по обвинението по чл. 144, ал. 3 от НК, както и в частта за приложението на чл. 23 и чл. 24 от НК.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: