4

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на петнадесети септември, две хиляди и единадесета година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ : САША РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ФИДАНКА ПЕНЕВА
КЕТИ МАРКОВА


при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА
и в присъствието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА
н. д. № 1788/ 2011 година

Производството е за възобновяване, по чл. 419 и сл. НПК, образувано по искане на осъдения Р. П. П., от с.Ковачица, област Монтана, срещу влязлата в сила присъда от 12. 01. 2011г., на Районен съд- гр.Лом, 2 наказателен състав, постановена по НОХД № 471/ 2010г., по описа на съда, потвърдена с въззизвно решение от 20. 05. 2011г., на Окръжен съд- Монтана, наказателно отделение, по ВНОХД № 23/ 2011г.
В искането на осъдения Р. П. П. за възобновяване на наказателното дело се релевират отменителните основания по чл. 348, ал.1, т. 1- 2 НПК, а именно, че влязлата в сила осъдителна присъда и въззивното решение са постановени в нарушение на закона и при съществени процесуални нарушения. Заявява се искане за отменяване на присъдата и решението, и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание пред настоящата инстанция искането се поддържа от осъдения и неговия защитник, редовно упълномощен, по съображенията в него, със заявеното искане.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че искането за възобновяване е неоснователно, поради което счита, че същото следва да бъде оставено без уважение.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в искането, становищата на страните в съдебно заседание, съобрази данните по делото, и в пределите на правомощията си по чл. 425 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искането на осъдения Р. П. П. за възобновяване на наказателното дело, е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от легитимирано лице, в кръга по чл. 420, ал. 2 НПК, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК. Разгледано по същество, е неоснователно.
С първоинстанционната присъда Районният съд- гр.Лом е признал подсъдимия Р. П. П., от с.Ковачица , обл. Монтана, за виновен в това, че на 30. 04. 2010г., в гр.Лом, държал на склад акцизни стоки без бандерол, на обща стойност 700 лв., когато такъв се изисква по закон, като случаят не е маловажен, поради което и на основание чл. 234, ал. 1 НК, и чл. 54 НК, го е осъдил на една година лишаване от свобода, при строг първоначален режим, в затворническо общежитие от закрит тип и глоба в полза на държавата в размер на 700 лв.
На основание чл. 234, ал. 3, вр. чл. 53, ал. 1, б. „б” НК, е отнел в полза на държавата акцизните стоки без бандерол, предмет на престъплението.
Признал е подсъдимия Р. П. за невинен и го е оправдал изцяло по повдигнатото му обвинение по чл. 234б, ал. 1 НК.
На основание чл. 68, ал. 1 НК е привел в изпълнение наказанието по НОХД № 389/ 2009г., на РС- гр.Лом, а именно една година лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено, на основание чл. 66, ал. 1 НК, за срок от три години.
Присъдил е разноските по делото, възложени в тежест на подсъдимия.
С цитираното въззивно решение, Окръжен съд- гр.Монтана е потвърдил изцяло цитираната първоинстанционна присъда.
Присъдата е влязла в сила и не е била проверена по касационен ред.
Изтъкваният довод в искането за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила е развит в корелация с този за нарушение на закона и се свежда до несъгласието на осъденото лице с изводите на инстанциите по същество, а именно, че с ангажирането на неговата наказателна отговорност по чл. 234, ал. 1 НК, е допуснато смесване на два различни наказателни закона, действали във времето, без да е налице доказано от фактическа страна престъпно деяние. Предложената аргументация се основава на приетата с диспозитива формулировка „държал на склад”, съответна на предходната редакция на текста на чл. 234, ал. 1 НК, изменена със ЗИДНК, ДВ, бр. 26/ 2010г. Според актуалната редакция, за съставомерността на деянието е достатъчно деецът да е осъществил държане на акцизни стоки, без значение дали на склад, или другаде. Инкриминираното на П. деяние е извършено на 30. 04. 2010г., т.е. след обсъжданото изменение на НК, а от това следва, че на плоскостта на правилото на чл. 2, ал. 1 НК, приложимият закон е този, който е бил в сила именно към този момент. Ето защо, при липсата на законодателни промени настъпили в периода от извършване на престъплението до влизане в сила на присъдата, които да предпоставят приложението на принципа на чл. 2, ал. 2 НК, поначало безпредметно се оказва обсъждането на въпроса дали държането е осъществено на склад или не. За съставомерността на деянието, за което Р. П. е признат за виновен и осъден, е достатъчно той да е осъществил държане на акцизни стоки без бандерол, т.е. да е упражнил фактическа власт върху тях. Обстоятелството, че в диспозитива на присъдата, районният съд е описал още един признак на деянието, извън кръга на съставомерните по закон, налага единствено за прецизност, по реда на възбоновяването проверяваният съдебен акт да бъде изменен, като молителят бъде оправдан частично по обвинението да е осъществил държането „на склад”. Доказаните по делото фактически обстоятелства обаче, безусловно сочат на присъствието на всички обективни и субективни признаци на състава на престъплението по чл. 234, ал. 1 НК, за което деецът е признат за виновен и осъден.
Неоснователен е и доводът за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, извеждано от съждения за произволно приети от съда текстове на специалните закони- ЗАДС и ЗТТИ, уреждащи статута на цигарите като акцизни стоки, за които задължително се изисква бандерол, които не са били визирани в обвинителния акт. Това е така, защото нормата на чл. 64, ал. 4, вр. ал. 1 ЗАДС, е посочена както в обвинителния акт, така и в присъдата, като правно основание за ангажиране отговорността на дееца за държане на конкретния инкриминиран обект- акцизни стоки. Посочването в мотивите към атакувания съдебен акт и на други текстове на специалните закони, извън инкриминираните с обвинителния акт, е изцяло с пояснителен характер, не внася никаква промяна в рамката на обвинението, поради което и не може успешно да обоснове тезата, че на П. не е било повдигнато и предявено от фактическа и правна страна точно формулирано обвинение, по което същият е признат за виновен и осъден, или че е налице противоречие между отделните части на присъдата. Друг е въпросът, че поначало ноторно известно е, че цигарите са акцизни стоки по силата на действащото законодателство и този факт е безусловно известен на всеки гражданин. Ето защо, ВКС намери, че с посочването в мотивите на присъдата и на други текстове от специалните закони, некасаещи престъпната съставомерност на инкриминираното престъпление, по никакъв начин не се накърняват процесуалните права на осъденото лице. Решаващите съдебни инстанции не са допуснали също и претендираните нарушения на принципните изисквания на чл. 13, чл. 14, чл. 18 и чл. 107 НПК.
Безспорно установено е по делото, че от багажника на автомобила на осъдения са намерени и иззети стекове с цигари, опаковани и с ненарушена цялост, съгласно вписванията в протокола за оглед на местопроизшествие. При извършването на коментираното процесуално- следствено действие са направени фотоснимки, приложени във фотоалбум, от които е видно, че стековете са с прозрачни опаковки и липсват бандероли.
При доказаните по делото фактически обстоятелства, материалният закон е приложен правилно. Като е приел, че извършеното от Р. П. П. деяние осъществява всички обективни и субективни признаци на основния престъпен състав на противозаконно държане на акцизни стоки без бандерол- по чл. 234, ал. 1 НК, окръжният съд законосъобразно е заключил, че следва да потвърди присъдата, в частта й, с която същият е бил признат за виновен и осъден за това престъпление. В този смисъл, влязлата в сила осъдителна присъда и потвърждаващото я, по отношение на осъждането за посоченото престъпление, въззивно решение, предмет на проверка в настоящото производство по възобновяване, са законосъобразни, извън обсъденото по- горе основание за корекция, чрез изменението на влязлата в сила присъда, съобразно правомощията на настоящата инстанция по чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК, в настоящото производство, доколкото основанията за това са в полза на осъденото лице.
Поради горните съображения, като намери, че по делото не са допуснати други нарушения на материалния и процесуалния закон, ВКС в настоящия си състав прие, че съобразно правомощието си по чл. 425 НПК, следва да остави без уважение искането за възобновяване на наказателното дело и отмяна на постановената по него влязла в сила осъдителна присъда, в останалата му част.
Воден от изложените съображения, и на основание чл. 425 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

ИЗМЕНЯВА ПО РЕДА НА ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО влязлата в сила присъда от 12. 01. 2011г., постановена по НОХД № 471/ 2010г., по описа на Районен съд- гр.Лом, 2 наказателен състав, потвърдена с въззивно решение от 20. 05. 2011г, на Окръжен съд- гр.Монтана, наказателно отделение, по ВНОХД № 23/ 2011г., само В ЧАСТТА, с която подсъдимият Р. П. П., от с.Ковачица обл. Монтана, е признат за виновен и осъден за това, че е осъществил държането на акцизни стоки без бандерол, по обвинението по чл. 234, ал. 1 НК, „на склад”, като го ОПРАВДАВА по обвинението в тази му част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на осъдения Р. П. П., от с.Ковачица, обл. Монтана, в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: