4

Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
МИНА ТОПУЗОВА
при секретаря……….Даниела Околийска………и в присъствието на прокурора……….……Красимира КОЛОВА……………….…..…изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 148 по описа за 2012 г.

Производството е образувано по касационна жалба на адв. Д. М. от САК – защитник на подсъдимия П. Д. Б., срещу въззивно решение № 390 от 19.10.2011 г., по внохд № 896/11г. на Софийски апелативен съд, НО – 7 с-в, с което е потвърдена присъда от 21.04.2011 г., по нохд № 4796/10г. на Софийски градски съд, НО - 35 с-в.
В жалбата се сочат всички касационни основания по чл. 348 от НПК, като се настоява за отмяна на постановените от СГС и САС съдебни актове и оправдаване на подсъдимия Б.. Пред касационния съд жалбата се поддържа от защитника на подсъдимия адв. Н. със същите аргументи и искане, като се излагат доводи, че нарушението на правилата за движение не е в причинна връзка настъпилия резултат, поради което е налице случайно деяние.
Повереникът на частните обвинители Й. и И. К. – адв.О. счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
Повереникът на частните обвинители Т. В. и Й. И. – адв. Я. също дава становище за неоснователност на жалбата, като изтъква, че именно избраната от подсъдимия скорост е довела до настъпването на вредоносния резултат.
Представителят на ВКП намира подадената от подсъдимия жалба за неоснователна. Дава заключение, че в рамките на приетите за установени факти, материалният закон е приложен правилно. Счита, че допуснатото от подсъдимия нарушение на правилата за движение по чл.21 от ЗДП е в пряка причинна връзка с настъпилия резултат.
В последната си дума подсъдимият П. Б. настоява за постановяването на оправдателна присъда.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда на Софийски градски съд, НО – 35 с-в, постановена по нохд № 4796/10г., подсъдимият П. Д. Б. бил признат за виновен в това, че на 30.03.2008г. около 19.00 ч. в [населено място], на [улица]при управление на моторно превозно средство – л.а. „Рено М.” с рег. [рег.номер на МПС] нарушил правилата за движение по пътищата – чл.21, ал.1 от ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на Р. Й. К.; средна телесна повреда на Т. Е. В. и средна телесна повреда на Й. И. И., поради което и на основание чл.343, ал.4, във вр. с ал.3, б.”б” във вр. с ал. 1, б.”в” във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 и чл.54 от НК му било наложено наказание от три години „лишаване от свобода”, изпълнението на което било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.343 г от НК на подсъдимия Б. било наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
В тежест на подсъдимия било възложено и заплащането на направените по делото разноски.
С атакуваното решение на Софийски апелативен съд, НО – 7 с-в, постановено по внохд № 896/11г., присъдата на СГС била потвърдена.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347 ал.1 от НПК, намери подадената жалба за неоснователна.
Основният довод за нарушение на закона, изложен в касационната жалба е за несъставомерност на престъплението, предвид липсата на причинна връзка между осъщественото от подсъдимия нарушение на правилата за движение и противоправния резултат. Този довод е бил релевиран във въззивната жалба и се поддържа пред касационния съд. Изложените в тази насока съображения в мотивите на въззивното решение се споделят от касационния съд. От изслушаното и прието от двете инстанционни съдилища заключение на автотехническата експертиза се установява, че при скорост движение от 50 км/ч, подсъдимият не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара, но при движение с посочената скорост удар не би настъпил, тъй като лекият автомобил „Опел” би се изтеглил от кръстовището, преди лекия автомобил „Рено” да достигне мястото на удара. На база цитираното заключение апелативният съд е направил законосъобразен извод за наличие на причинна връзка между нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДП, като е приел, че ако Б. е управлявал автомобила с максимално разрешената от ЗДП скорост за движение в населено място от 50 км/ч., не би настъпило произшествие.
Доводите за липса на причинна връзка, основани на избора на скоростта от водача ( например, че последният можел да избере и много по- висока скорост, която да му позволи да премине през мястото на удара, преди другия автомобил да го достигне), не могат да бъдат възприети, тъй като в конкретния случай на водача не е предоставена възможност да избира скоростта си на движение в зависимост от пътните условия, а до нормативно определена скорост. Нарушаването на правилото за законово определена максимално допустима скорост на движение в населено място от страна на подсъдимия има като пряка последица настъпването на удар между двете превозни средства и причиняване на смърт и телесни увреждания на возещите се в л.а. „Опел”. В този смисъл цитираните в касационната жалба съдебни решения на ВКС на РБ са неотносими към конкретния случай, тъй като се отнасят до хипотези, при които произшествието би настъпило дори при движение с по - ниска от разрешената скорост и отговорността на водача е следвало да се преценява в контекста на нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДП.
Като неоснователно на следващо място следва да бъде прието оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с кредитирането от страна на двете съдилища на заключението на автотехническата експертиза. Твърдението, че експертите са работили с произволни параметри, несъобразени с реалните факти от пътната обстановка, не отговаря на действителното положение. Вещите лица са дали заключение относно мястото на удара; скоростта на двете превозни средства в момента на удара и движението им след удара съобразно реалните параметри, основани на събраните по делото доказателства и след съответните изчисления. Скоростта от 50 км/ч, за която се твърди в жалбата, че е произволно избрана, е скоростта, която водачът е бил длъжен да не надвишава, движейки се в населено място. Съпоставката между реалното и дължимото от водача поведение именно е дало основание на експертите да приемат, че ако подсъдимият е навлязъл в кръстовището с императивно определената максимално допустима скорост на движение в населено място, произшествие е нямало да настъпи. Не са налице и твърдяните в жалбата противоречия в експертните заключения относно техническото състояние на автомобила, управляван от Б.. В устните разяснения на експертите пред въззивния съд е уточнено, че в резултат на удара колелата на двата автомобила са блокирали и са започнали да се плъзгат до мястото, където са спрели окончателно. Никъде в експертните заключения не е упоменато, че блокирането се дължи на повреда в ходовата част.
Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание също е неоснователно. Наложеното на подсъдимия Б. наказание е минимално предвиденото за осъщественото от него престъпление. За определянето му в този размер градският и апелативният съд са преценили наличието само на смекчаващи отговорността му обстоятелства. При липсата на изключително или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства няма основание за ревизиране на присъдата в частта относно наказанието.
Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО,

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 390 от 19.10.2011 г., по внохд № 896/11г. на Софийски апелативен съд, НО – 7 с-в.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.

2.