Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

№  297

София, 14 юли   2009г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Румен Ненков

ЧЛЕНОВЕ :  Лиляна Методиева 

Елена Авдева

при секретар..Кристина Павлова.....................и в присъствието на прокурора П.Маринова....................................  изслуша докладваното от съдията Е. Авдева

наказателно дело № 289 /2009 г.

Производството по делото е образувано на основание чл.349, ал.1 от НПК по протест на Б. М. , прокурор при Апелативна прокуратура – гр. В. и по касационна жалба на защитника на подсъдимия Д против решение № 37 от 23.03.2009 г. по внохд № 288/ 2008 г. по описа на Великотърновския апелативен съд.

В протеста се сочи, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, а изтърпяването на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода несправедливо е отложено по реда на чл.66, ал.1 от СК. С тези мотиви се предлага отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.

В жалбата на защитника на подсъдимия Д се сочат касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК – нарушение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че съдът е дал предимство на част от доказателствата за сметка на останалите и по този начин е стигнал до неверни изводи, почиващи на предположения. В заключение се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане.

Пред касационната инстанция прокурорът поддържа протеста и в двете му части, като пледира за отхвърляне на жалбата.

Защитникът на касатора оспорва протеста с основното възражение за несъставомерност на поведението на подсъдимия.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347, ал.1 от НПК, установи следното :

Окръжният съд в гр. Р. с присъда № 127 от 29.09.2008 г. по нохд № 182/20087 г. признал подсъдимия Д. Г. Г. за виновен в това, че през нощта на 22/23.07.2006 г. при управление на лек автомобил ”Опел Астра”, нарушавайки правилата за движение по пътищата по чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл.20, ал.2 от ЗДвП, чл.21, ал.1 от ЗДвП причинил по непредпазливост смъртта на И. К. В. и средна телесна повреда на И. В. И., поради което и на основание чл. 343,ал.4, във вр. с ал.3,б.”а”, пр.2 и б.”б”,пр.1, вр. с ал.1 и вр. чл.342, ал.1, пр.3 и чл.45 от НК го осъдил на три години лишаване от свобода. На основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложил изтърпяването на така наложеното наказание за срок от пет години от влизане на присъдата в сила. Съгласно чл. 343 г от НК съдът лишил подсъдимия от право да управлява моторно превозно средство за срок от три години. Д. Г. бил осъден да заплати на И. В. И. сумата 7 000 лева, представляваща обезщетение за понесените от него неимуществени вреди, ведно със законната лихва и направените разноски. В тежест на подсъдимия съдът възложил и сторените по делото разноски.

Апелативният съд в гр. В. с решение № 37 от 23.03.2009 г. по внохд № 288/2008 г. изменил първоинстанционната присъда само в частта й относно неспазените от подсъдимия правила за движение, като го оправдал да е нарушил чл. 5, ал.1, т.1 и чл.20, ал.2 от ЗДвП. В останалата част присъдата била потвърдена.

По жалбата на защитника на подсъдимия

Жалбата е неоснователна.

Защитата на подсъдимия е последователна в твърденията си, че лекият автомобил не е бил управляван от Д. Г. , а от пострадалия – свидетеля И. В. И.. Тази версия е била на вниманието на предходните инстанции, които са я отхвърлили след много внимателна проверка. Настоящият съдебен състав не намира фактически и логически аргументи за друго становище.

Доказателственото предизвикателство на настоящия казус е категоричното противоречие между показанията на разпитаните очевидци на пътно-транспортното произшествие. Четирима от тях-свидетелите Н. М. , Н. Г. , Х. К. и М. Т. подкрепили обясненията на подсъдимия като заявили, че лекият автомобил “Опел Астра” бил управляван от гражданския ищец И. И. Той от своя с. , както и свидетелите Т посочили подсъдимия Д за водач на катастрофиралата кола. Още първата инстанция съсредоточила вниманието си върху проверката за достоверност на двете групи изключващи се показания. Въззивната инстанция също отчела близките отношения, които свързвали всеки от свидетелите с възможния водач, причинил произшествието, и произтичащата от тях заинтересованост да свидетелстват в негова полза. Ето защо съдебните състави детайлно проследили вътрешната последователност и логическа убедителност на всички свидетелски показания, след което са ги съпоставили с информацията, съдържаща се в останалите доказателствени средства и с изводите от експертната интерпретация на обективните данни от огледа на местопроизшествието и телесните увреждания на всички лица, пътували в лекия автомобил “Опел Астра”. Въззивният съд, в отговор на оплакванията на защитата на подсъдимия и в рамките на задължителната въззивна проверка, допълнително и самостоятелно подложил на анализ цялата доказателствена съвкупност и стигнал до същите фактически изводи, сочещи подсъдимия за автор на престъплението по непораждащ съмнение начин. Апелативният съд акцентирал върху няколко факта, които изключват възможността колата да е управлявана от гражданския ищец. След катастрофата той и починалият И. В. са намерени на пътя , докато подсъдимият излязал сам от автомобила с най-малко увреждания. Преди инцидента трима свидетели чули молбата, отправена от подсъдимия към И. И. ,да “изпробва “автомобила му /това желание е адекватно на ситуацията в нощта на прастъплението, тъй като присъстващите проявявали интерес към надбягвания с автомобили /. Заключението на комплексната автотехническа експертиза поставя подсъдимия Д на мястото на водача. От съществено значение в подкрепа на обвинението е и фактът, че сигналният индикатор на предпазния колан на мястото на водача бил задействан. Това доказва, че шофьорът е бил с колан и не би могъл да изпадане от колата. В комплекса от подкрепящи тези разсъждения обстоятелства са и твърденията в свидетелските показания, че И. И. , за разлика от подсъдимия, добре познавал както качествата на колата си, така и маршрута, поради което в много по-малка степен би бил изненадан от релефа и избраната скорост. Въззивният съд не е пренебрегнал и описаните в касационната жалба телесни увреждания на гражданския ищец . Те са обсъдени /вж. л.12 от мотивите на обжалваното решение/, но след съпоставката им с останалите обективни данни и преди всичко с характера на понесените от И. увреждания и начина , по който е напуснал автомобила съдебният състав изключил възможността той да се намирал на шофьорското място .

Обобщено, въззивният съд не е допуснал съществени нарушения на правилата, посочени в НПК, за проверка и анализа на доказателствения материал, поради което направените от него изводи относно подлежащите на доказване факти не страдат от логически и доказателствени пороци, които да представляват касационно основание по чл.348, ал.1 т.1 от НПК. Ето защо е неоснователно и твърдението за неправилно приложение на материалния закон, което касаторът обосновава единствено с отсъствието на съставомерно поведение, тъй като по несъмнен начин е установено, че той е причинил по непредпазливост смърт на едно лице и средна телесна повреда на друго при управление на МПС, нарушавайки правилата за движение по пътищата.

По протеста на прокурора

Протестът е неоснователен и в двете му части.

Подсъдимият е допуснал нарушение единствено на чл.21, ал.1, от ЗДвП, тъй като е управлявал моторно превозно средство извън населено място със скорост от 128 км/ч при разрешена 90 км/ч. Причината за настъпилото ПТП е излизането на автомобила извън пътното платно, което не би се случило /по данни от автотехническата експертиза /, ако колата се е движела с разрешената от закона скорост. В този случай, дори при максимални стойности на скоростта, автомобилът само би напуснал определената му лента за движение , но не би излязъл извън очертанията на пътя. Ето защо законосъобразно въззивният съд е приел нарушение на специалната норма за разрешената скорост, а не и на общата разпоредба за съобразена скорост. Не противоречи на закона и оправдаването на подсъдимия за нарушаване на общата разпоредба на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй като настъпилите общественоопасни последици са в пряка причинна връзка с нарушаване на конкретно правило за движение – това по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Настоящият съдебен състав не споделя позицията на прокуратурата за неправилно приложение на института на условното осъждане по отношение на подсъдимия Д. Протестът черпи аргументи единствено от разбирането, че конкретното престъпление е с висока степен на обществена опасност. Тази позиция правилно не е възприета от предходните инстанции. Настъпилият вредоносен резултат не надхвърля минимума, необходим за приложената правна квалификация. Телесната повреда, причинена на И. И. , е от категорията на средните. В предисторията на инцидента активно участие са взели не само подсъдимия, но и пострадалите и свидетелите, които се включили в рисковата авантюра на нощно демонстриране на скоростните възможностите на автомобилите им. Следователно, обществената опасност на деянието не разкрива такива данни за личността на подсъдимия, които да изключват неговото поправяне извън затвора при респектиращата угроза от изтърпяване на наказанието през един дълъг, петгодишен срок. Не е налице явна несправедливост на наложената санкция поради прилагането на чл.66, ал.1 от НК, поради което и на това основание протестът не може да бъде уважен.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1 ,1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 37 от 23.03.2009 г. по внохд № 288/ 2008 г. по описа на Великотърновския апелативен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.