ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети май, две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова
ЧЛЕНОВЕ: Цветинка Пашкунова
Красимир Шекерджиев

при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Кирил Иванов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №682 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е образувано въз основа на искане на защитника на осъдената М. М. К. за възобновяване на воденото срещу нея наказателно производство по ВНОХД №20135400600052/ 2013 г. по описа на Окръжен съд- гр.
С въззивно решение №362 от 26.09.2013 г. НА Окръжен съд- гр.Смолян е изцяло потвърдена присъда №10, постановена на 04.06.2013 г. по НОХД №20135450200040/2013 г. по описа на Районен съд- гр.Чепеларе, с която К. е призната за виновна в това, че при условията на продължавано престъпление, за времето от 03.06.2011 г. до 22.08.2011 г., в качеството си на длъжностно лице- продавач- консултант е присвоила сумата от 1 565, 33 лева- парични средства, които са и били връчени в това качество от [фирма]- [населено място], като на основание чл.201, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 и чл.54 НК и е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от седем месеца, като на основание чл.66, ал.1 НК изпълнението му е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
С първоинстанционната присъда осъдената е призната за невиновна по обвинението да е извършила посоченото по- горе престъпление за разликата до пълния размер на обвинението от 1013, 19 лева.
С присъдата К. е осъдена да заплати и сумата от 690 лева- разноски по водене на делото.
В искането се поддържа, че съдебните актове по приключилото наказателно производство са постановени при груби нарушения на процесуалния и материалния закон и определеното на осъдената наказание е явно несправедливо.
Като нарушение на процесуалния закон се сочат нарушения на разпоредбата на чл.246 НПК, като се твърди, че в обвинителния акт не е очертана рамката на обвинението, същото не е конкретизирано по отношение на време, място и начин на извършване на престъплението и в него не е посочено, че осъдената е присвоила инкриминираните средства. Поддържа се, че тези недостатъци са засегнали правото на защита на К. и тя не е имала възможност да разбере в какво е обвинена и да организира защитата си.
Оспорват се и доказателствените изводи на решаващите съдилища, като се поддържа, че доказателствените материали не установяват наличието на липси в дружеството, респективно няма присвоени средства.
Моли се да бъде отчетен обстоятелството, че в счетоводството на дружеството не е водено по коректен начин, като отразените в картоните на клиентите, ползващи отложено плащане информация е изготвена по извън счетоводен начин.
Оспорва се и частичното оправдаване на осъдената по отношение на разликата до пълния обем на обвинението, като се поддържа, че съдът не е установил предмета на престъплението, за която е постановил осъдителна присъда по предвиден в процесуалния закон начин, а чрез свои неясни изчисления без да допусне и изслуша експертиза.
Оспорват се изводите на съдебните състави по отношение на извършването на престъплението от обективна и субективна страна, като се поддържа, че възприетите факти по делото не съответстват на доказателствената съвкупност.
На тези основания се предлага наказателното производство да бъде възобновено, а осъдената К. да бъде призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение.
Алтернативно се моли искането да бъде уважено, а наказанието на осъдената К. да бъде намалено, като бъдат отчетени като смекчаващи отговорността й обстоятелства чистото й съдебно минало, влошеното й здравословно състояние, отличните трудови и характеристични данни.
В хода на касационното производство защитникът поддържа искането, като повторно възпроизвежда доводите, отразени в него.
Предлага осъдената К. да бъде оправдана или наложеното й наказание да бъде намалено.
Представителят на държавното обвинение предлага искането да бъде оставено без уважение, тъй като не са налице касационните основания по чл.348, ал.1, т.1-3 НПК. Т Твърди, че решаващите съдилища са направили пълен и верен анализ на доказателствата и правилно са приели, че осъдената е извършила престъплението по чл.201 НК за част от инкриминираната сума.
Поддържа, че отмереното й наказание е справедливо и не трябва да бъде намалявано.

По допустимостта на искането

Настоящото искане е подадено в срока по чл.421 НПК и с него се атакува съдебен акт, който не е проверяван по касационен ред.
Ето защо същото е допустимо и трябва да бъде разгледано по същество.

По основателността на искането

Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно.

По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила

Касационният съдебен състав не възприе оплакването за допуснати при изготвяне на обвинителния акт съществени нарушения на процесуални правила. При внимателно запознаване с обстоятелствената му част може да бъде направен извод, че в нея разбираемо е отразен поддържания от държавното обвинение механизъм на извършване на инкриминираното деяние. Възпроизведен е детайлно начина на водене на отчетност в бензиностанцията, стопанисвана от дружеството, като са описани документите, които са попълвани от касиерите в края на работната смяна, в това число и от осъдената. Посочени са всички разлики между действително продадените стоки, получените средства и отразеното в картоните на клиенти, които са се ползвали с възможност за отложено плащане.
В обвинителния акт са отразени и отделните парични суми, които са включени в обвинението за извършеното продължавано престъпление за всяка една от смените през инкриминирания период.
В обвинителният акт, действително не е посочен точно механизма на извършване на престъплението, но е отразено изпълнителното му деяние и конкретно това, че осъдената е присвоила парични средства, които представляват стойността на действително получените от определени клиенти стоки и тези, които са вписвани в картоните за дневен отчет.
Касационният съд прецени, че в обвинителният акт не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3 НПК и от обстоятелствената му част е ясно в какво конкретно е обвинена осъдената. Принципно обвинителния акт може да бъде преценен като съставен в нарушение на чл.246 НПК само когато от текста му не може да бъде очертано обвинението и за привлеченото към наказателна отговорност лице то я неясно. В тези хипотези е налице съществено нарушение на процесуални правила, тъй като обвиняемия не може да организира адекватно защитата си.
В конкретния случай обвинението от самото начало на развилото се наказателно производство е било ясно за осъдената К., като тя е имала възможност и е организирала своевременно защитата си и активно се е бранила по него.
Ето защо не може да бъде прието, че тя не е знаела естеството на повдигнатото й обвинение и това е довело до нарушаване на правото й на защита.
Касационната инстанция не може да сподели и оплакването, че постановените съдебни актове почиват на предположение.
В хода на приключилото наказателно производство са събрани и обсъдени всички възможни доказателства, относими към предмета на производството. Решаващите съдилища са установили по категоричен начин, че е съществувала разлика между действителната стойност на получените стоки и тези, които осъдената е вписвала в дневните картони за отчет на дружествата, имащи възможност да ползват отложено плащане. Вярно е, че тези картони не представляват счетоводни документи, но отразеното в тях може да бъде използвано като информация за осъществяването на присвоителните действия, тъй като тази информация може да се съпостави с касовия отчет от дневния оборот и с месечните справки за дължими суми от отделните клиенти. Именно този метод е използван при изготвяне на основната и допълнителната съдебно- счетоводни експертизи и заключенията им правилно са възприети от съдебните състави.
При преценка на доказателствените материали правилно са били обсъдени и събраните гласни доказателства, от които се установява по несъмнен и категоричен начин, че при направената внезапна проверка в смяната на подсъдимата тя отново е вписала по- висока стойност в дневния картон, като разликата с действителната е взела за себе си. Тези доказателства кореспондират изцяло с посочените по- горе експертни заключения и правилно са обосновали извод за осъществяване на инкриминираното престъпление от К..
Предвид изложеното касационният съд прецени, че предходните съдебни състави са направили пълен и верен анализ на доказателствените източници, постановили са съдебни актове, които не почиват на предположение и в хода на приключилото наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила.

По оплакването за допуснато нарушение на материалния закон

При регламентиране на производствата, развиващи се пред касационната инстанция, за разлика от въззивното производство, законодателят не е предвидил наличието на служебно начало. Съгласно разпоредбата на чл.347 НПК, касационната инстанция (без значение дали в производство, развиващо се въз основа на касационна жалба или в производството по глава ХХХIII НПК) има задължение да провери атакувания съдебен акт само в обжалваната му част и по отношение на обжалвалите лица. На това задължение кореспондира и разпоредбата на чл.351 НПК (към която препраща нормата на чл.426 НПК), където законодателят е предвидил изрично задължение за касационния жалбоподател да посочи касационното основание и данните, които го подкрепят. Това задължение съществува и по отношение на лицата, които имат възможност да инициират производство по възобновяване на приключило наказателно производство.
Ето защо в производството по глава ХХХIII НПК съдът се произнася единствено по отношение на отразените в искането основания и конкретните доводи, свързани с тях. По отношение на непосочени касационни основния или при липса на доводи, които да ги подкрепят за съда не съществува изискване да проверява служебно законосъобразността на атакуваните съдебни актове.
При внимателен преглед на депозираното искане може да бъде направен извод, че всички отразени в него доводи са свързани с касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК. Единствено в изложението е отразено, че осъдената не е осъществила състава на престъплението по чл.201, във вр. с чл.26, ал.1 НК от обективна и субективна страна. Липсват конкретни оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон, което да кореспондира с касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК.
Ето защо за касационния съд е невъзможно да отговори на направеното немотивирано оплакване за допуснато нарушение, свързано с това касационно основание, поради което и съдебните актове, постановени по приключилото наказателно производство не трябва да бъдат коригирани.

По отношение на оплакването за явна несправедливост на отмереното наказание

Касационният съд прецени, че и по отношение на това касационно основание липсват конкретни доводи. Въпреки това, доколкото е изразено общо недоволство от постановените осъдителни съдебни актове и е отправено искане за оправдаване на подсъдимата, за касационната инстанция съществува задължение да провери законосъобразността на наложеното на подсъдимата К. наказание.
При преценката на относимите към индивидуализацията на наказанието й обстоятелства, правилно са били ценени като смекчаващи младата възраст на осъдената, затрудненото й материално положение, чистото й съдебно минало и добрите й характеристични данни.
Правилно не са отчетени отегчаващи отговорността обстоятелства и наказанието е определено към минималния размер, предвиден в санкционната част на разпоредбата на чл.201 НК.
При тези смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства законосъобразно наказанието на осъдената е определено при приложението на чл.54 НК, а не по реда на чл.55, ал.1, т.2, б. “б“ НК, тъй като липсват доказателства за съществуването на изключителни или многобройни смекчаващи отговорността на Кокудова обстоятелства, а и предвиденото минимално наказание не е несъразмерно тежко.
В заключение трябва да бъде отразено и това, че касационната инстанция прецени, че отмереното на осъдената наказание е съответно на извършеното престъпление и е достатъчно за постигане на целите на специалната и генералната превенция.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение

Р Е Ш И :


ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитника на осъдената М. М. К. за възобновяване на воденото срещу нея наказателно производство по ВНОХД №20135400600052/ 2013 г. по описа на Окръжен съд- гр.Смолян.

Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.