Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 102

София, 29 юни  2010 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. шестнадесети февруари ........... 2010 год. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Борислав Ангелов ..............................

ЧЛЕНОВЕ: .. Кети Маркова .....................................

                                  .. Севдалин Мавров ..............................

при секретар  .. Лилия Гаврилова ................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Мария Михайлова .........., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров .............................. КНОХД № .. 574 .. / .. 09 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на гражданския ищец и частен обвинител П. Б. , атакуваща решение № 263 от 21.07.09 год., постановено по ВНОХД № 272/09 год. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 5 от 27.03.08 год. по НОХД № 3773/07 год. по описа на Софийски градски съд. Сочат се касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т.2 НПК. Иска се отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Представя се писмена защита.

Защитата на двамата подсъдими считат жалбата за неоснователна. Молят решението да се остави в сила.

Прокурорът също намира жалбата за неоснователна. Счита решението за правилно и законосъобразно. Пледира, че не са налице безспорни доказателства, от които да е видно, че подсъдимите са извършители на престъпленията.

Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилата жалба, поддържащата я писмена защита, сочените основания и становището на страните, намира следното:

С цитираната присъда подсъдимите И. Б. и И. Ц. са признати за невиновни и са оправдани по повдигнатите им обвинения за извършени престъпления по чл. 196а, вр. чл. 195, ал.1, т.3, т.4, пр.1 и 2 и т.5, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 и по чл. 346, ал.2, т.1, пр.1 и 2, вр. чл. 195, ал.1, т.3, пр.1, т.4, пр.2 и т.5, вр. чл. 346, ал.1 НК и е отхвърлен предявеният от гражданския ищец П. Б. срещу двамата подсъдими граждански иск за имуществени щети от деянието в размер на 16 574.56 лв.

По протест на прокурора и гражданския ищец и частен обвинител делото е разгледано от Софийски апелативен съд. С решение № 588 от 30.12.08 год. по ВНОХД № 1045/08 год. той изцяло е потвърдил присъдата.

Отново по прокурорски протест и жалба на Б. се е развило касационно производство. С решение № 143 от 13.04.09 год. по КНОХД № 101/09 год. ВКС е отменил въззивното решение и е върнал делото за ново разглеждане. Прието е, че установяването на авторството на деянието не е изчерпано от доказателствените усилия на инстанциите по фактите, във връзка с оформилите се две противоположни тези по индивидуализацията на намерените в дома на подсъдимия Б инструменти, за които пострадалия Б. е твърдял, че са част от предмета на престъплението. В тази насока е дал задължителни указания за „проверка” на събраните свидетелски показания, обясненията на подсъдимите и писмените доказателствени средства, чрез назначаването на съдебно – автотехническа експертиза, която на базата на обективните находки по инструментите да даде заключение относно възможна неповторимост и уникалност на дефектите по тях с цел точната им индивидуализация като собственост на пострадалия или на подсъдимия.

С акта на касационната инстанция отново е затвърден наложилия се в теорията и съдебната практика извод, че обвинението и присъдата не могат да се основават на одорологично изследване, тъй като мирисовите следи, макар и да имат веществен характер, не подлежат на експертно изследване и проверка, защото няма научен способ за тяхното индивидуализиране, а сензорите на кучето, определящи индивидуалната принадлежност на тези следи, на този етап на науката, са непроверими от нея за тяхната достоверност. Ето защо, към настоящия момент, тяхното значение е само в сферата на криминалистиката, но не и в наказателното производство като доказателствено средство.

С атакуваното решение на САС първоинстанционният акт отново е потвърден.

При новото въззивно разглеждане на делото съдът изцяло се е съобразил с решението на ВКС. Назначил е посочената съдебно – автотехническа експертиза, заключението на която задълбочено е съпоставил със свидетелските показания, обясненията на подсъдимите и писмените доказателствени средства. От изключителна важност за решаване на делото по същество във връзка с авторството на деянието е категоричното изявление на вещото лице в съдебно заседание, че при счупване при работа на инструменти от посочения тип „не остават специфични, ноповторими следи върху инструмента или главата на болта, за да може да се определят”. При това заключение на вещото лице еднакво достоверни и взаимно необорими остават както и свидетелките показания в полза на твърденията на пострадалия, така и обясненията на подсъдимия и свидетелските показания в тяхна подкрепа. При масовото разпространение в търговската мрежа на инструменти с едно и също качество и производител, масовата им употреба, еднаквото им приложение, еднаквата възможност да се счупят при свръх усилие в определени части и невъзможността при това да се констатират специфични, неповторими следи, т.е. да се индивидуализират по категоричен начин чрез точно определени уникални белези, не може да се ангажира наказателната отговорност на дадено лице, единствено на тази основа.

С оглед на горното и на отразените от четирите предходни съдебни състава по делото съображения по отношение на одорологичното изследване, които не следва да се преповтарят, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице достатъчно безспорни доказателства, даващи възможност да се направи несъмнен и категоричен извод по отношение на единствения спорен момент – авторството на двамата подсъдими в извършените престъпления.

Конкретни доводи във връзка със соченото касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 НПК не са развити в жалбата и писмената защита. Общото твърдение за липсата на „собствени мотиви” на инстанциите по фактите от една с. не отговаря на истината, а от друга – позоваването от една инстанция на съображения с фактическа и правна насоченост, изложени от предходна такава, е често използвана техника при изписване на мотивите на съдебните актове, когато същите си споделят, и само по себе си не е съществено процесуално нарушение – липса на мотиви.

Във връзка с изложеното жалбата на гражданския ищец и частен обвинител П. Б. е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради което решението на САС следва да се остави в сила.

Водим от горното и на осн. чл. 354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 263 от 21.07.09 год., постановено по ВНОХД № 272/09 год. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 5 от 27.03.08 год. по НОХД № 3773/07 год. на Софийски градски съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................

ЧЛЕНОВЕ:.................................................

..................................................