1

Р Е Ш Е Н И Е № 5

гр. София 28 януари 2010 г.Върховният касационен съд трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди и девета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова
ЧЛЕНОВЕ: Борислав Ангелов Павлина Панова
с участието на прокурора Николай Любенов
и при секретаря Иванка Илиева,
разгледа докладваното от съдията Борислав Ангелов
наказателно дело № 645/09 година.
Производството е образувано по жалбата на адв.С. Л. от Пловдивски АК, защитник на подсъдимия Н. Х. У., против решение № 67 от 28.09.2009 год. по внохд № 56/09 год. на Военно-апелативен съд на РБ.
Жалбата е с оплакване за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, с искане за оправдаване на подсъдимия У. по предявеното му обвинение, или отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Доводите за това са, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод за извършено от подсъдимия престъпление по чл.387 ал.4 НК.От законовата и подзаконова нормативна база няма определен точен ред, с обвързващи срокове за предаване на веществените доказателства.Те се предават след приключване на досъдебното производство, или при преминаване на делото от един орган на друг.Задължението за предаване на парите в Търговска банка е било задължение на дознателя К., на когото е било разпределено за разследване досъдебното производство.Няма причинна връзка между твърдените в решението неизпълнение на служебни задължения и настъпването на вредните последици.Със заключването на веществените доказателства в служебната каса е направил всичко необходимо за запазването им.Доводите за допуснати съществени процесуални нарушения се изразяват в това, че при предявяване на материалите за проучване от дознанието не са представени два броя документи-адвокатско пълномощно и медицинско удостоверение и с това останало скрито от подсъдимия и защитата, че по делото има пострадало лице.В обвинителния акт не е отразена формата на вината, с което е нарушено правото на защита.Военният съд е пропуснал да даде право на лична защита при съдебните прения.В решението не е отговорено на изразени пред въззивната инстанция възражения и доводи на защитата.Поставено е от незаконен състав, след като председателя на състава-съдия Пенгезов е встъпил в длъжност като Председател на Апелативен съд-София, преди постановяване на решението.Подсъдимият У. поддържа жалбата и направените в нея искания.
Гражданската ищца Е. Я., редовно призована не се явява в съдебно заседание, като е представила писмено становище, в което изразява съгласие за гледане на делото в нейно отсъствие и становище за оставяне в сила на решението в гражданско-осъдителната част.
Прокурорът даде заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила.
ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда от № 150 от 11.03.2009 год. по нохд № 150/08 год., Пловдивски военен съд е признал подсъдимия Н. Х. У. за виновен в извършено престъпление по чл.387 ал.4, вр. с ал.1 НК и при условията на чл.54 НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години.
Осъден е и да заплати на Е. Я. сумата от 3 637.75 лв. за причинени и имуществени вреди, както и 1 000.00 лв. като обезщетение за причинени и неимуществени вреди, като до предявения размер за тях е отхвърлен.
С обжалваното решение присъдата е изменена, като подсъдимият Н. У. на основание чл.317, вр. с чл.305 ал.5, вр. с чл.24 ал.1, т.2 НПК, във връзка със Закона за амнистия в сила от 22.04.2009 год. е освободен от наказателна отговорност и наказателното производство е прекратено.В гражданско-осъдителната част е изменена, като е отхвърлен изцяло предявения граждански иск от Е. Я. за неимуществени вреди в размер на 3 000.00 лв. като неоснователен.Присъдена е и законната лихва от датата на извършване на престъплението до окончателното изплащане на сумата за причинените имуществени вреди.В останалата част присъдата е подвърдена.
Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите на чл. 347 ал.1 НПК намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въззивната инстанция е обсъдила доводите съдържащи се и в касационната жалба и за да ги отхвърли като несъстоятелни в съответствие с чл.339 ал.2 НПК са изложени подробни и убедителни съображения, основани на задълбочен и обективен анализ на събраните по делото доказателства. В пълно съответствие с тях са изведени фактическите положения приети за установени и правно-логическите изводи за деянието, вината отговорността на подсъдимия У.. При установяване на фактите от предмета на доказване първостепенният съд е провел обективно, всестранно и пълно изследване на събраните допустими и относими към делото доказателства. В мотивите на атакуваното решение, съдът е извършил служебна проверка на правилността на осъдителната присъда, като е направен повторен анализ на събраните доказателства, оценявайки и тяхната достоверност. Изложено в съкратен вид е прието за установено, че на 29.11.2007 год. след извършено претърсване и изземване от жилището на Е. Я. били иззети 3 540.00 лв. и 50.00 евро и спестовна книжка от банка ДСК, запечатани в плик и предадени на подсъдимия У., ведно с протокола за обиск и изземване като водещ дознанието.Плика заключил в служебна каса в работното си помещения в която се съхранявали и други веществени доказателства по дознания водени от негови колеги.Независимо, че бил запознат с заповедите на Директора на ОДП-Пловдив и ПР-Пловдив относно реда за приемане и съхранение на веществени доказателства, пари и други ценности на следващия ден не ги предал на домакина на дирекцията или внесе в Търговска банка, съгласно чл.110 ал.5 НПК.Следващи дни е провеждал действия по разследването и дознанието е изпратено на ПР-Пловдив.В периода до 07.12.2007 год. парите останали в касата.В този ден/петък/, съгласно заповедта на Директора, дознателите са длъжни иззетите пари и ценности като веществени доказателства да се предадат на домакина, който да ги внесе в банка „Б.”, с която имали договор за ползване на трезора.На 10.12.2007 год. дознанието било върнато от прокуратурата и възложено на дознател К..Независимо от това подсъдимият не му предал веществените доказателства по него, както изисква чл.110 ал.3 НПК.При направена проверка от К. на веществените доказателства в касата, които да предаде на домакина установил, че липсва плика с парите по дознанието.По телефона подсъдимият го уверил, че би трябвало да се намират на мястото където ти е оставил.Междувременно К. бил изпратен на семинар и след новогодишните празници при повторна проверка в присъствието на главен дознател Б. отново не открили парите и спестовната книжка, за което бел уведомен Началник сектора и предизвикана служебна проверка, която приключила с предложения за наказания и търсена на имуществена отговорност на У. и К..С поведението си подсъдимият У. не е изпълнил задълженията си по служба посочени в законови и подзаконови нормативни актове и изчерпателно цитирани във въззивното решение:чл.110 ал.5 НПК, длъжностна характеристика, заповед на РП-Пловдив и заповед на Директора на ОДП.Пловдив.В резултат на това неизпълнение на задълженията си по служба от страна на подсъдимия са настъпили и реални вредни последици, изразяващи се в загубването на веществените доказателства по дознанието.На базата на правилно установените фактически обстоятелства, законосъобразно контролираните съдилища са приели, че с деянието си подсъдимият У. е осъществил състава на престъплението по чл.387 ал.4, вр. с ал.1 НК.Отговорността е изцяло негова, след като от датата на изземването е имал задължението да предаде парите и валутата за пазене на депозит в Търговска банка или на домакина, а не да ги остави за продължителен период от време в каса, до която имат достъп и други лица.Ако беше изпълнил повелите на служебните си задължения, вредоносния резултат не би настъпил.В тази насока за съставомерността на деянието са изложени достатъчно съображения в мотивите на присъдата и решението, които касационната инстанция приема и не се налага да бъдат повтаряни.
Некоректно е да се поставят за обсъждане отново възраженията за нарушено право на защита на подсъдимия, защото бил лишен от възможността за лична защита преди да упражни правото си на последна дума, той и защитата му не били запознати с допълнителни материали по дознанието и обвинителният акт не отговарял на изискванията на чл.246 НПК.За тяхната несъстоятелност е изложена подробна и изчерпателна аргументация на л.12 абз.посл. и л.13 от мотивите на решението, към която няма какво да се добави.
Възражението за незаконност на съдебния състава поради това, че председателят преди обявяването на решението е избран на друга длъжност в друг съд не е подкрепено с доказателства.Встъпването на нова съдийска длъжност при преместване, обикновено се извършва след приключване на разглежданите от съдията дела и на жалбите пред Върховния административен съд /ако има такива/, срещу избора.Очевидно това е станало много по-късно от посоченото в жалбата.
Когато деецът не носи наказателна отговорност поради амнистия, правилно въззивният съд се е произнесъл и по предявените граждански искове и в съответствие с чл.307 НПК, вр. с чл.45 ЗЗД, като е потвърдил само ангажираната гражданската отговорност на подсъдимия У. за причинени имуществени вреди.
Решението като правилно и законосъобразно следва да остане в сила, а жалбата на подсъдимия У. без уважение.
По тези съображения и на основание чл.354 ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на ІІІ н.о.,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 67 от 28.09.2009 год., постановено по внохд № 56 по описа за 2009 год. на Военно-апелативен съд на РБ.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: