Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на пети декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА
МИНА ТОПУЗОВА
при секретаря...............Мира Недева.......................и с участието на прокурора.........................Тома КОМОВ..........................................изслуша докладваното от съдия Топузова нд № 1574 по описа за 2014 г.

Производството е по реда на чл.420, ал.1 от НПК.
Образувано е по искане на зам. главен прокурор на Република България за възобновяване на нохд № 1328/14г. на районен съд гр.Русе. Като основания за това се сочат допуснато съществено процесуално нарушение и нарушение на закона, изразено в одобряване на споразумение, с което на осъдения Т. В. Д. за престъпление по чл.343 в, ал.2 във вр. с ал.1 от НК е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от четири месеца, изпълнението на което било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години. Твърди се, че не е приложен закон, който е следвало да бъде приложен, тъй като са били налице предпоставките за освобождаване на Д. от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, което изключва приложението на диференцираната процедура по Глава ХХІХ от НПК. Предлага се да бъде отменено определението, с което е одобрено споразумението, а делото се върне за ново разглеждане на първоинстанционния съд.
В съдебно заседание на касационната инстанция искането се поддържа от представителя на ВКП със същите аргументи.
Осъденият Д., редовно призован, не се явява и не се представлява.
Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:
С определение № 249 от 09.07.2014г. постановено по нохд № 1328/14г. на районен съд гр.Русе, било одобрено споразумение между прокурор от районната прокуратура от една и страна и осъдения Д. и защитника му адв. В. – от друга, с което Т. Д. бил признат за виновен в това, че на 25.03.2013г. в [населено място], в едногодишен срок от наказването му по административен ред с НП № 105/12г от 23.04.2012г., влязло в сила на 17.05.2012г. за управление на МПС, без съответно свидетелство за управление, управлявал л.а. БМВ 318 с рег. [рег.номер на МПС] , поради което и на основание чл. 343 в, ал.2 във вр. с ал. 1 от НК му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от четири месеца, изпълнението на което било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години.
Искането за възобновяване е направено в полза на осъдения и не е обвързано със срок. Въпреки, че е подадено от заместник на Главния прокурор, се явява процесуално допустимо. Подаването на искания за възобновяване по чл.420, ал.1 от НК е от изключителна компетентност на Главния прокурор, който не може да делегира ad hoc това правомощие на подчинен нему прокурор. В случая обаче не се касае до делегиране на права, а до възлагане със заповед от Главния прокурор на негов заместник да изпълнява длъжността, по време, когато Главният прокурор е възпрепятстван да изпълнява функциите си поради годишен отпуск. По силата на тази заповед, за периода на заместване, заместник главният прокурор е овластен с всички права на Главния прокурор, включително и с тези, за упражняването на които последният е изключително компетентен.
Разгледано по същество, искането е неоснователно.
Видно от събраните доказателства по делото, с влязло в сила НП от 17.05.2012г., Т. Д. бил санкциониран по административен ред за управление на МПС без свидетелство за правоуправление. С решение по нахд № 1076/13г., влязло в сила на 05.06.2013г., Русенският районен съд освободил от наказателна отговорност Д. по реда на чл.78 а от НК, за престъпление по чл.343в, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, извършено на 14.08.2012г., като му наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лв.
Със споразумението по настоящото дело осъденият е наказан отново за престъпление по чл.343в, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, осъществено на 25.03.2013г. Вярно е, че деянието по това дело е извършено преди влизането в сила на решението за налагане на административното наказание и поначало са налице предпоставки за прилагането на чл.78 а, ал.1 от НК. След санкционирането на осъдения по административен ред с НП № 105/12г., последният е извършил две деяния, осъществяващи състава на едно и също престъпление по чл. 343в, ал.2 от НК, съответно на 14.08.2012г. и 25.03.2013г., при условията на реална съвкупност. Съгласно чл.78а, ал.7 от НК, алинеи 1 – 5 от същата норма не се прилагат при множество престъпления, което изключва възможността осъденият да бъде освободен за втори път от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Данните за извършените от осъдения две престъпления при реална съвкупност сочат въобще на невъзможност за прилагането на чл.78, ал.1 по отношение и което и да е от тях, но за първото, за което Д. е бил освободен от наказателна отговорност, принципно компетентен да поиска възобновяване е съответният апелативен прокурор.
Решаването на делото със споразумение в случая не е извършено в нарушение на процесуалните правила, тъй като при липса на основания за освобождаването на осъдения от наказателна отговорност по чл.78а от НК, няма пречка за прилагането на диференцираната процедура по Гл. ХХІХ от НПК. Наказанието, наложено със споразумението, е в рамките на предвиденото за престъплението, което налага извод, че законът е приложен правилно.
Предвид изложеното и на основание чл.426 вр. с чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на зам. главен прокурор за възобновяване на нохд № 1328/14г. на Русенски районен съд.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :