Р Е Ш Е Н И Е

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА
ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
при участието на секретаря Л.Гаврилова
и в присъствието на прокурора Р.КАРАГОГОВ
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
дело № 764/2012 година
Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия Г. Б. Б. срещу въззивно решение № 512 от 12.01.2012г. по внохд № 1120/2011г. по описа на Софийския апелативен съд,нак.отделение,втори състав,с което е потвърдена изцяло присъда от 28.09.2011г. постановена по нохд № 5278/10 от Софийски градски съд,НО,30 състав.
В жалбата се поддържат отменителни основания по чл.348,ал.1 т.1-3 НПК.Иска се преквалифициране на деянието и намаляване на наказанието.
Частните обвинители по делото молят жалбата да се остави без уважение.
Представителят на Върховната касационна прокуратура намира,че квалификацията на деянието е в противоречие с Пос.№1 /83г. на Пл.ВС. НРБ.Счита,че в случай на преквалифициране на деянието,следва да се намали наложеното наказание.
Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното:
С горната присъда Софийският градски съд е признал жалбоподателя-подсъдим за ВИНОВЕН в това,че на 02.05.2010г. около 23.15ч в гр.София по пътното платно на бул.”Цариградско шосе”,с посока на движение от бул.”Брюксел” към бул.”Евлоги Георгиев”,на 215.00 м. след Площад на „Авиацията” ,при управление на моторно превозно средство-лек автомобил марка „Рено” модел 5” с ДК№ С 0859 ВМ нарушил правилата за движение-чл.21,ал.2 вр.с ал.1 от ЗДвП и чл.47,ал.3 от ППЗДвП и по непредпазливост причинил смърт на едно лице-пешеходеца Х. Г. С. на 59 години,както и средна телесна повреда на пътничката возеща се в автомобила-С. Й. Д. на 19 години,като след извършване на деянието деецът избягал от местопроизшествието и деянието представлява особено тежък случай,поради което и на основание чл.343,ал.4 вр.с ал.3 пр.последно,б.”б”,пр.2 вр.с ал.1,б.”в” вр.с чл.342,ал.1 пр.3 НК ГО ОСЪДИЛ на ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален ОБЩ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от ОТКРИТ ТИП.
С обжалваното решение Софийският апелативен съд е потвърдил присъдата.
Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА:
Решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно.При постановяването му не са допуснати съществени нарушения обуславящи основание по чл.348,ал.1 т.1-3 НПК за изменяване на съдебния акт.
По делото не се спори за авторството на деянието.Същото е доказано от фактическа и правна страна,както от гласните доказателства,така и от заключението на приетата по делото КМАТЕ анализираща поведението на водачите и пътя на превозните средства,приетите комплексни експертизи,установяващи идентичност между частиците боя и автомобила,управляван от подсъдимия.В депозираните на съдебното следствие обяснения /л.124/ от първ.дело,подсъдимият е признал извършеното деяние. При оценката на доказателствата преценени поотделно и в съвкупност двете предходните съдебни инстанции са достигнали до верния извод,че смъртта на починалия Х. С. е резултат от удара с автомобила управляван от подсъдимия.Множеството съставомерни телесни увреждания на пострадалата св.С. Д.,пътувала в автомобила на подсъдимия,също са в пряка причинно следствена връзка с нарушенията на правилата за движение по пътищата.В пряка връзка с нарушението на подсъдимия са и телесните увреждания причинени на св.П. П.,която пътувала в л.а.”Хонда Акорд” и св.Д. А.,пътувала в лек автомобил „Рено 19”,които по своя характер ангажират друга наказателна отговорност.
Фактическите обстоятелства,приети по делото,които не подлежат на преобсъждане от касационната инстанция са обусловили и съставомерността на деянието по повдигнатото обвинение.
Подсъдимият оспорва правната квалификация на деянието.Поддържа се,че деянието следва да се преквалифицира като извършено по чл.343,ал.1 б.”б” и „в”,тъй като случаят не е особено тежък по смисъла на чл.93 т.8 и не е налице квалификацията”бягство от местодеянието” .Неправилно съдилищата приели,че подсъдимият е напуснал мястото на произшествието и не е изчакал компетентните органи.Нямал намерение да се укрива,а единствено се притеснил за състоянието на приятелката си С.,поради което тръгнал да я търси в медицинските заведения.Счита,че правната квалификация по чл.343,ал.3 НК е неправилна.Оказал финансова подкрепа на пострадалата,като заплатил операцията й на стойност 7 000 лева ,с което направил всичко зависещо от него за преодоляване на настъпилите телесни увреждания на св.Д..Оспорва се също така и квалификацията на „особено тежък” случай.Поддържа се,че тази квалификация изисква наличието на последици,при които са увредени повече от едно лице с причиняване на средни или тежки телесни повреди и смъртта на повече от едно лице.
Доводите са неоснователни.
Същите са обсъдени от въззивния съд,който в мотивите си на л.46 и сл. е изложил съображения,които изцяло се споделят от настоящия касационен състав.Възраженията в тази насока се били обсъдени и от първоинстанционния окръжен съд.Съдът е изпълнил задълженията си по чл.339,ал.2 НПК и е дал отговор на поставените въпроси.
Правилно е прието,че е налице бягство от местопроизшествието.Подсъдимият е напуснал местодеянието не за да помогне на пострадалата С.Д. или на другите пострадали лица.По делото е установено,че на мястото на инцидента е пристигнала кола на спешна помощ,която е транспортирала пострадалите до съответното медицинско заведение.Обяснението на подсъдимия,че бил притеснен и тръгнал да търси С.Д. в Окръжна болница и впоследствие в други болници не е прието от съдилищата.Установено е ,че той отишъл във ВМА в доста по-късен момент,а междувременно провел разговори,в които настоявал да не става ясно,че той е управлявал автомобила.С оглед на категоричните факти,че той не е транспортирал пострадалата Д., нито я придружил до болничното заведение,не е оказал никаква помощ на нея и на другите пострадали лица, правилно е прието,че напускането на мястото на произшествието не е свързано с уважителна причина,която да изключи умисъла в неговото действие.Напротив,напускането на местопроизшествието,безсъмнено манифестира желанието му да се укрие от органите на полицията.Подсъдимият е бил лишен от право да управлява МПС ,което обяснява действията му-напускане на местодеянието,респ.опит да снеме отговорността от себе си. Без значение е обстоятелството,че сутринта се явил доброволно пред органите на МВР и че оказал финансова помощ на св.Д.. Съгласно константната съдебна практика,напускането на мястото на произшествието, без уважителна причина за това,представлява бягство,което обстоятелство обуславя квалификация по чл.343,ал.3 НК.Практиката на съдилищата е съобразена и със задължителните указания в т.4,б.”и” на Постановление № 1 от 17.01.1983г. на Пл. на ВС.
Доводът,че неправилно деянието е квалифицирано като „особено тежък случай” на престъпление по смисъла на чл.93,т.8 НК също е неоснователен.
Както се посочва в т.4,б.”к” на цитираното постановление,квалифициращият признак на „особено тежък случай” на престъпление по чл.343,ал.3 б.”а” и „б” НК/стари чл.343,ал.2 б.”а” и „б” НК/ се конкретизира по своето съдържание за всеки отделен случай,като се преценява степента на обществена опасност на деянието и тази на дееца.
Въззивният съд е обсъдил възражението на л.48 от делото.Приел е,че в случая е налице едновременно, както изключително висока степен на обществена опасност на деянието,така и на подсъдимия.
На първо място инцидентът е настъпил в резултат на драстично нарушение на правилата за движение.Съгласно Комплексната медико авто-техническа експертиза,скоростта на движение на лекия автомобил”Рено 5” непосредствено и към момента на първия удар била от порядъка и не по-малка от 110-111 км/ч.,при разрешена максимална скорост на движение от 80 км/ч.,означена със забранителен знак В26 по бул.”Цариградско шосе”,включително в участъка на Площад на авиацията.В резултат на високата скорост на движение, подсъдимият късно видял пострадалия Хр.С. служител на фирма „Титан”облечен в светлоотразителни дрехи, застанал на около 100 метра от товарния автомобил на фирмата, за да сигнализира и да отбива движението.Настъпил удар между автомобила на подсъдимия „Рено 5” и пешеходеца Х. Г. С.,последван от удари между л.а.”Рено 5” и л.а.”Хонда Акорд” и между л.а.”Хонда Акорд” и л.а.”Рено 19”.Експертизата е посочила,че ако подсъдимият е управлявал автомобила с разрешената скорост от 80 км/ч .,той е имал възможност да спре автомобила на значително разстояние преди мястото,където се намирал починалия Х. С..Установено е също така,че автомобила на подсъдимия е бил модифициран-с увеличена мощност и пригоден за участие в състезания.
На следващо място,подсъдимият е бил лишен от право да управлява МПС.От приложените по делото документи от СДВР-КАТ,копия от Заповед № 99214/2009г. и от Наказателни постановления,разпечатки от личен картон на подсъдимия е установено,че със ЗПАМ е иззето свидетелство за управление на МПС/ СУМПС/ на подс.Б.,че същият има множество нарушения на правилата за движение по пътищата и наложени наказания по административен ред.Въпреки отнетото право да управлява МПС,поради извършени нарушения на правилата за движение по пътищата,той е продължавал да управлява МПС.Нещо повече-независимо от отнемането на СУМПС,подсъдимият е продължил да управлява автомобила и след извършване на деянието,което по същество сочи на упоритост и трайност при нарушаване на правилата за движение по пътищата.
На последно място,настъпилите вредни последици-смърт на едно лице,пет средни телесни повреди всяка с характеритика по чл.129,ал.2 НК на друго лице,както и по-леки телесни повреди на още две лица,които също утежняват вредоносния резултат, обуславят извод за значително по-висока степен на обществена опасност на деянието от обичайната за този вид престъпления.В този смисъл съвкупната преценка на изложените обстоятелства е обосновала правилен извод че случаят е „особено тежък” по смисъла на чл.93,т.8 НК.
Неправилно се поддържа,че тази квалификация изисква наличието на последици при които са увредени повече от едно лице с причиняване на средни или тежки телесни повреди и смъртта на повече от едно лице.
Разпоредбата на чл.343,ал.4 НК указва,че наказанието по буква”б”на предходната алинея се налага и когато е настъпила смърт на едно или повече лица и телесна повреда на едно или повече лица.Това означава,че за да се наложи наказание по чл.343,ал.3 б.”б” при квалификация”особено тежък случай” е достатъчно да е причинена смърт на едно лице,както и телесна повреда на едно лице.
Като е потвърдил присъдата в частта за наказателната отговорност на подсъдимия и правната квалификация на деянието,съдът не е допуснал нарушение по чл.348,ал.1 т.1 НК.Приложен е закона,който следва да се приложи .
Съдебният акт е законосъобразен и в санкционната му част.
При решаване на въпросите по чл.301,ал.1 т.3 НПК съдебните инстанции са обсъдили всички обстоятелства от значение за индивидуализацията на наказанието.Последното е отмерено при значителен превес на смекчаващи отговорността обстоятелства,в близост до минималния размер предвиден в закона.Наказанието е съизмеримо с тежестта на деянието и настъпилите последици.Основание за изменяване на решението и намаляване на наказанието не е налице.Не е допуснато нарушение по чл.348,ал.5 вр.с ал.1 т.3 НПК.
По изложените съображения решението с което е потвърдена присъдата на първоинстанционния съд е правилно,законосъобразно и справедливо и следва да се остави в сила.
Воден от тези мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК,Върховният касационен съд ,трето наказателно отделение

Р Е Ш И:ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 512/12.01.2012г. по внохд № 1120/2011г. по описа на Софийския апелативен съд,нак.отделение,2-ри състав,с което е потвърдена присъда от 28.09.2011г. постановено по нохд № 5278/10г. по описа на СГС,НО,30 състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: