Р Е Ш Е Н И Е
№ 5
В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
АНТОАНЕТА ДАНОВА

при участието на секретаря Иванка Илиева
и прокурора от ВКП Антони Лаков
след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 1733/2014 г.и за да се произнесе,взе предвид следното:


Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК.
Образувано е по искане, депозирано от осъдения П. К. К., чрез защитника му адв.Й. за възобновяване на внохд № 174/2014 г.по описа на ОС-Разград ,нохд №838/2013 г. на РС-Разград.
В искането се релевират касационните основания по чл.348 ал.1 т.1-3 от НПК, които са и основания за възобновяване по чл.422 ал.1 т.5 от НПК. Доводът за допуснати съществени процесуални нарушения се аргументира с това, че въззивната инстанция не се е произнесла по всички възражения на подсъдимия и защитата му; че вещото лице,изготвило автотехническата експертиза е участвало при провеждането на огледа на местопроизшествие,без да е бил назначен като експерт и без да фигурира в съставения протокол; че в обвинителния акт се твърди ,че причинените на детето С. В. телесни повреди са средни ,което не кореспондира на експертното заключение; че е допуснато нарушение на чл.140 ал.1 от НПК,тъй като свидетели ,които са малолетни, са разпитани в отсъствието на психолог или педагог;че както първата ,така и въззивната инстанция неоснователно са отказали изготвянето на повторна АТЕ, въпреки ,че заключението на приетата по делото експертиза е необосновано /тъй като са използвани данни,които не са събрани по реда на НПК/,както и че експертизата не е отговорила на въпроса за опасните зони на спиране на автомобилите,участвали в ПТП-то,поради което липсва отговор и на въпроса за предотвратимостта на удара. По отношение оплакването за неправилно приложение на материалния закон се излагат съображения в две насоки- за това ,че деянието е следвало да бъде квалифицирано по привилегирования състав- чл.343а от НК, тъй като по делото несъмнено се е установило ,че подсъдимият е оказал помощ на пострадалите като се е обадил на тел.112 и е съобщил за станалото ПТП и на второ място, че ако се приеме,че подсъдимият е осъществил деянието ,така както е инкриминирано,то правната квалификация,по която е осъден е неточна. Моли се да бъдат отменени въззивното решение и присъда и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на РС-Разград.
В съдебното заседание пред ВКС защитникът на осъдения-адв.Й. поддържа искането за възобновяване на наказателното дело по съображенията ,изложени в него и моли да бъде уважено.Акцентира на това ,че съдът неоснователно е отхвърлил искането им за назначаване на повторна автотехническа експертиза,която да изчисли опасната зона за спиране на автомобилите и съответно за предотвратимостта на удара, настъпил между тях, което е изключително важно за определяне дали и другият участник в произшествието има вина за настъпването му. На следващо място посочва, че вещото лице при изготвянето на автотехническата експертиза е работило със стойности на деформациите по автомобила, които са коренно различни от тези, отразени в огледния протокол; че към момента на провеждането на огледа, в който експерта е участвал, той не е бил назначен по надлежния ред в това качество;че нито прокуратурата,нито разследващия полицай са направили разлика между пътно платно и платно за движение; че въпреки оказаната помощ на пострадалите,деянието не е било преквалифицирано по чл.343а от НК.
Представителят на Върховната касационна прокуратура счита депозираното искане за възобновяване на наказателното производство за неоснователно и моли да бъде оставено без уважение,тъй като съдът е приложил закон,който е следвало да бъде приложен,а наложеното наказание е даже до известна степен занижено.
Искателят П. К. К.,редовно призован не се явява пред касационната инстанция,поради което не взема становище.

Върховният касационен съд след като обсъди основанията ,изложени в искането на осъдения, становището на страните в съдебното заседание и след проверка на данните по делото, в рамките на правомощията си,намери за установено следното:

С присъда №165 от 08.04.2014 г.,постановена по нохд №838/2013 г.,РС-Разград е признал подсъдимия П. К. К. за виновен в това ,че на 30.05.2013 г.,на път І-2 /населено място/-/населено място/,км.85+400 м.,при управление на МПС-т.а. /марка/, /модел/с рег. [рег.номер на МПС] е нарушил правилата за движение по пътищата: чл.15 ал.1 от ЗДвП,чл.16 ал.1 пр.1 от ЗДвП,чл.67 ал.1 от ППЗДвП и чл.68 ал.1 т.1 от ППЗДвП ,чл.21 от ЗДвП и чл.73 ал.1 от ППЗДвП,чл.44 ал.1 от ЗДвП и чл.92 ал.2 от ППЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно лице-на И. А. В. и на Н. И. В.,поради което и на основание чл.343 ал.3 б. „а” пр.2 във вр.с чл.343 ал.1 б. „б” пр.2 във вр.с чл.342 ал.1 от НК и чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца,чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от три години.
На основание чл.343г на подсъдимия е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от десет месеца.
На подсъдимия К. са възложени и направените по делото разноски.
По въззивна жалба на подсъдимия П. К., пред ОС-Разград е било образувано внохд №174/2014 г.,приключило с решение №53 от 07.07.2014 г.,с което е потвърдена първоинстанционната присъда.
Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, тъй като е подадено от лице, попадащо в кръга на лицата по чл.420 ал.2 от НПК и е срещу влязъл в сила съдебен акт от визираните по чл.419 ал.1 от НПК. Подадено е в срока по чл.421 ал.3 от НПК.
Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.

По оплакването за допуснати нарушения на процесуалните правила.

При внимателната проверка, извършена от настоящият касационен състав се констатира, че действително първоинстанционният съд е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.140 ал.1 от НПК,тъй като е провел разпит на малолетни свидетели-С. В. и Н. В. в отсъствието на педагог или психолог.Това нарушение макар и да е било установено от въззивната инстанция, то неправилно е било прието за несъществено.Всъщност ОС-Разград е разполагал с две възможности: или да повтори разпита на тези свидетели, при съблюдаване изискванията, визирани в императивната разпоредба на чл.140 ал.1 от НПК, или да изключи показанията им от съвкупния доказателствен материал. Действително ОС-Разград не е сторил нито едно от двете, а точно както и първостепенния съд при изграждане на фактическите си изводи се е позовал на данните, съдържащи се в показанията на С. В. и Н. В.. При това положение, ВКС намира, че информацията, предоставена от двамата свидетели не следва да бъде взета предвид , тъй като се констатира съществен порок при нейното събиране. Това обстоятелство обаче, не се отразява на правилността на приетите за установени фактически констатации, доколкото са налице и други валидно събрани доказателства по делото,от които те се извеждат.
На следващо място,върховната инстанция констатира,че въпросите за опасната зона за спиране на двата автомобила и за предотвратимостта на удара действително не са били изяснени по експертен път, като искането на защитата в тази насока е било отхвърлено от съда. Изясняването на опасната зона за спиране на т.а.,управляван от осъдения не е от решаващо значение ,доколкото инкриминираните му нарушения на правилата за движение по пътищата са свързани с задължението на водача да се движи най-вдясно по платното за движение,да не навлиза и се движи в лентата за насрещно движение и при разминаване с насрещно движещо се превозно средство да осигурява достатъчно странично разстояние между превозните средства. Всъщност, основната причина за пътно-транспортното произшествие е навлизането на автомобила на П. К. в насрещната пътна лента /където е настъпил удар с автомобила,управляван от св.П. П./, като това неправомерно поведение е резултат от загубата на управление върху превозното средство следствие на скоростта, с която той е бил управляван. Изчисляването на опасната зона за спиране на автомобила, в който са се намирали пострадалите лица и възможността от предотвратяване на удара от св.П. П., би имало своето значение за изясняване на въпроса за наличието или липсата на независимо извършителство, доколкото в тази хипотеза престъпният резултат е следствие едновременно извършените деяния на две лица. Евентуалното наличие на два различни каузални фактора, обусловили настъпването на резултата, има своето значение за отчитане на каузалния принос на всеки един от двамата независими извършители ,а оттам и за преценка на наказанието, което те следва да понесат.Анализът на съвкупния доказателствен материал налага извода ,че първопричината за транспортното произшествие е навлизането на т.а., управляван от осъдения в насрещната пътна лента, където се е движел автомобила с пострадалите, като ако това неправомерно поведение не е било осъществено, изобщо не би се стигнало до съставомерния резултат. Ето защо,дори и да се приеме,че вина за ПТП-то има и другия водач /защото хипотетично е могъл да предотврати удара/, то неговия каузален принос би бил значително по-малък, поради което и не би се стигнало до промяна в размера на наложеното на осъдения К. наказание, което и без това е достатъчно либерално.
Неоснователни са и останалите твърдения на защитата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила:
-Обстоятелството, че при извършване на огледа на местопроизшествието е присъствал и експерт –автоинженер, не опорочава валидността на следственото действие. Съгласно чл.156 ал.2 от НПК, когато е необходимо огледът се извършва в присъствието на вещо лице или на специалист-технически помощник.Действително разпоредбата на чл.129 ал.1 от НПК предвижда в протокола ,обективиращ конкретното следствено действие да бъдат вписани лицата ,които са участвали в неговото извършване. Неотразяването на експерта обаче в писмения документ като участник в следственото действие, не представлява съществено нарушение, доколкото не се отразява на качеството на документа в съдържателно отношение. В НПК няма изискване присъствалият на огледа на местопроизшествие експерт да бъде назначен с постановление. Нещо повече, в конкретният случай наказателното производство е образувано на основание чл.212 ал.2 от НПК ,с първото действие по разследването-оглед на местопроизшествие,поради което е невъзможно присъствалия на огледа експерт да бъде назначаван със съответния акт от водещия разследването.
- Инкриминираните съставомерни последици в диспозитива на обвинителния акт са средни телесни повреди на две лица-на И. А. В. и на Н. И. В..Описаните в обстоятелствената част на посочения процесуален документ телесни повреди на С. И. В. са определени „като временно разстройство на здравето, неопасно за живота-увреждане,представляващо лека телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК”.Неправилното посочване на цифровата квалификация очевидно се дължи на техническа грешка и това е изводимо ,както от описания характер на самите телесни увреждания и словесното им посочване като лека телесна повреда, така и от факта, че именно поради тяхната несъставомерност ,те не са залегнали в диспозитивната част на обвинителния акт,която е достатъчно ясна и недвусмислена и съдържа всички признаци от състава на инкриминираното обвинение.
- Не се споделя упрекът ,отправен към решаващите съдилища за това , че неоснователно не са допуснали повторна автотехническа експертиза.В тази насока се оспорват стойностите на дълбочината на деформациите по товарния автомобил, на базата на които е била изчислена скоростта му на движение,като се твърди,че вещото лице е работило със стойности, различни от тези ,описани в огледния протокол,без да се установи по какъв начин той ги е приел . Вярно е ,че описаните в протокола за оглед на местопроизшествие стойности на дължината и дълбочината на деформациите на /марка/ дължина на странична деформация 1,20м и дълбочина на деформацията в точки отзад напред-13 см; 16см; 20см; 16см и 14 см /се различават от приетите в изготвената на досъдебното производство експертиза, но това се дължи на факта, че за нуждите на експертното изследване вещото лице е извършило оглед на превозното средство, обстоятелство изрично отразено в писменото заключение в частта „Изходни данни”. Целта на експертизата е насочена към изясняване на обстоятелствата по делото.В редица случай тя разкрива и приобщава към доказателствения материал нови доказателствени факти, т.е обогатява наказателния процес с нови материали и по този начин осигурява обективността, всестранността и пълнотата на разследването. Тогава ,когато се открият нови материали, по които на експерта не е била поставена задача,но те имат значение за делото, той по силата на чл.152 от НПК е длъжен да ги изследва и да ги посочи в експертизата,точно както е сторил и автоинженера. В допълнение следва да се отбележи, че в съдебното заседание, проведено на 08.04.2014 г. експертът е заявил ,че в хода на изготвяне на експертизата и при анализа на всички данни,които са му били предоставени, е стигнал до извод ,че е възможно ударът да не е дясно страничен, както е описан в огледния протокол, което е наложило да извърши допълнителен оглед на товарния автомобил, при който оглед съмненията му са намерили потвърждение- а именно, че ударът не е дясно страничен, а челен в предния десен ъгъл. Вещото лице е посочило още и че това е наложило отново да измери дълбочината на деформациите, като получената разлика в стойностите е обяснило с факта , че деформациите по време на огледа на местопроизшествие са били измерени странично , поради възприетия от водещия разследването удар като дясно страничен. Следва да се отбележи ,че водещият разследването не е компетентен да определи посоката на удара, тъй като за това се изискват специални знания, с каквито разполага именно вещото лице-автоинженер. От друга страна, в хода на първоинстанционното производство е била назначена допълнителна автотехническа експертиза с цел изясняване на въпроса кои от побитостите, установени по автомобилите са първични и вторични и дали това се отразява на направените изчисления за скоростта на движение на автомобилите. Приетата експертиза е потвърдила заключението на автотехническата експертиза от досъдебното производство относно спорния въпрос за скоростта на движение на двете превозни средства.
В устните разяснения,направени пред първоинстанционният съд, автоинженерът, изготвил експертизите, е уточнил съдържанието на използвания от него в писмените заключения термин „пътно платно”,като е посочил ,че следва да се разбира „платно за движение,асфалтовата пътна настилка” ,поради което изложените от защитата в тази насока възражения, макар и да са имали своето основание , са били преодолени.
- Не се констатира порока липса на мотиви на въззивното решение. Същото отговаря на изискванията за съдържание по смисъла на чл.339 ал.1 и 2 от НПК.Независимо от лаконичността на аргументацията, ОС-Разград не е пренебрегнал задълженията си да изложи основанията, поради които не приема доводите на жалбоподателя.

По оплакването за допуснати нарушения на материалния закон.

Основната претенция на искателя и неговия защитник е за приложение на привилегирования състав по чл.343а от НК.Съгласно Постановление №1/83 г.по н.д. №8/82 г. на Пленума на ВС,за да е намаляващо отговорността обстоятелство-оказване помощ на пострадалия, е необходимо деецът да е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия или пострадалите и помощта да е била необходима. Дали е направил всичко зависещо от него се преценява конкретно с оглед възможностите му,обстановката и характера на действията, които е извършил сам или заедно с други лица.В конкретният случай от гласните доказателствени източници –показанията на пострадалата И. В. се установява,че осъденият не е помагал при изваждането на пострадалите от катастрофиралия автомобил и натоварването им в другия , с който те са били отведени от мястото на произшествието. Показанията на случайно намиращият се на мястото на произшествието св.А. и тези на св.П. П. не допринасят за изясняването на коментирания въпрос, тъй като двамата нямат спомен дали К. е помагал на пострадалите. При това положение твърденията на осъдения за оказана помощ ,изразила се в изваждането на двете деца от автомобила остава изолирано. Обаждането му на телефон 112 и съобщаването за произшествието, не може да обоснове извод,че деецът е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия/пострадалите, доколкото осъденият е бил в състояние да окаже и друга помощ ,не по-малко ефективна помощ. И това е така, тъй като той не е имал наранявания , които да се отразяват на адекватността му /полицейските служители са разговаряли с него; мед.фелдшер, дошъл на мястото на произшествието също не е констатирал симптоматика ,свързана с нарушение на съзнанието/ или такива ,които да затрудняват движението му.
Материалният закон е приложен правилно от съдилищата.Претенцията за нарушение на закона, поради неправилно изписване на правната квалификация на деянието /цифрово/ е неоснователна.Непосочването на предложението от конкретната алинея на съответния текст при цифровото отразяване на квалификацията /в случая пр.4 на ал.3 на чл.343 от НК/, не представлява нарушение, при положение,че признакът „телесна повреда на повече от едно лице-пр.4” е изписан словесно.

По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание.

В искането липсват съображения ,обосноваващи основанието по чл.348 ал.1 т.3 от НПК /извън твърдението за съпричиняването на съставомерния резултат от страна на св.П.-обсъден в решението по-горе/, които да бъдат предмет на преценка.

По изложените съображения, настоящият касационен състав не намери основания за възобновяване на наказателното дело.

Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :


ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. К. К. за възобновяване на нохд №838/2013 г. на Районен съд-Разград, внохд №174/2014 г. на Окръжен съд-Разград.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не може да се обжалва.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ:1/



2.