ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и двадесет и трета година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ
ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА

при секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА
с участието на прокурора БОЖИДАР ДЖАМБАЗОВ
като разгледа докладваното от съдия Грозданова н.д. № 814/2023 година по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 346, т. 1 НПК.
Образувано по касационнен протест на АП София срещу присъда № 7/05.04.2023 година, постановена по в.н.о.х.д. № 493/2022 година по описа Софийския апелативен съд, с която подс. И. Д. Й. е оправдан по обвинението по чл. 123 НК.
В касационния протест и допълнението към него са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Според подалия протеста прокурор въззивният съд не е изследвал обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото, в нарушение на чл. 13 НПК не е взел всички мерки, за да осигури обективната истина, а събраните доказателства е оценявал избирателно, превратно и едностранчиво. Игнорирани и омаловажени са тези доказателства, които са в подкрепа на обвинението. Без нужната критичност съдът е възприел изцяло лансираната теза от защитниците на подсъдимия за несъставомерност на деянието му. Показанията на св. Т., Р., В., М., Л., Ф., които били в йерархична зависимост с подс. Й., били кредитирани в пълна степен. Съдът не отчел, че св. В., който вече не е служител на фирмата, обективно и безпристрастно обяснил за методите на работа в нея, за липсата на провеждане на видове инструктажи и системно неползване на лични предпазни средства при изпълнение на високорискови дейности. Изложените от св. В. нарушения били потвърдени от заключенията на двете съдебно-технически експертизи от досъдебното производство и частично от повторната и допълнителна комплексна съдебно-технически експертизи, но САС не кредитирал техните фактически и правни констатации с аргумент, че експертите дават становище за нарушение на правни норми, което е извън тяхната компетентност. САС отказал да назначи повторна комплексна съдебно-техническа експертиза и установил фактите единствено чрез свидетелските показания на работници и служители, които са подчинени и зависими от работодателя – подсъдимия Й.. Кредитирал представения от защитата на подс. Й. договор с „Т. П. Б.“ ООД, без да събере обратна информация как се е изпълнявал този договор, ако в действителност е имало такъв, чрез проверка от НАП-София дали са декларирани доходи от лица с граждански договори с „Т. П. Б.“ ООД към инкриминираната дата и тези лица впоследствие да бъдат разпитани като свидетели, тъй като договорът не бил известен на разследващите и Инспекцията по труда. Игнорирано било обстоятелството, установено от Инспекцията по труда и от заключенията на техническите експертизи, че не е провеждан ежедневен инструктаж и инструктаж на работното място за конкретния случай като САС неправилно приел, че отговорност за това носят пряко определените от подсъдимия длъжностни лица – супервайзър сервиз и мениджър сервиз, но не и подсъдимият. Според прокурора работодателят е длъжен да следи изпълнението на възложените дейности от съответните длъжностни лица. Изразено е и несъгласие с изводите на съда, че вземането на лични предпазни средства е изцяло субективно решение на работника или служителя и ако не вземе такива, поема изпълнението на задачата на собствена отговорност, както и че непровеждането на инструктаж на работното място и ежедневен инструктаж няма отношение към конкретната трудова злополука.
Допуснатото от САС нарушение на процесуалните правила на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК е довело до неправилно приложение на материалния закон с оправдаването на подс. Й. по обвинението по чл. 123 НК.
Иска се протестираната въззивна присъда да бъде отменена и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В срока по чл. 351, ал. 4 НПК са постъпили подробно аргументирани възражения от двамата защитници на подс. Й. срещу подадения протест, с които са оспорва неговата основателност.
В съдебното заседание прокурорът от ВКП поддържа касационния протест и допълнението към него и моли да бъде уважен.
Частните обвинители, всичките редовно призовани, не се явяват.
Защитникът на подс. Й. – адв. Л., моли протестът да бъде оставен без уважение по съображенията, изложени във възражението. Сочи, че в по-голямата си част протестът представлява оплакване за необоснованост, която не подлежи на касационно обсъждане, тъй като не са посочени пороци при анализа на доказателствата и формирането на вътрешното убеждение на съда по отношение на показанията на свидетелите, за които се твърди, че са били в подчиненост на подс. Й.. В показанията им нямало факти, които да обосновават обвинителната теза. Подробното изложение, посветено на отказа на съда да кредитира заключенията на техническите експертизи и да назначи нова експертиза, игнорирало действителното съдържание на мотивите на съда. Твърденията по повод на сключения договор със служба за трудова медицина били некоректни - договорът е приложен още в досъдебното производство.
Защитникът на подс. Й. – адв. С., също оспорва основателността на протеста на САП по изложените във възражението съображения. Сочи, че до постановяването на оправдателната присъда при второто по ред разглеждане на делото във въззивното производство се е стигнало след като САС е провел въззивно съдебно следствие и е направил собствен обстоен доказателствен анализ на целия доказателствен материал. Поддържа становището на първия защитник, че по същество протестът касае необоснованост на новата оправдателна присъда, която не е самостоятелно касационно основание и от сезиращия процесуален документ не могат да се изведат допуснати процесуални нарушения. Такова не съставлява и отклоненото доказателствено искане на прокурора за назначаване на допълнителна експертиза, защото решаващият съд преценява дали такава е необходима. Позовавайки се на пределите на касационната проверка, моли протестът да бъде оставен без уважение, а присъдата - в сила като правилна и законосъобразна.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационният протест е допустим - подадена е в срока по чл. 350, ал. 1 НПК, от надлежно легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на касационен контрол на основание чл. 346, т. 1 НПК.
С присъда № 245/19.12.2019 година, постановена по н.о.х.д. № 4090/2019 година, Софийски градски съд признал подс. И. Д. Й. за виновен в това, че на 16.05.2016 година в гр. София, във вътрешния двор на ул. „Джордж Вашингтон“ № 12 и бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 35, в качеството си на управител на „***“ ЕООД, причинил смъртта на К. Г. Р., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, при което нарушил чл. 2, ал. 2, чл. 13 и чл. 15, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 година за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, чл. 10, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 от ЗЗБУТ и чл. 5, ал. 1 от Наредба № 3 от 19.04.2001 година за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място, поради което и на основание чл. 123, ал. 1 и чл. 54 НК го осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години и шест месеца от влизане на присъдата в сила.
По въззивна жалба на защитника на подсъдимия, пред Софийския апелативен съд е било образувано в.н.о.х.д. № 293/2020 година, приключило с решение № 10025/13.09.2021 година, с което първоинстанционната присъда била изменена. Подс. Й. бил оправдан за това да е допуснал нарушение на разпоредбите на чл. 2, ал. 1 и ал. 2 и чл. 13 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 година за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и срокът на наложеното му наказание лишаване от свобода бил намален на една година, а размерът на изпитателния срок по чл. 66, ал. 1 НК – на три години.
Въззивното решение било протестирано от САП поради наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК – явна несправедливост на наложеното наказание и обжалвано от защитниците на подс. Й. с доводи за наличие на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК.
С решение № 59/18.05.2022 година по н.д. № 49/2022 година, ВКС отменил въззивното решение и върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд от стадия на съдебното заседание, тъй като във връзка с жалбата на защитниците на подс. Й. констатирал абсолютното процесуално нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК - липса на мотиви в решението на съдебния състав по важни за отговорността на подсъдимия въпроси - има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия, извършено ли е виновно и съставлява ли деянието престъпление с правна квалификация по чл. 123 НК поради нарушаване на разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 ЗЗБУТ, чл. 5, ал. 1 от Наредба № 3 от 19.04.2001 година за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място; непълнота на мотивите поради необосноваване или недостатъчно обосноваване на някои изводи по фактите, доказателствата или правото; нарушение на чл. 339, ал. 2 НПК, тъй като не е отговорено на множеството възражения на защитниците по доказателствата и изводимите от тях факти, някои от които за направени за първи път във въззивната инстанция; неподлагане на дължимата внимателна преценка и съпоставка с останалите доказателства на събраните в допълнителното съдебно следствие писмени доказателства – Заповед 006/01.04.2016 година относно определяне на представител на ръководството на И., координатор по качеството и координатор по ЗБУТ, Заповед № 012/07.07.2015 година за определяне на орган по ЗБУТ, Заповед № 013/07.07.2015 година за изграждане на група по условията на труд, Заповед № 014/23.07.2015 година за обучение на групата по условия на труд, протокол от 11.05.2016 година на групата по условията на труд, чиито анализ би имал значение за установяване на релевантни факти и вземане на решение по правото. Констатирано е, че е извършена формална оценка на заключенията от назначените във въззивното производство повторна и допълнителна съдебно-технически експертизи. Не е проверено дали експертизата е проведена в съответствие със закона, а във връзка с всички събрани доказателствени материали – и дали може да се счита, че са настъпили в действителност фактите, които се излагат в експертното заключение. Констатирано е още наличие на съществени противоречия в мотивите, тъй като съдът е приел, че подсъдимият е нарушил разпоредбите на чл. 15, ал. 1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 година, чл. 10, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 ЗЗБУТ и чл. 5, ал. 1 от Наредба № 3 от 19.04.2001 година за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място, но се е отклонил от описаните в обвинителния акт бездействия на подсъдимия и незаконосъобразно е разширил обхвата на обвинението. Съдът не е изложил съображения и по характера на инкриминираните правни норми – съдържат ли задължения за работодателя и какви конкретно, не е направил преценка на смисъла, вложен от законодателя в понятието „осигури“, визирано в разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Наредба № 3/2001 година, което е довело до противоречие в мотивите – САС е приел за установено, че в дружеството са налице лични предпазни средства, но е счел, че подсъдимият е нарушил посочената разпоредба на наредбата. Не е отговорено и на възраженията на защитата, че дейността по монтаж и демонтаж на климатици не е монтажна работа по смисъла на чл. 15, ал. 1 от Наредба № РД-№07-2 от 16.12.2009 година. Не са изложени съображения за наличието на причинна връзка между всяко едно от допуснатите нарушения на законодателството по безопасност на труда и настъпилия вредоносен резултат, както и за субективната съставомерност на престъплението, в което подс. Й. е обвинен.
При новото разглеждане на делото с протестираната присъда № 7/05.04.2023 година по в.н.о.х.д. № 493/2022 година Софийският апелативен съд оправдал изцяло подс. Й. по обвинението по чл. 123, ал. 1 НК.
Подробното извеждане на констатираните в предходното касационно производство съществени нарушения на процесуалните правила, довели до отмяната на първото по ред въззивно решение, не е самоцелно. Настоящото касационно производство е второ по ред, поради което ВКС продължава да бъде съд по правото, а не по фактите и не разполага по повод на изложените в протеста несъгласия на прокурора с фактическите и правни изводи на САС с правомощие да осъществи собствен анализ на доказателствата и да установи различни от приетите от въззивната инстанция фактически положения. Обхватът на касационната проверка в настоящото производство ще се сведе единствено до това дали САС е спазил правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствените източници и отстранил ли е констатираните съществени нарушения на процесуалните правила, поради които е отменено постановеното при първото разглеждане на делото решение на въззивния съд.
Не е налице твърдяното от прокурора нарушение на чл. 13 НПК. САС е провел обширно допълнително следствие във въззивното производство, в което е повторил всички действия по събиране на доказателства, осъществени от предходния съдебен състав - назначаване на повторна съдебно-техническа експертиза и допълнителна комплексна съдебно-техническа експертиза, както и представените писмени доказателства, с оглед спазване на принципа за непосредственост, установен в чл. 18 НПК. По свой почин и в изпълнение и на процесуалното си задължение по чл. 107, ал. 2 НПК САС е допуснал и извършил подробен преразпит на шестима свидетели, разпит на поисканите от защитата, но неразпитани в предходното въззивно производство други шестима свидетели и е назначил съдебно-медицинска експертиза по писмени данни, по която вещото след запознаване с материалите по делото да отговори дали носенето на предпазна каска би предотвратила настъпването на травматичните увреждания, причинили смъртта на К. Р..
Отказът на съда да допусне поисканата двукратно от прокурора във въззивното производство допълнителна съдебно-медицинска експертиза с различно формулирани, но идентични по съдържание задачи, не е възпрепятствал разкриването на обективната истина по делото, още по-малко е ограничил процесуалното право на държавното обвинение да докаже обвинението си. Вярна е преценката на съда, че посочените от прокурора други лични предпазни средства - предпазен колан и сбруя, имат отношение не към предотвратяването на конкретните травматични увреждания, а към падането от височина на пострадалия, поради което това обстоятелство не се нуждае и не може да бъде изяснено чрез специални знания из областта на съдебната медицина. Правилен е и отказът на контролираната инстанция да постави на експерта – съдебен медик допълнително и въпроса какви лични предпазни средства биха предотвратили причиняването на травматичните увреждания, тъй като така формулираният въпрос е хипотетичен и е извън предявеното на подсъдимия обвинение. Аргументиран и основателен е и отказът на въззивния съд да изиска от НАП данни дали служители на „Т. П. Б.“ ЕООД са декларирали през 2016 година доходи във връзка с изпълнението на консултантска дейност по трудова медицина, тъй като тези обстоятелства също са ирелевантни за предмета на доказване по делото. Отделно от това, твърдението на прокурора, че сключеният между „***“ ЕООД и „Т. П. Б.“ О. договор за обслужване от Службата по трудова медицина не е бил известен на разследващите органи и на Инспекцията по труда, поради което е поискана проверката от НАП, не отговаря на действителното положение по делото. Договорът е част от събраните в досъдебното производство писмени доказателства и е класиран, както изрично е посочил САС в мотивите си, в т. 1, л. 68 от досъдебното производство.
Не са налице и претендираните от държавното обвинение нарушения на процесуалните правила по чл. 14, ал. 1 и чл. 107, ал. 5 НПК в осъществената от втория съд по фактите аналитично-оценъчна дейност. САС е обсъдил всички доказателствени източници поотделно и във взаимовръзката помежду им. Всички обстоятелства, свързани с трудовата злополука, при която е настъпила смъртта на пострадалия Р., са установени от годни доказателства и доказателствени средства, чието съдържание не е превратно интерпретирано и които като цяло не се намират в непримирими противоречия и взаимно отричане. Съдът изключително прецизно до степен на екзактност е анализирал всеки доказателствен източник при спазване на правилата на формалната логика и правилно е определил кои от тях съдържат данни, относими към главния доказателствен факт по чл. 102, т. 1 и т. 2 НПК. В съдържателен план мотивите на въззивната присъда изцяло отговарят на изискванията на чл. 339, ал. 3, вр. чл. 305, ал. 3 НПК. САС е изложил убедителни съображения кои факти намира за доказани и от кои доказателства, както и кои доказателствени материали отхвърля и по какви съображения, което позволява да бъде проверен процеса по формиране на вътрешното убеждение на съда както по фактите, така и по правото.
Контролираната инстанция е проявила тънък юридически усет и ясно е отграничила кои части от заключенията на изслушаните по делото техническа експертиза, повторна техническа експертиза и допълнителна комплексна съдебно-техническа експертиза изясняват обстоятелства, за които е необходимо притежаването на специални знания, каквито нито съдът, нито държавното обвинение имат. Следва да се припомни, че никога в теорията и в съдебната практика не е било спорно каква е правната природа на заключенията на назначените в наказателния процес експертизи. Експертизата е способ за доказване, при който вещите лица, притежавайки специални знания из областта на науката, изкуството или техниката, въз основа на събраните по делото доказателствени материали, правят изводи в заключенията си от установените вече и известни факти по делото за неизвестни, които имат отношение към предмета на доказване. Заключенията на експертизите не са нито доказателства, нито доказателствени средства. (напр. вж. в този смисъл решение № 175 от 28.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 278/2015 г., I н. о., решение № 261 от 16.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 486/2013 г., III н. о., решение № 274 от 13.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 206/2010 г., III н. о. и др.)
Затова решението на САС да не се съобрази с изрично посочени в мотивите части от заключенията на трите експертизи (л.22, абз. 4, л. 23, абз. 4, 5 и последен, л. 24, абз. 1, 2 и 3 от мотивите) е правилно и законосъобразно. Изключени са само тези части от тях, в които експертите са отговаряли на въпроси, за които не се изискват специални знания, а правни, които са единствено от компетентност на съда. Това се отнася до всички поставени въпроси, посветени на това допуснати ли са нарушения и на кои нормативни актове във връзка със здравословните и безопасни условия на труд, както и до всички изложени в заключенията фактически изводи. Вярна е и бележката на съда, че съдържащите се в заключението на допълнителната комплексна съдебно-техническа експертиза фактически изводи – че подсъдимият като управител на дружеството не е осъществил ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин, че при оценката на риска не е включил всички аспекти на дейността, извършвана от сервизните техници, че не е отчел непланирани, но предвидими събития при идентифициране на опасността от падане от височина, че не се установяват съставени документи, свързани с предварителното информиране на всеки работещ за рисковете, от които го защитават личните предпазни средства, а така също и документи, свързани с обучение и организиране на демонстриране на използването, съхраняването и начините за проверка на изправността на личните предпазни средства, че не са изготвени от работодателя инструкции за ползване на личните предпазни средства, са твърдения за нарушения на трудовото законодателство, свързано с безопасните условия на труд, каквото обвинение не е надлежно предявено на подсъдимия с обвинителния акт, поради което са и без процесуална стойност. Твърдението на прокурора, че след като САС не е кредитирал фактическите и правни констатации в заключенията на назначените съдебно-технически експертизи, въпреки че те се подкрепяли от показанията на св. В. и е игнорирал установеното от Инспекцията по труда обстоятелство, че не е провеждан ежедневен инструктаж на работниците, решаващият съд е нарушил процесуалните правила по чл. 14, ал. 1 и чл. 107, ал. 5 НПК, на които следва да бъде подчинена аналитично-оценъчната му дейност, е оплакване за фактическа необоснованост на протестирания съдебен акт, която не е самостоятелно касационно основание. Този извод се отнася и до оплакването, че САС е кредитирал показанията на свидетелите Т., Р., В., М., Л., Ф., които били в йерархична зависимост от подс. Й.. Достоверността на показанията на един или друг свидетел се преценява с оглед тяхната логичност, последователност, липса на вътрешна противоречивост и корелация с останалите доказателствени материали. Така е процедирал и въззивният съд, поради което не е имал основание да счете показанията на посочените свидетели за недостоверни единствено поради служебните им отношения с подсъдимия Й., определени в протеста като „йерархична зависимост“. Отделен въпрос е, че в изложените в протеста доводи в подкрепа на възражението за порочност в оценката на показанията на свидетелите, се констатира вътрешно противоречие. От една страна се твърди, че съдът без основание е дал кредит на доверие на показанията на „йерархично зависимия“ от подс. Й. св. В., който е очевидец на настъпилата трудова злополука, а от друга - че САС не е взел предвид, че същият свидетел, който не бил вече служител в дружеството, обективно и безпристрастно обяснил за методите на работа в него, за липсата на провеждане на видове инструктажи и системно неползване на лични предпазни средства.
В обобщение, ВКС не констатира наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК по повод на аналитично-оценъчната дейност на контролираната инстанция, която изцяло е отстранила посочените в отменителното решение на ВКС съществени нарушения на процесуалните правила и от своя страна не е допуснала нови.
В касационния протест не се съдържат аргументи за неправилното приложение на материалния закон, което е заявено единствено като последица от претендираното съществено нарушение на процесуалните правила, каквото не е допуснато от решаващия съд. С оглед очертаните в чл. 347-чл.348 НПК императивни предели на касационния контрол, който за разлика от въззивния, не е служебен и се разпростира само до обжалвалите лица, обжалваната част на присъдата, посоченото касационно основание и данните, които го подкрепят, върховната инстанция е в невъзможност да провери материалната законосъобразност на атакуваната от държавното обвинение присъда.

По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 7/05.04.2023 година, постановена по в.н.о.х.д. № 493/2022 година по описа Софийския апелативен съд.

Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


1.


2.