Р Е Ш Е Н И Е

№ 60201

гр. София, 11.01.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанина Начева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Петя Колева
2. Димитрина Ангелова

при секретаря …… Г. Иванова………………………………………… в присъствието на прокурора … Стоянова…………………………………. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ……………………………………… наказателно дело № 1021 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия С. В. С. и жалба на частния обвинител и граждански ищец Ж. И. Д. против решение № 234 от 7.07.2021 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 269/2021 г.
Жалбата на защитника се позовава на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК. Твърди се, че въззивният съд е кредитирал обяснения от досъдебното производство и писмени доказателства за поведение на пострадалия, насочено да провокира и евентуално да извърши някакви блудствени действия с подсъдимия, но неоснователно е направил извод за липсата на нападение; че експертизата е категорична за състоянието му на афект, съпроводено със смесени чувства на уплаха, страх и гняв, които са били предизвикани от пострадалия Д.; че деянието е извършено при превишаване на пределите на неизбежната отбрана, което се дължи на уплахата на подсъдимия. Направено е искане за приложението на чл. 12, ал. 4 НК или за преквалификация на деянието по чл. 118 НК.
В жалбата на частния обвинител е отбелязано касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК – явна несправедливост на наказанието. Развити са съображенията, че въззивният съд e пропуснал да отчете квалифициращото обстоятелство по т. 6 на чл. 116 НК, многократно нанасяния побой и причинените телесни увреждания на пострадалия, необяснимо проявената жестокост от подсъдимия, липсата на изразено съжаление и критичност; че за сметка на това е взел предвид оказано съдействие, макар подсъдимият да е избягал от местопроизшествието и да се е опитал да заличи част от следите на престъплението, съобразявал е възрастта на подсъдимия, която е близка до средната и трудова активност, за каквато липсват данни по делото; че съдът е игнорирал негативните характеристики за личността на дееца, които са се съдържали в показанията на полицейските служители, косвено потвърдени от намереното наркотично вещество при задържането на подсъдимия. Направено е искане за налагане на наказание лишаване от свобода в максималния размер, предвиден в санкцията за извършеното престъпление или в размера, определен на подсъдимия с постановената присъда от Видинския окръжен съд.
В съдебно заседание защитникът (адв. В.) поддържа жалбата с обема от доводи, изложени в нея.
Повереникът (адв. С.) на частния обвинител и жалбоподател по делото Ж. И. Д. и на частния обвинител М. Б. Д. поддържа жалбата и настоява да бъде уважена. Намира жалбата на подсъдимия за неоснователна по писмено представените аргументи в подаденото възражение.
Повереникът (адв. С.) се присъединява към доводите в жалбата на частния обвинител.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че решението следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбите, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:
С присъда № 59 от 29.10.2020 г. на Видинския окръжен съд по н. о. х. д. № 71/2020 г. подсъдимият С. В. С. е признат за виновен в това, на 17.01.2019 г. в гр. Димово умишлено да е умъртвил И. Й. Д., като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убития, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 вр. чл. 115 НК и чл. 54 НК е наложено наказание от осемнадесет години лишаване от свобода. Определен е първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието и е приложен чл. 59 НК. Подсъдимият е осъден да заплати на М. Б. Д. и на Ж. И. Д. сума от 100 000 (сто хиляди) лева, поотделно, а на В. И. Д. и на Г. И. Г., за всеки от тях - сума от 50 000 (петдесет хиляди) лева, представляващи обезщетение за причинените им неимуществени вреди. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и в тежест на подсъдимия С. е възложил разноските по делото.
С решение № 234 от 7.07.2021 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 269/2021 г. присъдата е изменена, като наказанието е намалено на шестнадесет години лишаване от свобода. В останалата част присъдата е потвърдена. Подсъдимият е осъден да заплати разноски, направени във въззивното производство.
Касационната жалба на подсъдимия е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Формулираните в нея решаващи доводи и възражения по същината си представляват оплаквания за необоснованост на възприети по делото фактически положения. По сходен начин те са били представени пред въззивния съд, който ефективно ги е проучил и разгледал при стриктно спазване на изискванията по чл. 339, ал. 2 НПК. Изложил е ясни, точни и подробни съображения, поради които ги е отхвърлил, основавайки се на собствения си анализ на съвкупността от доказателства за поведението на пострадалия и на подсъдимия. В настоящото производство Върховният касационен съд не разполага с правомощия нито да преоценява доказателствените материали, нито да възприема други, различни фактически положения, какъвто ефект се стреми да постигне защитникът на подсъдимия.
Отново се навежда тезата за ситуация на неизбежна отбрана, респ. за превишаване на нейните предели поради уплаха на подсъдимия (душевните състояния в чл. 12, ал. 4 НК са лимитно изброени и не обхващат гняв, раздразнение). Обосновават се с част от обясненията в хода на съдебното следствие, оценени като недостоверни и на съдебно психиатричната и психологична експертиза от досъдебното производство, която не е била възприета и от въззивния съд. За изясняване на обстоятелствата, изискващи специални знания в съответната област, е била назначена повторна комплексна експертиза, чието заключение Софийският апелативен съд е оценил като компетентно изготвено, предоставящо пълен, ясен и обоснован отговор на зададените въпроси, поради което е поставил експертните изводи в основата на решението си. Изпълнил е и задължението си да провери основателността на направените възражения от подсъдимия С.. Отделил е необходимото внимание на обясненията, дадени пред съда и приобщените към доказателствените материали по реда на чл. 279 НПК от гледна точка на достоверност, съотнасяйки ги помежду им и с останалите доказателствени източници. Не е констатирал да съществуват част от твърдените от подсъдимия факти в хода на съдебното следствие пред първата инстанция. Застъпваната версия за нападение на пострадалия, изразило се във физическо насилие, срещу което подсъдимият се защитавал, съдът е намерил за убедително опровергана от гласни и писмени доказателства, веществени доказателства и резултата от специализираното им изследване, обективно констатираните увреждания по тялото на пострадалия и на подсъдимия, както и механизма им на причиняване, възприет с помощта на експертите. Първоначално извършените действия от страна на пострадалия, изразили се галене по главата и ушите, наред с изречени думи на фона на състоянието, в което се намирал със смъкнат надолу анцуг и придаващо им очевиден сексуален подтекст, в крайна сметка въззивният съд е определил като възприети (“почувствал се”) от подсъдимия за обидни, т.е. накърняващи едно правно защитено благо - честта и достойнството на подсъдимия С.. При всички случаи обаче, на тези вече осъществени действия той е отвърнал с нанасяне на удар с лакът в лицето, в резултат на който пострадалият Д. паднал на пода. Докато бил в това положение подсъдимият му нанесъл със значителна сила многобройни удари с юмруци по тялото, включително в областта на главата и натиск с колене в областта на гърдите, причинявайки съчетана (черепно мозъчна, лицева и гръдна) травма, довела до остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност и смъртния изход. Въззивният съд, изследвайки фактическите обстоятелства по делото, не е констатирал в последвалото поведение на пострадалия Д. обективна проява на противоправно и непосредствено нападение върху личността или законните права на подсъдимия, което да се е явявало основание за осъществяване на отбрана. Неизбежна отбрана при предполагаемо, бъдещо или завършено нападение е недопустима (т. 4 от Постановление № 12/73 г. на ВС ).
В пределите на възприетите факти, измежду които Софийският апелативен съд не е открил признаците на неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12, ал. 1 НК, не стои въпросът за превишаване на нейните предели, в т.ч. поради душевно състояние, което може да бъде определено като уплаха или смущение. Следователно, липсва основание за приложението на чл. 12, ал. 4 НК.
Съдът, разгледал делото по същество, не е установил и силно раздразнено състояние, в което подсъдимият да е взел решението и да е извършил убийството на пострадалия Д.. За разрешаване на този фактически въпрос е използвал и направените съвместни изводи на вещите лица от повторната експертиза. Затова поведението на пострадалия и емоционалното състояние на дееца представляват обстоятелства, които могат да окажат влияние само в процеса на индивидуализация на наказанието. При положение, че въззивният съд не е установил подсъдимият С. да е действал под въздействието на афект, не са налице и условията по чл. 118 НК, позволяващи преквалифициране на деянието по привилегирования наказателен текст. Искането на защитника не може да бъде уважено.
Жалбата на частния обвинител, която се позовава на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, също е неоснователна.
Софийският апелативен съд е отчитал комплекс от обстоятелства според относителната им тежест. Отдал е необходимото значение на специфичното проявление на обстоятелствата, очертаващи конкретната степен на обществена опасност на деянието, чрез което се проявява в негативен аспект и личността на подсъдимия. По делото обаче са били установени и законосъобразно взети предвид поредица от обстоятелства с качество да смекчат отговорността на дееца - чисто съдебно минало, характеристични сведения, изведени и от упражнявана сезонно трудова дейност, принос за разкриване на обективната истина чрез достоверни обяснения на досъдебното производство. Поведението на пострадалия, което се е явило условие, способствало за емоционалното състояние и в съответствие с фактическата обстановка е обусловило в решителна степен престъпното деяние на подсъдимия С., притежава силата на смекчаващо отговорността му.
Върховният касационен съд многократно е имал повод да подчертае, че конкретното поведение на подсъдимия в процеса е израз на правото му на защита, гарантирано и от чл. 15 НПК. В контекста на презумпцията за невиновност и тежестта на доказване като една от нейните основни последици, подсъдимият няма задължение да признава вина, демонстрирайки разкаяние, съжаление или критичност и да допринася за доказване на обвинението срещу него. Липсата на такива факти не могат да отегчават наказателноправното положение на подсъдимия. Обратното според конкретиката на случая може само да го облекчи. Правото на подсъдимия да не се самоуличава и да не оказва съдействие на разследването са ключови елементи от прилагането на презумпцията за невиновност, утвърдени и в практиката на Съда в Страсбург (напр. Функе с/у Франция, 25.02.1993 г.; С. с/у Обединеното кралство, 17.12.1996 г. и др.). По същата линия са неприемливи и останалите обстоятелства, които частният обвинител противопоставя и интерпретира негативно като отегчаващи отговорността на дееца – подсъдимият С. бил избягал от мястото на престъплението (след деянието си тръгнал от дома на пострадалия) и заличил някои следи от тях (изпрал дрехите си със следи от кръв по тях), следователно, не запазил следи по вещи с уличаващ го характер, които впоследствие да бъдат открити при разследването и използвани в подкрепа на повдигнатото му обвинение за убийството на пострадалия Д.. Затова положително установеното доброволно и активно поведение на подсъдимия С. с дадените от него достоверни обяснения, чрез които е съдействал за изясняване на обстоятелствата по делото, законосъобразно не е било игнорирано и отчетено при избора на наказанието.
Намереното незначително количество канабис по време на обиска, което и въззивният съд е констатирал, действително внася допълнително негативен детайл в личностната характеристика на подсъдимия С.. Неговата тежест обаче в съвкупността от значими обстоятелства не е от естество да подкрепи оплакването на частния обвинител за явна несправедливост на наказанието. Индивидуализирано при условията на чл. 54 НК на шестнадесет години лишаване от свобода то съответства на тежестта на конкретно извършеното престъпление, данните за личността на подсъдимия и необходимостта от ефективно постигане на целите по чл. 36 НК.
Предвид отсъствието на касационно основание решението на Софийския апелативен съд следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 234 от 7.07.2021 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 269/2021 г.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.