ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Цонева
ЧЛЕНОВЕ: Даниел Луков
Николай Джурковски

при участието на секретар Ил. Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП Кирил Иванов, като изслуша докладваното от съдията Д. Луков наказателно дело № 44/2024 година по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия П. Г. срещу въззивно решение № 347 от 17.10.2023г. на Апелативен съд - София, постановено по внохд № 702/2023г. по описа на същия съд.
В жалбата се изтъкват всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, като нарушението на процесуалните правила е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Претендира се непълнота на доказателствата, довело до неизясняване както на механизма на настъпилото ПТП, така и до наличието на причинно-следствена връзка между станалото ПТП и смъртта на пострадалата. Съдът се бил позовал на даваните разяснения от вещите лица в съдебното заседание, които по своето естество се явявали допълнение на изготвената КМАТЕ експертиза. Съдът не бил обсъдил показанията на сина на пострадалата, от които се установявало, че пострадалата е спряла да се храни през последните няколко дни от живота си и това също би могло да доведе до летален изход. Съдът не бил преодолял липсата на доказателства за съприкосновение между тялото на пострадалата и автобуса, управляван от подсъдимия. Липсвали по делото доказателства за травмата, причинена на пострадалата и описвана от в.л. Х.. Не било взето предвид от решаващия съд, че пострадалата е починала в хоспис и липсата на адекватни грижи е довела до нейната смърт, а не развилата се пневмония. Не бил изяснен и въпроса дали се касае до вирусна или бактериална пневмония. Обобщено се твърди, че съдът е постановил решението си въз основа на неизяснена фактическа обстановка, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Претенцията за явна несправедливост на наказанието е немотивирана, като се иска приложението на чл. 55 от НК. Иска се отмяна на решението на въззивната инстанция и връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно се иска подсъдимият да бъде оправдан.
В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП намира, че жалбата следва да се остави без уважение.
Подсъдимият Г. се явява в съдебното заседание пред касационната инстанция, като заедно със защитника си поддържат жалбата с направените искания и заявените съображения.
Частният обвинител С. не се явява, като повереникът му адв. К. претендира за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното:
С присъда № 38 от 16.03.2023г. на Софийски градски съд, постановена по н.о.х.д. № 2178/2022г., подсъдимият П. Г. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “в“ вр. чл. 342, ал. 1 пр. трето от НК, като на основание чл. 54 ал. 1 му е било наложено наказание от две години лишаване от свобода, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено с изпитателен срок от три години.
Подсъдимият е бил лишен от правото да управлява МПС за срок от две години.
Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото.
По въззивна жалба от защитника на подсъдимия, с въззивно решение № 347 от 17.10.2023г. на Апелативен съд - София, постановено по внохд № 702/2023г. по описа на същия съд, присъдата на първата инстанция е била изцяло потвърдена.
Касационната жалба е подадена в срок, поради което и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
На вниманието на касационната инстанция са поставени същите възражения, които жалбоподателят вече е правил пред апелативния съд и които възражения са намерили своя адекватен и мотивиран отговор в решението на апелативната инстанция.
Не се констатира твърдяната от защитата липса на доказателства, която да е довела до неизясняване в пълнота на фактическата обстановка по делото. Апелативният съд е извършил самостоятелен анализ на събраните по делото доказателствени източници и е достигнал до същите фактически и правни изводи като първата инстанция с малки и несъществени корекции. По убедителен начин съдът е защитил тезата си относно механизма на настъпване на реализираното ПТП, като коректно се е позовал на показанията на свидетелите А. и С. в кредитираната им част, като не е пропуснал да се аргументира и защо показанията им от досъдебното производство в частта им, съдържаща изявления, че са чули звук от удар и че автобусът(микробусът), управляван от подсъдимия, бил спрял преди сблъсъка с тялото на пострадалата С., не следва да бъдат кредитирани. В подкрепа на показанията им съдът е обсъдил както видеозаписът на произшествието, така и подробно е анализирал депозираните по делото заключения от експертите. Съдът е обсъдил и привидното противоречие в двете експертни заключения на вещите лица Х. и Н. и е дал своя аргументиран отговор, напълно споделим и от касационната инстанция, защо такава колизия не е налична.
Възражението, че съдът неправилно се бил позовал на даваните от експертите отговори на поставените им въпроси в съдебно заседание и че това се явявало своеобразно допълнително заключение, не може да бъде споделено, тъй като не държи сметка за разпоредбата на чл. 282 от НПК. Очевидно е, че при разпита на вещите лица в съдебно заседание същите дават отговори на поставените им въпроси, които отговори допълват и изясняват не само депозираните от тях заключения, но и изясняват на страните обстоятелства по делото, за които са нужни специални знания. Същественото е, че за да може да се ползва при постановяването на присъдата, прочитането на експертизата в присъствието на експертите е задължително, както и изслушване на тяхното становище по допълнително поставените им въпроси, което именно в настоящия случай е било сторено, поради което и съдилищата по фактите не търпят упрек ( в този см.е и Р №404/94г. по н.д.314/94г. на І н.о.).
Не намира опора в данните по делото претендираното необсъждане на показанията на св. С. относно твърдените обстоятелства. Напротив, въззивният съд е ползвал неговите показания като един обективен източник на информация, като ги е анализирал в тяхната пълнота, включително и че пострадалата спряла да се храни и приема течности в последните дни от живота си. Неговите показания са били съпоставени с показанията на личната лекарка на починалата, както и с представеното от в.л. Х. заключение.
С напълно споделими аргументи апелативният съд е дал отговор на поставения и пред него въпрос дали се касае до вирусна или бактериална пневмония, поради което не може да бъде упрекнат в неизпълнение на задължението му да се произнесе по наведените пред него възражения от страните. Аргументацията не е необходимо да бъде преповтаряна, важното е, че отговаря на правилен прочит на анализираните доказателствени източници.
Настояването в касационната жалба, че липсват доказателства за съприкосновение между тялото на пострадалата и микробуса, управляван от подсъдимия, не намира подкрепа в събраната по делото доказателствена съвкупност. В контролирания съдебен акт е взето отношение и по този въпрос, като съдът е анализирал и протокола за оглед на местопроизшествие и коректно е направил своите изводи за неговото съдържание, за разлика от твърденията на защитата на подсъдимия. За установяване на механизма на настъпилото произшествие съдът се е позовал на заключението на КМАТЕ, както и на направените разяснения от експертите в съдебно заседание, за което вече бе казано и по-горе. Не е бил подминат и видеозаписът на произшествието, както и обективните находки по тялото на пострадалата по време на нейната аутопсия от д-р Х. и констатираната травма на дясната мишница по нейната външна повърхност със значителен размер и напречно разположение спрямо ръката. Правилно е било прието въз основа на заявеното от вещите лица, че тази травма съответства да е получена в резултат на удар с твърд тъп предмет, с давност, съответстваща с тази на останалите травматични увреждания, като мястото на този удар отговаря на височината на превозното средство в неговата предна лява част.
Напълно в съответствие със събрания доказателствен материал е била установена по един несъмнен начин причината за смъртта на пострадалата и причинно-следствената връзка със станалото преди това ПТП. Касационният състав споделя приетото от решаващия съд, че причината за леталния изход е претърпяната от С. тежка черепно-мозъчна травма, довела до нейното залежаване и оттам до възпалителни изменения в белите дробове-хипостатична пневмония. По несъмнен начин от комплексната и от единичната експертиза на в.л. Х. правилно е било прието, че се касае до бактериална инфекция, който извод не е бил направен произволно от въззивния съд, а е мотивиран с наличието на пролежна рана с диаметър от около 5 см. в лявата седалищна област на пострадалата, явила се като проводник на бактериалната инфекция в тялото на починалата. Аргументирано е посочено от контролирания съд защо не е била приета вирусна инфекция, като за целта правилно се е изходило от становището на експертите в тази област.
Останалите доводи, развити в касационната жалба, най-вероятно поради почти пълното им припокриване с правените възражения и във въззивната жалба от защитника на подсъдимия, гравитират около необоснованост на атакуваното решение, а необосноваността не попада сред касационните основания.

Претендираното с жалбата нарушение на материалния закон е заявено декларативно, само като последица от твърдените процесуални нарушения, без да е мотивирано с доводи в негова подкрепа. Все пак касационния съдебен състав намира, че при установените по делото факти, на базата на надеждна доказателствена основа, материалния закон е приложен правилно.

Претендираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия Г. наказание не е мотивирано, поради което и отговор не се дължи.

При липсата на заявените касационни основания не са налице основанията по чл. 354, ал. 3, т. 2 вр. ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК за отмяна на атакуваното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане. Що се касае до искането за оправдаване на подсъдимия по обвинението, за което е осъден, то може да бъде уважено от касационния съд единствено в случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НК - когато деянието не е извършено или не съставлява престъпление. Извън тази хипотеза, в правомощията на касационния съд е да провери доколко вътрешното убеждение на контролираната инстанция е формирано при стриктно спазване на процесуалните правила, гарантиращи неговата правилност, а това са основно нормите, регулиращи процеса на събиране, анализ и оценка на доказателствените източници.

Върховният касационен съд, водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК,

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 347 от 17.10.2023г. на Апелативен съд - София, постановено по внохд № 702/2023г. по описа на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: