Р Е Ш Е Н И Е
№ 449
Гр.София, 26 октомври 2012 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори октомври, две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА АВДЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА

При участието на секретаря Цекова
В присъствието на прокурора Чобанова
Изслуша докладваното от съдия Стамболова К.Н.Д. 1346/12 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 26/12.06.12 г.,постановена от ОС-Пазарджик /ПзОС/ по В.Н.О.Х.Д. 266/12 г. е отменена оправдателна присъда № 128/09.04.12 г., постановена от РС-Пазарджик /ПзРС/ по Н.О.Х.Д.480/12 г. и подсъдимият Н. Л. Р. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.151,ал.1 НК и вр.чл.63,ал.1,т.3 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от две години-на основание чл.69,ал.1 НК.
Срещу така постановения съдебен акт на ПзОС е постъпила жалба от подсъдимия чрез неговия защитник с оплаквания за наличие на касационните основания по чл.348,ал.1,т.1 и 3 НПК. Моли се присъдата на въззивната инстанция да бъде отменена и Р.-оправдан, алтернативно- да бъдат намалени наложеното наказание лишаване от свобода, както и определеният изпитателен срок.
В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият и неговият защитник, редовно призовани, не се явяват. Постъпила е молба-становище от името на пълномощника, с която се поддържа сезиращият настоящата инстанция процесуален документ.
Представителят на ВКП счита,че присъдата следва да бъде оставена в сила.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и изложените в нея доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се занима с материалите по делото, в рамките на компетенциите си по чл.347 НПК, намира за установено следното:
Според приложения по първостепенното съдебно производство обвинителен акт е посочена фактология по престъпната дейност на подсъдимия, изцяло споделена от съдилищата по същество. Установено е, че в началото на м.октомври 2008 г.познанството между 16 годишния Н. Р. и 12 годишната Н. Д. прераснало в приятелство, като подсъдимият знаел възрастта на момичето. Той предложил на пострадалата да заживеят като съпруг и съпруга в неговия дом в село К. Тя се съгласила и решението било оповестено пред родителите им. Момичето останало да живее в дома на Р. и двамата установили съжителство, наподобяващо отношения между съпруг и съпруга. Деецът осъществил с Д. полов акт, в реализирането на който било налице съдействие и от нейна страна. Вследствие на това девойката забременяла и на 30.06.09 г.се родило момиченце-У. Д..
Въз основа на така приетата фактическа обстановка първостепенният съдебен състав оправдал подсъдимия, приемайки неприсъствие на елементите на престъплението по чл.151,ал.1 НК, тъй като извършеното би представлявало престъпление по чл.191,ал.3 вр.ал.1 НК, ако не бе фактът, че наказателноотговорното лице в този случай е пълнолетно, каквото подсъдимият не е. В тази връзка е възприета тезата, прокарана в решение № 475/ 21.08.70 г.,постановено от 1 н.о.на ВС на РБ по Н.Д.443/70 г. и в частност поглъщане на престъпното съвкупление по чл.151,ал.1 НК от нормата на чл.191, ал.2 НК,понастоящем ал.3, с направен извод за наличие на привидна, а не истинска идеална съвкупност.
Въззивната инстанция не е споделила посочената позиция, излагайки бегли съображения за защитата на съвсем различни отношения,спрямо нахождението на третираните материалноправни текстове в различни глави от особената част на наказателния закон. Все пак е прието,че съвместното съжителство на съпружески начала включва и водене на полов живот, общо домакинство и т.н. Освен това, според състава на въззивната инстанция в конкретния случай е налице първо умисъл за извършване на деяние по чл.151,ал.1 НК и след това на чл.191,ал.3 НК, като за второто е признато, че за процесния период е несъставомерно за дееца.
ВКС не може да се съгласи с аргументацията на въззивната инстанция. На първо място, съгласно посочената по-горе фактология, приета и от ПзОС и несъмнено потвърдена от събраните по делото доказателства, остава абсолютно неясно защо е възприет умисъл на дееца най-напред за извършване на деяние по чл.151,ал.1 НК, след като самите факти насочват категорично за обективни предпоставки, формулирани в разпоредбата на чл.191,ал.1 и 3 НК. И тъй като липсва мотивация в тази насока, следва да бъде осмислено като вярно възражението по жалбата за недаване отговор на обсъждания въпрос.
На второ място, не може да се спори, че престъпленията по чл.151 и чл.191 НК се намират в различни глави от особената част на НК и че поначало в такива случаи е възможно наличието на идеална съвкупност. Същевременно обаче, настоящият съдебен състав споделя аргументите, заложени в цитираното вече решение на ВС на РБ и приемане на привидна идеална съвкупност, при която престъплението по чл.151,ал.1 НК се поглъща от това по чл.191,ал.2, сега 3 НК. Както е отбелязано, “когато съвкуплението с ненавършилата 14 годишна възраст девойка е станало поради това, че са заживели съпружески с подсъдимия, не е налице престъпление по чл.151,ал.1, а е осъществен съставът на чл.191,ал.2 НК.” Този правен извод, освен че е теоретично обоснован, пряко може да бъде отнесен към процесното производство, а въззивната инстанция не е положила никакви мотивни усилия в посока на оборването му.
На трето място, все в подкрепа на възприетата от ВКС теза, при обмисляне на обективните действия на извършителя, винаги трябва да се отграничи неговият умисъл по отношение на това кои обществени отношения, обект на наказателноправна закрила,той иска или допуска /когато е възможен евентуален умисъл/ да бъдат накърнени. Заключение за коментираното се извлича от обективното му поведение. В процесния казус е ясно демонстрирано, че Р. е желаел да заживее на съпружески начала с Д., за което са знаели и техните родители, а във връзка с него е реализирано и инкриминираното съвкупление. Така са приели и държавното обвинение, и съдилищата по същество. Жалбоподателят не е имал намерение да руши устоите на обществените отношения, обект на закрила на които е половата неприкосновеност на конкретното лице от женски пол.
На четвърто място, въззивната инстанция сама е влязла в непреодолимо противоречие, довод за което е направен по жалбата на подсъдимия. Прието е присъствие на елементите на престъплението по чл.151,ал.1 НК и в същото време е отправен упрек към държавното обвинение, че по повод такава престъпна дейност- “деца създават деца и после ги изоставят”, “като се поставя под въпрос възпитанието им”- трябва да се преследват родителите на тези лица, такива от ромската общност, по силата на разпоредбата на чл.191,ал.2 НК. Казано по друг начин, макар и да е прието наличие на престъпление по чл.151,ал.1 НК, доколкото за такова деяние наказателноотговорното лице може да бъде непълнолетно, какъвто е подсъдимият, ПзОС очевидно се е ориентирал към установяване на нормите на чл.191,ал.1 и 3 НК, находящи се в глава 4 “Престъпления против брака, семейството и младежта”, раздел 2-„Престъпления против младежта”на особената част на НК. Това е единственият надлежен извод, за да бъде отчетен посоченият процесуален укор, относим към съответната престъпна деятелност и в тази връзка към чл.191,ал.2 НК. Казаното от въззивния съд няма връзка с деяние от раздел 8 “Разврат” от глава 2 от особената част на наказателния закон “Престъпления против личността”, каквото е това по чл.151,ал.1 НК.
Видно от изложеното дотук, деянието, вменено на подсъдимия, е несъставомерно, тъй като, както вече бе казано, наказателноотговорно лице по чл.191,ал.3 /когато девойката не е навършила 14 годишна възраст, каквато в случая е била Д./ вр.ал.1 /деецът, без да е сключил брак, заживее на съпружески с лице от женски пол/ НК, може да бъде само пълнолетно лице. Затова ВКС следва да упражни правомощията си по чл.354,ал.1,т.2,пр. посл. вр.чл.24,ал.1,т.1 НК и да оправдае касатора. В тази връзка е ненужно да се произнася по второто отправено в жалбата искане-за явна несправедливост на наложеното наказание.
Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА ПРИСЪДА № 26/12.06.12 г.,постановена от ОС-Пазарджик по В.Н.О.Х.Д.266/12 г.
ОПРАВДАВА Н. Л. Р. по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.151, ал.1 НК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/