Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ
ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА

при секретаря…..….........Марияна Петрова...……..…и в присъствието на прокурора………………..Кирил ИВАНОВ……..…изслуша докладваното от Председателя касационно дело № 47 по описа за 2021 г.


Производството е образувано по касационни жалби на защитника на подсъдимия Л. Й. А. – адв. Т. Н. и на Е. Г. – А. – майка на подсъдимия, конституирана в качеството на защитник на основание чл.91, ал.2 от НПК, срещу присъда № 260012 от 30.09.2020 г., постановена по внохд № 2240/20г. на Софийски градски съд.
В жалбата на адв. Н. се сочи касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Излагат се съображения, че по делото липсват доказателства относно авторството на престъплението и се настоява за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. В допълнение към жалбата се навеждат аргументи за опорочаване на проведеното разпознаване на досъдебното производство, водещо до негодност на протокола, удостоверяващ извършването му и до порок в мотивите на въззивния съдебен акт. Излагат се и доводи, че въззивният съд не е съобразил различието относно часа, в който подсъдимият е заснет в метрото и този на осъществяване на престъплението и че той не съответства на заявеното от пострадалата, че инцидентът е станал на около 200м. от спирката на метрото. В допълнението към жалбата не се посочва изрично касационното основание, но съдържанието му несъмнено сочи на твърдение за допуснати съществени нарушения на процесуални правила при установяване на фактическата обстановка. Тъй като допълнението към жалбата е постъпило на 09.10.2020г., в срока за обжалване на присъдата, касационният съд приема, че е релевирано и оплакване по чл.348, ал.1, т.2 от НПК.
Пред касационния съд защитникът на подсъдимия – адв. Т. Н. поддържа касационната жалба със същите аргументи и искане, като моли за отмяна на въззивната присъда.
В жалбата на Е. Г. – А. не се сочат касационни основания и данни, които да ги подкрепят. Пресъздават се лични преживявания по повод задържането на сина й; коментари на събраните доказателства по делото и на мотивите на въззивната присъда. Изразява се и съмнение, че присъдата на градския съд е била предварително изготвена. Прави се искане за оправдаване на подсъдимия.
В съдебното заседание на касационната инстанция Е. Г. – А. заявява, че синът й е бил подложен на натиск в районното управление и поддържа жалбата със същото искане.
Срещу жалбата е постъпило възражение в срока по чл.351, ал.4 от НПК от адв. Г. З. – повереник на частния обвинител Ю. Н.. Излагат се доводи, че жалбата не съответства на изискването на чл.351, ал.1 от НПК относно посочването на касационното основание и доказателствата, които го подкрепят. Отразените твърдения според повереника не представляват нарушения, обосноваващи порок на съдебния акт, а са израз на защитната позиция на подсъдимия. Протоколът за разпознаване се твърди, че съдържа изискуемите реквизити по смисъла на НПК и отразява законосъобразно проведено процесуално - следствено действие. Меродавното време на създаване на записите от метрото се твърди че е това, посочено от разследващия полицай в постановлението за назначаване на лицево идентификационната експертиза, а не в докладната записка от 14.03.2017г. на Х. Й., в която била допусната явна фактическа грешка. В подкрепа на извода за авторството на престъплението повереникът изтъква и саморъчните обяснения на подсъдимия и дадените от него обяснения в протокола за разпит като обвиняем на 15.03.2017г., а също и липсата на направени възражения от подсъдимия при разпознаването, при предявяване на разследването и от защитата в разпоредителното заседание. Предлага се касационната жалба да се остави без уважение.
Представителят на ВКП счита касационната жалба за основателна. Дава становище, че липсват доказателства за осъществено от обективна и субективна страна престъпление по чл.150 от НК от страна на подсъдимия. Намира, че показанията на Ю. Н. са останали изолирани и неподкрепени от други доказателства, а е налице и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при проведеното разпознаване. Предлага присъдата да бъде отменена, а подсъдимият – оправдан.
Подсъдимият Л. А. поддържа изложените от защитниците му доводи, а в последната си дума моли да бъде оправдан.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда от 07.03.2019 г. на Софийски районен съд, НО – 9 с-в, постановена по нохд № 9309/17г., подсъдимият Л. Й. А. е признат за невинен по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение по чл. 150, ал.1, пр.1 от НК.
По протест на прокурора и жалба на частния обвинител Н. е образувано внохд № 2240/20г. на Софийски градски съд, НО – 14 въззивен състав. С присъда № 260012 от 30.09.2020г. въззивният съд е отменил първоинстанционната присъда и постановил нова, с която признал подсъдимия Л. Й. А. за виновен в това, че на 08.03.2017г. около 12.40ч. в [населено място],[жк]I между бл. 101 и [жилищен адрес] извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на лице навършило 14г. възраст – Ю. Б. Н. на 26г., като употребил за това сила, поради което и на основание чл.150, ал.1, пр.1 и чл.54 от НК му наложил наказание от две години лишаване от свобода, изпълнението на което отложил на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от пет години, като го признал за невинен да е извършил действия по удовлетворяване на полово желание.
В тежест на подсъдимия е възложено заплащането на разноските по делото.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347 ал.1 от НПК, намери следното:
Жалбата на защитника на подсъдимия Е. Г. – А., макар и подадена в срока за обжалване на присъдата, не е с изискуемото от чл.351, ал.1 от НПК съдържание. В нея не се сочат конкретни касационни основания, което не позволява извършването на касационен контрол. Касационната инстанция, за разлика от въззивната, проверява атакувания съдебен акт само в обжалваната част и само по отношение на посоченото в жалбата касационно основание. Липсата на конкретизация в жалбата относно касационното основание и доводи в негова подкрепа не позволяват разглеждането й по същество, поради което така подадената жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
Жалбата от защитника адв. Н. и допълнението към нея са подадени в срока за обжалване от лице, имащо право на жалба, поради което следва да се допусне до разглеждане. По същество жалбата е основателна.
В мотивите на въззивната присъда подробно са анализирани събраните по делото доказателства, като съдът е изложил съображения относно кредитираните от него доказателствени източници. Правилно е преценил, че обясненията на подсъдимия от 15.03.2017г., дадени в качеството му на обвиняем, не представляват годно доказателствено средство, предвид липсата на процесуална възможност за приобщаването им по реда на чл.279 от НПК. Констатирал е противоречието между показанията на пострадалата и обясненията на подсъдимия по отношение на основния, подлежащ на установяване факт - относно авторството на престъплението, като е изложил съображения поради които е ценил с доверие показанията на Н..
Изложените от въззивния съд аргументи, с които са били отхвърлени възраженията на защитата относно процесуалната негодност на протокола за разпознаване, не могат да бъдат споделени. Съдът е констатирал обстоятелството, че преди разпознаването на св. Н. са показвани снимки от метрото, на които тя разпознала човека, който я нападнал и себе си. В мотивите са изложени съображения, че няма данни полицаите да са показвали избирателно снимки на подсъдимия или да са внушавали на пострадалата, че А. е лицето, което трябва да бъде разпознато, поради което проведеното процесуално – следствено действие разпознаване съдът е приел, че е валидно извършено.
Всъщност доказателства за това, какви фотоалбуми или снимки са показвани на пострадалата в полицейското управление, по делото липсват, поради което посочените по - горе изводи за законосъобразно провеждане на разпознаването почиват на предположения. Касационната инстанция няма правомощия да проверява по същество правилността на вътрешното съдийско убеждение, а единствено неговата формална правилност - дали то е формирано при спазване на изискванията за обективно, всестранно и пълно изследване на събраните по реда на НПК доказателства. Въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуални правила основавайки изводите си върху протокол от проведено разпознаване, при наличие на съмнения относно законосъобразността на провеждането на посоченото процесуално - следствено действие. За да прецени дали разпознаването е било извършено в съответствие с изискванията на процесуалния кодекс, съдът е следвало да установи дали на пострадалата непосредствено преди провеждане на процесуално – следственото действие са показвани снимки или видеозапис на подсъдимия от метрото, само на него или и на други лица и снимки на които двамата са в един кадър. За изясняване на посочените обстоятелства е следвало да се проведе въззивно съдебно следствие с разпит на пострадалата Н., като на същата се предявят и фото - изображенията от метрото, отразени в заключението на лицево- идентификационната експертиза.
По изложените съображения касационният съд намери, че постановената нова въззивна присъда следва да се отмени, а делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на закритото заседание по чл.327, ал.1 от НПК, при което се допусне провеждането на въззивно съдебно следствие и разпит на пострадалата Н. относно посочените по - горе обстоятелства.
Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК, ВКС, І НО,


ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба, подадена от Е. Г. – А. – защитник на подсъдимия Л. Й. А..
ОТМЕНЯ присъда № 260012 от 30.09.2020 г., постановена по внохд № 2240/20г. на Софийски градски съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на закритото заседание по чл.327, ал.1 от НПК.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: