Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 187

С  о  ф  и  я, 10 май 2010 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на  07  а п р и л  2010  година в състав:

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ

                                             ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА

                                                                          НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ

при секретар Аврора Караджова

и в присъствието на прокурора Искра Чобанова

изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски

касационно наказателно дело № 113/2010 година.

Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Е. П. Б. от София адв. Ст. Тошков от САК, с която е инициирана проверка на решение № 90/14.12.2009 г. по ВНОХД № С-78/2009 г. на Софийския апелативен съд в частта му относно приложението на чл.53 от НК, като се навеждат доводи за неправилност по чл.348, ал.1, т.1 от НПК с искане за отмяната му в тази част, както и на потвърдената в тази част първоинстанционна присъда.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Подс. Б. и защитникът му адв. Т молят жалбата да бъде уважена.

Върховният касационен съд провери въззивното решение в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 13/09.10.2008 г., постановена по НОХД № С-101/2007 г. на Софийски градски съд подсъдимият Е. П. Б. от София е признат за невинен и оправдан по предявените му обвинения за престъпления по чл.215, ал.2, т.1 и 2 вр.ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК, извършено в съучастие с подс. Вили Ст. И. , по чл.215, ал.2, т.2 вр.ал.1 от НК и по чл.304 от НК.

Със същата присъда са признати за невинни и са оправдани и подсъдимите В. С. И. и Д. Е. П. , двамата също от София, по обвиненията им по чл.215, ал.2, т.1 и 2 вр.ал.1 вр.чл.20, ал.4 от НК, две обвинения по чл.215, ал.2, т.2 вр.ал.1 от НК за първия и по чл.278а от НК за втория.

На основание чл.53 от НК са отнети в полза на държавата “веществените доказателства по делото”.

Така постановената присъда е била протестирана от СГП в оправдателните й части като необоснована и незаконосъобразна с искане за отмяната й и постановяване на нова осъдителна и за тримата подсъдими присъда по предявените им обвинения.

Тя е била обжалвана и от защитника на подсъдимия Е. Б. адв. Ст. Тошков в частта досежно приложението на чл.53 от НК с оплакване за незаконосъобразност и с искане в тази й част да бъде отменена, съответно разпоредено иззетите като веществени доказателства антични вещи да му бъдат върнати като наследени от родителите му, но с въззивното решение присъдата е потвърдена изцяло.

В касационната жалба от името на подсъдимия Б се навежда отново оплакването за неправилно приложение на материалния закон и за “явна несправедливост” на постановеното отнемане на античните вещи - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, като се прави искане за отмяна на атакуваното решение в посочената му част, със съответните благоприятни за този подсъдим последици.

Върховният касационен съд намира касационната жалба за допустима, подадена в законния срок, като разгледана по същество, приема следното:

На 10.04.2006 г. около 13 часа в с. Г., Столична община бил спрян за проверка лек автомобил “Фолксваген Пасат” с рег. № С* управляван от подс. В. И. и пасажер подс. Е. Б. По повод забелязани под джабката на колата плик с антични предмети и монети и съмнение за извършване на престъпление били уведомени дежурния в СДВР и изпратен разследващ екип, при което били извършени личен обиск на двамата и на автомобила, открити и иззети множество монети и други предмети, описани в протоколи за тези следствени действия, одобрени от съдия от СГС. По-късно същия ден били извършени претърсване в жилище на подс. Иванов в София и къща в кв. Бояна, ползвана от подс. Б. , където били открити и иззети също монети и антични предмети.

Така иззетите монети и предмети, на 11.04.2006 г. са били предоставени за оглед от експерта Н. М. , фотографирани и запечатани в плик, с акт № І* от 12.04.2006 г. са предадени за съхранение на главния уредник в НИМ-София по приложения опис, съдържащ 268 бр.монети и предмети. На 22.05.2006 г. е извършена комплексна археологическа и нумизматична оценителска експертиза от специалисти при НИМ на 253 бр. нумизматични и на 15 бр.антични, средновековни и нови предмети. Във връзка със заключението за притежание на голяма част от тях на качеството на движим паметник на културата, на подсъдимите Б. и И. е повдигнато и предявено обвинение по чл.215, ал.2, т.2 вр.ал.1, пр.1-во и 2-ро вр.чл.20, ал.2 вр.чл.26, ал.1 от НК, на подс. Б. за общо 226 бр. монети и предмети и на подс. Иванов – за общо 245 бр. такива.

На 17.05.2006 г. било извършено и претърсване в жилището на подс. Д. П. , където били открити и иззети антични монети и предмети, общо 17 на брой, също огледани от експерта Н. М. и предадени с акт № І* от 19.05.2006 г. на съхранение в НИМ-София. Те са предмет на комплексна археологическа нумизматична оценителска експертиза от 27.06.2006 г., осъществена от експерти от НИМ, дала основание за привличането на подс. Павлов към отговорност за престъпление по чл.278а от НК. При предявяване на разследването от подс. Павлов е представено удостоверение за членството му от 1996 г. в Софийско нумизматично дружество, регистрирано в СГС, както и относно обстоятелството, че като такъв притежавал и нееднократно показвал на срещи в дружеството сбирка от старинни монети.

Всичко това ВКС намира за необходимо да посочи във връзка със законосъобразното приложение на разпоредбата на чл.53, ал.1, б.”б” от НК, а така също и с оглед на позоваването от първоинстанционния и въззивния съд на разпоредбата на чл.16, ал.1 от Закона за паметниците на културата и музеите (ЗПКМ-отм.), като основание за отнемането на “веществените доказателства по делото” в полза на държавата.

В чл.53, ал.1, б.”б” от НК е прогласен общият принцип за отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението в случаите, когато това е предвидено в особената част на наказателния кодекс, но той се прилага и тогава, когато е налице такова основание в друг специален закон. Това е така, защото предмет на престъплението най-често са материални предпоставки на общественото отношение, което е обект на посегателство – те са елемент на засегнатите обществени отношения, в случая паметници на културата, находящи се на територията на България, част от българското културно наследство, които се намират под закрилата на държавата. Безспорно е, че за тях е налице “специален режим” за придобиване, владеене или държане, като в рамките на настоящото наказателно производство законодателството в тази насока е променено и това е коментирано от въззивния съд. Той обаче е пропуснал да констатира и отстрани няколко сериозни пропуска на първоинстанционния съд.

При внасянето на обвинителния акт веществените доказателства по делото не са описани в приложение към обвинителния акт. С присъдата най-общо е постановено “на основание чл.53 от НК” отнемане в полза на държавата на “веществените доказателства по делото”, без те да се конкретизират и да се посочи основанието. Едва в мотивите към присъдата се навежда основанието по чл.53, ал.1, б.”б” от НК и се коментира разпоредбата на чл.16, ал.1 от ЗПКМ (отм.), на основата на която се приема те да са открити при археологически разкопки и като добити по този начин да са собственост на държавата, като е отхвърлена тезата на подсъдимите да са придобити от тях по наследство, дарение или давност. Постановявайки по този начин отнемане на веществените доказателства в полза на държавата, съдът не е отграничил онези предмети, за които експертите са установили, че не притежават качеството на движим паметник на културата. Той се е занимал и с режима за придобиване и държане на такива предмети малко преди и към момента на осъществяване на деянията, като е стигнал до верния извод той да е регистрационен. Въззивният съд се е съгласил с това, но незаконосъобразно е отрекъл наличието на санкция при неизпълнение на задължението на физическите лица за деклариране на притежавани движими паметници на културата (виж чл.14, ал.3, чл.35в, ал.1 и чл.37, ал.3 от ЗПКМ(отм.), предвиждащи както административно наказание при недеклариране, така и “изземване” на укритите паметници на културата. От друга страна, редът за деклариране на такива паметници на културата е установен с издадена на основание чл.11 ал.3 от ЗПКМ(отм.) от министъра на културата Наредба № 1 от 28.01.2005 г., в сила от 08.02.2005 г., с приложения образци на декларация и удостоверение за регистрацията им от съответния музей, поради което позоваването на подс. Б. на вписването му в “списък на заявителите” към писмо до директора на НИМ от 21.12.2004 г. с желание за деклариране, според твърденията му, на притежаваните и открити на 10.04.2006 г. в автомобила монети и антични предмети, е недостатъчно да обоснове уважителни причини да не изпълни това си законово задължение. Не са обсъдени и доводите на подс. Иванов и подс. Павлов намерените в тяхно владение или държане монети и антични предмети да са част от наследена и от години поддържана от всеки от тях и показвана в нумизматично дружество колекция, в светлината на законодателството такива като процесните монети и предмети да бъдат придобивани като частна собственост с някой от допустимите оригинерни способи, както и да бъде запазена тази собственост и дори да бъдат търгувани при спазване на предвидения за тях режим за идентификация и регистрация съгласно ЗПКМ(отм.) и сега действащия Закон за културното наследство (както и подзаконовите нормативни актове по тяхното приложение и произнасянето и на КС на РБ с решения № 5 от 21.03.1996 г. по к.д. № 4/1996 г. и № 7 от 29.09.2009 г. по к.д. № 11/2009 г.), част от тях обсъждани от въззивния съд, но в съвсем друга насока.

Или, ако законодателят в чл.53 от НК е заявил, че независимо от наказателната съдба на привлечения към отговорност за дадено престъпление деец съдът да отнема в полза на държавата принадлежащи му вещи при наличие на посочените в този законов тест условия, те следва както всички обстоятелства от кръга на чл.102 от НПК да бъдат внимателно, задълбочено и всестранно обсъдени, за да бъде спазен законът и в тази насока. Това особено е необходимо, когато отнемането се постановява на основание действието на различни други закони, налагащо обсъждане по кой и към кой момент следва да се преценяват разпоредбите им, установяващи специален режим за инкриминираните вещи, могат ли те да бъдат притежавани от физически лица (защото наказателната отговорност е лична и в лицето на дееца се преценява дали то е техен собственик или не), при какви условия – на разрешителен или регистрационен режим или са забранени за притежание и са изведени от гражданския оборот. Когато пък дейците и деянията са няколко, такава преценка се дължи за всеки един от тях, за относимите към деянието му вещи.

Всичко това в случая не е направено, а този пропуск не може да бъде отстранен от настоящата инстанция и поради обстоятелството, че в касационното производство не участват подсъдимите И. и П. , решението по отношение на които следва да бъде поставено на еднаква законодателна основа както и при касатора Б. Това налага отмяна на въззивното решение в атакуваната му част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, за да се даде възможност на всички страни в процеса да изразят становището си по приложението на чл.53 от НК и относно позоваването на основание за отнемане на вещите в други специални закони било поради забрана за притежанието им, поставени под специален режим, било поради допускане на административно нарушение във връзка с придобиването, владеенето или държането им.

Водим от гореизложените съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 90/14.12.2009 г. по ВНОХД № С-78/2009 г. на Софийския апелативен съд в частта му за потвърждаване на присъда № 13/09.10.2008 г., постановена по НОХД № С-101/2007 г. на Софийски градски съд относно приложението на чл.53 от НК за отнемане в полза на държавата на веществените доказателства по делото и в тази част ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: