Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА
ТАТЯНА КЪНЧЕВА

при участието на секретаря Кристина Павлова
и в присъствието на прокурора Димитър Генчев
изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова
дело № 1222/ 2011 година

Производството е образувано по повод касационна жалба от подсъдимия Д. Й. К. против въззивно решение № 8 от 19.01.2011г. постановено по в.н.о.х.д.№360/ 2010г. на Великотърновския апелативен съд.
В касационната жалба се правят доводи за допуснати нарушения на закона и съществени нарушения на процесуалните правила- чл.348, ал.1 т.1 и 2 НПК, които се поддържат в съдебното заседание и се иска отмяна на решението и връщане делото за ново разглеждане от въззивния съд.
Частните обвинители не се явяват, не са изразили и писмено становището си по касационната жалба.
Прокурорът при Върховната касационна прокуратура е на становище, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати сочените нарушения и решението следва да се остави в сила.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл.347, ал.1 от НПК намери за установено следното:
Великотърновският апелативен съд с решение № 8 от 19.01.2011г. по в.н.о.х. д. № 360/ 2010г. е изменил присъдата от 13.09.2010г. постановена по н.о.х.д.№ 280/ 2010г. на Великотърновския окръжен съд в частта, с която подсъдимият Д. Й. К. е признат за виновен да е причинил смъртта на Г. З. Б. по непредпазливост при управление на МПС , в резултат на нарушение на правилата за движение- чл.21, ал.1 от ЗДвП, както и отменил присъдата в частта, с която на подсъдимия в рамките на наказанието „пробация” е наложена пробационната мярка „поправителен труд за срок от една година с удръжка в размер на 15% от трудовото възнаграждение”.
В останалата част присъдата е потвърдена.С нея подсъдимият е признат за виновен в това, че на 10.09.2008г. в [населено място], на [улица], при управлението на моторно превозно средство- лек автомобил „Мерцедес 200С” с рег. [рег.номер на МПС] в нарушение на правилата за движение- чл.20, ал.1 и 2 от ЗДвП по непредпазливост причинил смъртта на Г. З. Б., поради което и на основание чл.343, ал.1, б.”в” във вр. с чл.342, ал.1 и чл.55 от НК му е наложено наказание „пробация” , включващо следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от една година и шест месеца с периодичност два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от една година и шест месеца.
На основание чл.343Г от НК подсъдимият е лишен от правото да управлява моторно превозно средство за срок от една година и шест месеца, считано от датата на отнемане на свидетелството за управление.
Съображенията изложени в подкрепа на довода за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия са, че не е изяснен механизма на произшествието, а изводите на въззивната инстанция по този въпрос не са подкрепени от доказателствата по делото.Твърди се, че липсата на очевидци на произшествието налагала поставянето на допълнителни задачи на вещите лица, тъй като с приетото заключение не се изяснявал основния въпрос- дали подсъдимият е предприел маневрата в опасната зона за спиране, както и че въззивният съд е приел за установени нарушения, за които на подсъдимия не е повдигано обвинение.
Възраженията са неоснователни.
За изясняване на въпросите, касаещи фактите включени в предмета на доказване, съдебните инстанции са събрали всички възможни доказателства и обема на доказателствената съвкупност е достатъчен за да се даде отговор на въпросите, касаещи съставомерността на деянието.
Твърдението, че не е установено мястото на удара, както и механизма на произшествието е невярно.За да обосноват изводите си по тези въпроси и двете инстанции са преценявали данните съдържащи се в протокола за оглед и изводите на изслушаните автотехнически експертизи.Правилно е прието, че изслушаната тройна автотехническа експертиза дава отговори на всички поставени от страните въпроси , изводите по всеки въпрос са научно аргументирани и не пораждат никакви съмнения относно причините за настъпилия общественоопасен резултат.Не са допуснати грешки от съда при преценката на експертното заключение, а твърдяните различия в отстоянието между лекия автомобил и велосипедиста преди предприетото завиване от последния се дължи на поискания от защитата на подсъдимата отговор на въпроса за отстоянието при движение на велосипедиста със скорости-8, 9 и 10 км/час.Експертите са категорични, че и при трите скорости отстоянието на лекия автомобил е било по- голямо от опасната зона, която е 34 метра и следователно подсъдимият е можел да предотврати удара.При нито една от предложените от защитата на подсъдимия хипотези мястото на удара не може да се промени, той е установен и от съдържащите се в огледния протокол данни и се намира в насрешната лента за движение.Правилен е извода , че поради отклоняване на вниманието и движението с несъобразена скорост подсъдимият не е видял своевременно, че движещия се пред него велосипед предприема завиване в ляво , а когато констатирал това предприел същото движение, в резултат на което и последвал удара в насрешната лента за движение.Установено е, че ако подсъдимият е продължил движението си то сблъсък не би последвал, както и че е имал възможност да намали скоростта си и да спре автомобила , с оглед възникналата опасност.
Неоснователно е и възражението, че подсъдимият е признат за виновен за нарушения, които не са били предявявани и с това било ограничено правото му на защита.Единствените нарушения на правилата за движение, за които съдът е приел, че са в причинна връзка с настъпилия резултат са по чл.20, ал.1 и 2 от ЗДвП, като въззивният съд въпреки установената скорост на движение от 51 км/час правилно е приел, че надвишението само с 1 км/час не се отразява върху произшествието , поради което го е оправдал за допуснато нарушение по чл.21 ЗДвП.
Поради изложените съображения настоящият състав намери, че при постановяване на въззивното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила налагащи отмяна и връщане делото за ново разглеждане от друг състав
Не налице и касационното основание по чл.348,ал.1,т.1 от НПК.Съображенията по това касационно основание са, че се касаело до осъществена от подсъдимия спасителна маневра, порази което и той не следва да носи наказателна отговорност.Възражението е преценявано и от въззивния съд, който правилно е приел,че извършената от подсъдимия маневра не е спасителна. При възникване на опасност за движението водачът на моторно превозно средство е длъжен незабавно да намали скоростта и да спре, като късното възприемане на опасността, при обективна възможност тя да бъде възприета своевременно, не е обстоятелство, оневиняващо подсъдимия за причинения общественоопасен резултат.

Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 8 от 19.01.2011г. постановено по в.н.о.х.д.№ 360/2010г. на Великотърновския апелативен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: