Р Е Ш Е Н И Е

№ 105
[населено място], 09 февруари 2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тридесети януари през две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ : НЕВЕНА ГРОЗЕВА
БОНКА ЯНКОВА
при секретаря Н.Пелова и
с участието на прокурора от ВКП Д. Машева
като разгледа докладваното от съдия Грозева н. д. № 1133/2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на адв. С. П.-защитник на подсъдимите Ц. В. Г. и А. И. П. срещу решение № 67 от 29.08.2023 г. постановено по внохд № 67/2023 г. на Апелативен съд- Бургас.
В жалбата са заявени всички касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 - т. 3 от НПК и с нея се оспорва извода за доказаност на авторството на деянието, наличието на причинно следствена връзка между нанесените травми и настъпилата смърт. Настоява се за оправдаване на двамата подсъдими, алтернативно за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Изразява се несъгласие с аналитичната дейност на съда, и се твърди, че съдът е нарушил правото на защита на подсъдимите, чрез отказа да назначи СПППЕ и КСМЕ, както и с неоснователното отхвърляне на направените от защитата доказателствени искания, в това число и със заличаване на трима свидетели. Съдът не е обсъдил всички доказателства по делото и е установил фактическата обстановка, в нарушение на чл. 13 и чл. 14 от НПК. В заключение се настоява за намаляване на наказанието с приложение на института на условното осъждане.
В съдебното заседание пред ВКС, защитата поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Подс. Г. и подс. П. поддържат казаното от техния защитник и молят за по- ниско наказание
Представителят на ВКП счита жалбата за неоснователна, тъй като съдът не е допуснал твърдените нарушения на закона, като правилно е квалифицирал извършеното от подсъдимите деяние като престъпление по чл. 124 от НК, наказанието намира за справедливо и съответно на извършеното престъпление и на чл. 36 от НК, поради което решението следва да остане в сила.
Частните обвинители М. Б. К. лично и като законен представител на Б. К. и З. К., Й. С. И. чрез законен представител Р. А. А., А. И. У. , Н. И. У., Д. А. И., Я. А. И., Г. А. М., И. А. И., М. А. А., С. А. И., С. А. И., Г. А. И. и А. А. И. не се явяват редовно призовани. Явява се повереникът им адв. Е., която е депозирала възражение срещу касационната жалба в срока по чл. 351, ал. 4 от НПК. В него и в пледоарията си пред ВКС излага съображения за неоснователност на жалбата, като твърди, че съдът е приложил неправилно материалния закон като е оправдал двамата подсъдими по предявеното обвинение за извършено престъпление в съучастие по чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и ги е осъдил по- леко наказуемото по чл. 124 от НК. Настоява на това, че определеното наказание е занижено, тъй като то е не е съобразено с високата степен на обществена опасност на престъплението.
ВКС- трето наказателно отделение, след като изслуша доводите на страните, в пределите на предоставените си правомощия по чл. 347, ал.1 от НПК и поискания касационен контрол, намери следното :
Касационната жалба на подсъдимите Ц. В. Г. и А. И. П., чрез защитника им адв. П. е неоснователна.
С присъда №4 от 13.02.2023 г. постановена по нохд № 403/22 г. ОС- Сливен е признал подсъдимите Ц. В. Г. и подс. А. И. П. за виновни в това, че на 28.09.2021 г. в [населено място] по непредпазливост причинили смъртта на С. А. И. в следствие на умишлено нанесена на 20.09.2021 г. в [населено място] тежка телесна повреда –загуба на слезка, причинена чрез нанасяне на множество удари по цялото тяло, предизвикали разкъсване на паренхима на слезката, с развитие на субкабсулен хематон, довел до повишаване на налягането на капсулата и и разкъсване на слезката с излив на кръв в коремната кухина, поради което и на основание чл. 124, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 128, ал. 1, вр. ал. 2 , във вр. чл. 54 от НК ги осъдил на наказание по пет години лишаване от свобода , като на основание чл. 57, ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС е определил те да го изтърпят при първоначален „общ“ режим, като ги оправдал по предявеното обвинение по чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК зачел времето, през което подсъдимите са били с мярка за неотклонение „задържане под стража“ от 17.01.2021 г. до влизане на присъдата в сила.
Подсъдимите са осъдени да заплатят на основание чл. 189, ал. 3 от НПК по 1342,58 лв. всеки от тях за направени по делото разноски.
Съдът се е произнесъл по веществените доказателства по делото.
По жалба на подсъдимите и на частните обвинители в АС- Бургас е образувано внохд № 67/22 г., по което с решение № 67 от 29.08.2023 г. Апелативният съд изменил присъдата в частта й относно квалификацията на тежката телесна повреда по чл. 128, ал. 2 от НК, като вместо загуба на слезката, квалифицирал умишлено нанесената телесна повреда като „постоянно общо разстройство за здравето, опасно за живота“ и потвърдил присъдата в останалата й част.
I.По оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения- касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК
Доводите, с които са защитени оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения, следва да получат отговор преди останалите, тъй като евентуалната им основателност би дала повод за отмяна на съдебния акт, без обсъждане на останалите възражения, залегнали в жалбата. Релевираното касационно основание не намира опора в материалите по делото, поради следното :
Апелативният съд е изпълнил задълженията си, като втора инстанция по фактите и е проверил изцяло законосъобразността на проведеното първоинстанционно съдебно производство, като е направил свой прочит на наличната доказателствена съвкупност, след което се е съгласил с извода на Окръжния съд, че са налице несъмнени доказателствени факти, които установяват участието на двамата подсъдими в нанасянето на побой на жертвата, неговия механизъм, наличието на причинна връзка между получените телесни повреди и настъпилата в последствие смърт. Въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение въз основа на годен доказателствен материал, при спазване на процесуалния закон и правилата на формалната логика. В дейността по оценка на доказателствения материал не се констатира едностранчивост, тенденциозност или избирателност, както твърдят касаторите в жалбата.
Несподеляема е критиката, че въззивният съд е ценил предимно гласните доказателствени източници, които изхождат от заинтересовани от изхода на делото лица, като е игнорирал, тези които подкрепят версията на подсъдимите. Информацията за инкриминираните събития не изхожда от предубедени и заинтересовани лица, с оглед наличието на родствена връзка с пострадалото лице, а е резултат от внимателна селекция на достоверни и надеждни доказателствени източници. ВКС не веднъж е имал повод да посочи, че роднинската връзка на свидетел с някой от страните по делото, не води автоматично до отхвърляне на достоверността на изложените от него сведения, а точно обратното, налага внимателна съпоставка между съобщеното от него и останалите доказателства по делото. В конкретния случай, съдът е спазил това изискване и е обсъдил с нужното внимание показанията на свидетелите А., А., Н., У., М.. Направил е проверка за тяхна достоверност на фона на констатираните обективни находки по делото – протокол от извършена аутопсията на жертвата и заключението на СМЕ относно локализацията и характеристиките на причинените увреждания, които свидетелстват за силата на ударите, тяхната насоченост, както и за средствата, с които са нанасяни - твърди тъпи предмети – ръце, крака и дървени пособия. Съдът е ценил съобщената от изброените по- горе свидетели информация за развоя, цялостната картина на събитията и причините за възникване на конфликта и неговата ескалация.
Лишена от основание е критиката в жалбата, че съдът е игнорирал показанията на свидетелите П., Г. и Й. и на полицейските служители - С., П. и М., които описвали състоянието на пострадалата след побоя- като такова, небудещо тревога, поради липсата на видими външни увреждания, освен охлузването по кръста й. Съдът е направил внимателна съпоставка между заявеното от тази група свидетели, заключенията на СМЕ и направените устни разяснения от вещите лица. Данните за наличие на чернодробното заболяване на С. И. е обусловило извод, че възстановителният период на кръвонасяданията по тялото й е бил забавен, а отделянето на кръв в урината се е дължало на цялостната травма на организма, при която са били възможни разкъсвания на кръвоносните съдове. Отсъствието на костна подложка под кожата в коремната област е обяснило липсата на констатирано кръвонасядане в тази област, поради което съдът е кредитирал информацията съдържаща се в показанията на св. Н., св. А., св. С., че подсъдимите нанасяли удари на И. в областта на корема, за които морфологични данни по делото липсват, като разкъсването на слезката, се дължи на удари в лявата странична повърхност на гръдния кош и гръднопоясната й област. Съдебната инстанция е аргументирала причините, поради които е отказала да кредитира показанията на близките на пострадалата относно „видените от тях синини, подутини и оскубани участъци от скалпа“, съобразявайки установените две кръвонасядания по лявата странична повърхност на гръдния кош, гръднопоясната област и коремната област и информацията изхождаща от незаинтересувани от изхода на делото свидетели - Д. С., Ж. Ж. и А. П., чиито показания е ценил като логични и обективни.
Анализът на гласните доказателствени средства сочи на грижлив и професионален подход, поради което критиките срещу аналитичната дейност по оценка на доказателствения материал на въззивния съд не могат да бъдат споделени от ВКС.
Не е допуснато нарушение на правото на защита на подсъдимите чрез заличаването на част от свидетелите от списъка на лицата за призоваване - С. Т., Й. П. и чрез заличаване на допуснатия по искане на адв. М. свидетел И. Й., тъй като съдът правилно е приел, че за обстоятелствата включените в предмета на доказване по чл. 102 от НПК, касаещи протичането на инцидента, механизма на деянието и неговото авторство е наличен изобилен доказателствен материал по делото, който позволява разкриване на обективната истина, в съответствие с принципите залегнали в чл. 13 и чл. 14 от НПК.
Не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила недопускането на комплексна СППЕ, касаеща психичното състояние на подсъдимите към момента на извършване на деянието. Съдът е обосновал отказа си професионално, като е посочил, че събраните доказателства не налагат специални знания в областта на психологията и психиатрията, тъй като липсват факти, сочещи на нанесена обида или друго противоправно действие от страна на пострадалата към подсъдимите, с които да е отключено протичането на бурна емоционална реакция, довела до стесняване на съзнанието им и до настъпване на общественоопасните последици. Използваната непрецизна юридическа лексика в мотивите на първоинстанционния съдебен акт в тази му част, е коректно отстранена от въззивната инстанция, при изготвяне на решението й и за това ВКС не може да сподели критиките в жалбата като основателни.
В заключение, ВКС прецени, че в дейността си по оценка на доказателствените материали, контролираната съдебна инстанция не се е дистанцирала от процесуалните правила, предвидени в чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК и при решаване на делото по същество е формирала вътрешното си убеждение съобразно закона и доказателствата по делото, поради което не е налично релевиранато касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК.
II. По наведеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК- нарушение на материалния закон.
В жалбата на подсъдимите касационното основание е поддържано бланкетно, като резултат от неправилна оценка доказателствата по делото. Преценката на ВКС по този въпрос налага извода, че касаторите нямат основание да претендират наличието му, нито да настояват за оправдаване, тъй като възприетите от въззивния съд факти /л. 176 от внохд 67/23 г., индикират на извършено виновно общественоопасно деяние, за което те следва да понесат наказателна отговорност. Касационната инстанция би могла да оправдае, само в случаите когато деянието не съставлява изобщо престъпление. Настоящият не е такъв, точно обратното.
Съдът неправилно е квалифицирал дейността на двамата подсъдими като убийство по непредпазливост в резултат на умишлено нанесена тежка телесна повреда при независимо съпричинителство по чл. 124 от НК, вместо като престъпление по чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2 от НК – каквото им е било предявено с внесения обвинителен акт.
Естеството на нанесените телесни повреди, не сочат на непредпазлива форма на вината за причиняване на смъртта на И.. Локализацията им в жизненоважни части на тялото, силата, с която са нанесени и големият интензитет, /съответно при осъществяване на наслагвания на тяхната морфологична изява и сливането на множество по малки но еднотипни морфологични увреждания,/ са довели до разкъсване на паренхима на слезката, с развитие на субкапсулен хематон с излив на кръв в корема, налагат извод, че подсъдимите ясно са съзнавали общественоопасния характер на деянието, предвиждали са неговите последици и са допускали настъпването на смъртта, а не само са искали да й причинят телесни повреди.
Следва да се има предвид, че за съставомерността на престъплението по чл. 124 от НК, следва да се установи наличието на смесената форма на вина - умисъл за причиняване на телесните повреди и непредпазливост по отношение смъртта, която не се явява пряка цел на извършителя, но която той е бил длъжен и е могъл да предвиди. За разграничението на умишлено убийството, от убийство по непредпазливост по чл. 124 от НК, значение имат формиралите се в съзнанието на дееца представи за начина на извършване на деянието, средствата, с които се причиняват уврежданията, силата на ударите, техният брой, насоченост, продължителност и др. В конкретният случай, осъществено едновременно от двамата подсъдими интензивно въздействие върху тялото на жертвата с удари с крака и ръце в кръста, корема, гръдно поясната област се явява в причинна връзка с настъпилата смърт, към която, като възможен резултат - подсъдимите са се отнесли с безразличие. / Р. № 336-77- 1 НО на ВС, Р№ 29/24.02.21 г. по н. д. №1027/20 г. на 2 НО на ВКС/. Смъртта на пострадалата не се явява последица от проявена непредпазлива форма на вина, както са приели съдилищата по същество, констатация, която ВКС прави и която е без значение за изхода на делото, тъй като частните обвинители и прокурора не са упражнили правото си на жалба и протест срещу въззивния акт.
Отсъствието на иницииращи касационната проверка документи от страна на държавното и частно обвинение за неправилно приложение на материалния закон е пречка за намесата на ВКС и за упражняване на правомощията по чл. 354, ал.1, т.5 от НПК. Възражението на частните обвинители, макар и да съдържа основателни съображения в тази насока, също не може да доведе до отстраняване на констатирания дефект във въззивния акт.
III. По касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК
В касационната жалба на адв. П. „явната несправедливост на наказанието“, наложено на подсъдимите Ц. В. Г. и А. И. П. се поддържа с декларация за неправилно приложение на материалния закон и за тяхното неправилно осъждане по чл. 124 от НК. Твърдението, че наказанието е високо и не съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца и следва да бъде намалено е направено без да са изложени убедителни аргументи, които да бъдат обсъдени. Поради това, ВКС прие, че с оглед определения от съдилищата размер на наказанието от пет години лишаване от свобода и с оглед параметрите на предвидената наказателната санкция за престъплението по чл. 124 от НК – от три до дванадесет години лишаване от свобода, определеното наказание се явява снизходително и неговото допълнително смекчаване не би било в съответствие с изискванията на чл. 36 от НК. Извод, който не налага обсъждане на искането за приложението на чл. 66 от НК, за отлагане изтърпяването му, поради липсата на материални предпоставки за това.
Поради всичко изложено до тук, ВКС намери касационната жалба за неоснователна, поради което решението на въззивната съдебна инстанция следва да остане в сила.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК ВКС- трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 67 по внохд № 67/2023 г. по описа на Апелативен съд- Бургас.

Решението е окончателно.

Председател :

Членове :1.

2.