ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и четиринадесета година, в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
ДАНИЕЛА АТАНАСОВА



при секретаря Илияна Петкова
и в присъствието на прокурора Тома Комов
като изслуша докладваното от съдия Д. Атанасова наказателно дело № 845/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Т. Т. и защитника му –адв.М., срещу въззивно решение № 50 от 15.04.2014г., постановено по внохд № 12/2014г. по описа на Великотърновски апелативен съд.
В жалбата се релевират касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.1 и 2 от НПК, а именно допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон.Исканията, които се правят са в условията на алтернативност, а именно да се отмени обжалваното решение и първонистанционната присъда и подсъдимият да бъде признат за невиновен или делото да се върне за ново разглеждане.
В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че съдилищата са събрали доказателства, установяващи по несъмнен начин, че подсъдимият е предоставял кредити със задължение да бъдат върнати с лихва.Намира за правилни и изводите на двете инстанции за съставомерност на деянието.Също така счита, че не са допуснати съществени процесуални нарушения. Моли атакуваното решение да бъде оставено в сила.
Адвокат М., които е защитник на подсъдимия поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Намира за едностранчива преценката на доказателствата, само тези подкрепящи обвинителната теза. Намира, че деянието е несъставомерно, тъй като в случая става въпрос за търговски взаимоотношения и съвместна дейност на подсъдимия и свидетелите. Позовава се и на нарушени права на подсъдимия и защитата му да се запознаят с мотивите на първоинстанционната присъда, които са били засекретени. Моли за оправдаване на подзащитния му, а алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане.
Подсъдимият Т. Т. поддържа изразеното от защитника становище, като твърди, че е осъществял търговска дейност, а не лихварство. Счита, че е осъден неправилно.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното:
С обжалваното въззивно решение № 50 от 15.04.2014г., постановено по внохд № 12/2013г. на ВтАС е потвърдена присъда № 31 от 03.12.2013 г. по нохд № 298/2013 г. на ОС-Ловеч, с която подсъдимият Т. К. Т. е признат за виновен в това, че за времето от 2007г. до февруари 2012г. в [населено място], като физическо лице, без съответното разрешение от БНБ по чл. 13, ал. 1 от Закона за кредитните институции /ДВ, бр. 59 от 21.07.2006 г., в сила от 01.01.2007 г./ извършвал по занятие банкови сделки - предоставяне на кредити по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за кредитните институции, за които се изисква такова разрешение, като предоставил парични кредити в лева на следните физически лица: на Ц. К. К. в размер на 30 000лева; на Г. И. В. в размер на 6 000лева и на Т. Д. в размер на 25 000лева, срещу задължението на същите да му върнат получената в заем сума, ведно с определената от него лихва до 5% месечно, поради което и на основание чл.252, ал. 1, вр. чл.54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода и на конфискация в размер на една четвърт идеална част от два недвижими имота /подробно описани в присъдата/, индивидуализирани съгласно данните по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място].
На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наложеното на Т. К. Т. наказание лишаване от свобода е отложено за срок от пет години от влизане на присъдата в сила.
Съдът се е произнесъл по направените разноски и веществените доказателства.
Касационната жалба е неоснователна.
Оплакванията са за допуснати съществени процесуални нарушения са относно невярна оценка на доказателствата от страна на въззивния съд.
Претендираните от касатора съществени нарушения, свързани с процесуалната дейност по анализ и оценка на доказателствения материал, с акцент в жалбата върху събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите по делото, са били предмет на обсъждане и в рамките на въззивната проверка, като ВтАС в съдебния си акт е отговорил на всички доводи. Правилно е прието, че нарушения при оценъчната дейност на първата инстанция, не се допуснати, като тези изводи се споделят от настоящата инстанция.
Въззивната инстанция, която освен контролна е и последна по фактите, е подложила на детайлна проверка възприетите от ОС-Ловеч фактически положения, в т.ч. изчерпателно е отговорила на изтъкнатите възражения във въззивната жалба и пледоариите на защитата при разглеждането на делото от въззивния съд, включително в аспекта за недоказаност на обвинението и наведените доводи за противоречиви свидетелски показания. При извършения самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност по делото, въззивният съд, като не е намерил основание да приеме нови фактически положения, каквато възможност има по чл. 316 НПК, изцяло се е съгласил с констатираното от първата инстанция, за което последователно и подробно се е мотивирал. Съображенията и на двете инстанции по доказателствената обезпеченост на всеки, приет от тях за установен факт, са в пълно съответствие със закона и изцяло се споделят от касационната инстанция. Решаващите съдилища са оценили цялата доказателствена съвкупност, съдържаща събрани гласни, писмени и веществени доказателства, като това е сторено в тяхната взаимна връзка и обусловеност.
Настоящият състав на касационния съд възприема за правилни изводите на двете решаващи инстанции и във връзка със съставомерността на деянието, извършено от подсъдимия Т. Т.. Съгласно утвърденото разбиране в константната съдебна практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 252, ал. 1 НК, чиято норма е бланкетна, с изключение на изискването съответната сделка да се извършва "по занятие", за съставомерността на деянието нямат значение размера на неправомерните доходи, както и отрязъка от време, през който е реализирана тази форма на усложнена престъпна дейност. За обективната страна на престъплението е достатъчно системното му осъществяване, като еднородните деяния /уговаряне и получаване на лихва/ са поне три на брой. Както беше посочено по-горе, системното предоставяне на кредити, представляващо по естеството си банкова сделка, е престъпно само ако е извършено по занятие, без необходимото разрешение/лиценз, каквото се изисква по специалното законодателство, запълващо диспозицията на бланкетната норма на чл. 252 НК - Закона за кредитните институции. Също така, престъплението по чл. 252 НК е на формално извършване, което означава, че е достатъчно установеността на упражняване по занятие на банкова дейност от неоправомощени по закон лица, които нямат необходимия лиценз за извършване на такава дейност, за да бъде обусловена наказателната отговорност по този член. Неоснователно е възражението на касаторите, че подсъдимият е имал съвместна дейност в съдружие със свидетелите и сумите, които е предоставял и е следвало да му бъдат върнати, са именно във връзка с търговска дейност.От събраните доказателства съдилищата са установили по несъмнен начин, че процесните суми изрично са били предоставени на В. и Д. в заем със задължение за връщане с месечна лихва от 5 %, независими от налични съвместни дейности в определение времеви периоди с посочените свидетели.
Пред касационната инстанция защитата възразява и за нарушени права на страните във връзка с ограничен достъп до мотивите на ОС-Ловеч. Действително мотивите към първоинстанционната присъда са засекретени с гриф-„поверително”. Без да коментира тези действия на съда, настоящият състав намира за необходимо да посочи, че в хода на въззвиното производство, както и пред касационната инстанция, подсъдимият и защитата му са имали пълен достъп до всички материали по делото, което е обезпечило възможността за адекватна защита и е санирано евентуалното й ограничение със засекретяването на мотивите.
При гореизложеното, касационната инстанция не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от въззивния съд. Също така при вярно установени от него фактически констатации, материалният закон е приложен правилно. На подсъдимия са наложени наказания в рамките на предвидените в закона, а именно лишаване от свобода и кумулативно предвиденото- конфискация, като последното е постановено в размер на една четвърт от имущество, което прецизно е изследвано и индивидуализирано от първоинстанционния съд.
Предвид всичко гореизложено, касационната инстанция намира, че не са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК, поради което атакуваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение


ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 50 от 15.04.2014г., постановено по внохд № 12/2013г. по описа на Великотърновски апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.