Р Е Ш Е Н И Е

№   149

София,  09 април 2010 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, II наказателно     отделение, в съдебно заседание на 19 март, две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова

          ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев

Жанина Начева

при участието на секретаря Н. Цекова

и в присъствието на прокурора П. Маринова

изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев

наказателно дело № 44/2010 година.

Производството по чл. 419 и следващите НПК, е образувано по направено искане на осъдения А. Б. Д. от гр. П., ч. неговия служебен защитник - адвокат Б, за възобновяване по влязла в сила присъда № 96/18.02.2009 г., постановена по нохд № 1651/2008 г., на Пловдивския районен съд, 11-ти наказателен състав, потвърдена с решение № 269/08.10.2009 г., на Окръжен съд гр. П., по внохд № 1135/2009 г. Основното твърдение е, че е нарушен закона, тъй като не е приложен закона за амнистия от 22.04.2009 г., като се иска неговото приложение, а алтернативно, ако не бъде уважено това искане, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона и процесуалните правила.

Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че искането за приложение на закона за амнистия е основателно.

Върховният касационен съд след като обсъди доводите в искането и обстоятелствата по делото, за да се произнесе съобрази следното:

С посочената присъда Пловдивският районен съд, 11-ти наказателен състав, е признал подс. А. Б. Д., за виновен в извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. “а”, пр. 2, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК, го е осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. Лишил го е от правото да управлява МПС за срок от една година и шест месеца, на основание чл. 343г НК и се е произнесъл по направените разноски. Осъдил го е солидарно с „Меритранс”-2002” ЕООД гр. П., да заплатят на С. Х. Д., сумата от 4 000 лв., като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението, заедно със законната лихва, направени разноски и държавна такса.

Пловдивският окръжен съд, по жалба на подс. Д. , с решение № 269/08.10.2009 г., по внохд № 1135/2009 г., е потвърдил първоинстанционната присъда.

По довода за допуснато нарушения на закона поради не приложение на закона за амнистия:

Посоченото отменително основание – по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, е подкрепено от данните по делото и е основателно.

Съгласно разпоредбите на чл. 1, ал. 1 от Закона за амнистия /ЗА/, обнародван в Д.в., бр. 26/07.04.2009 г., влязъл в законна сила на 22.04.2009 г., амнистират се, като се освобождават от наказателна отговорност и от последиците на осъждането лицата, които до 01.07.2008 г., са извършили престъпления по непредпазливост, за което по закон се предвижда лишаване от свобода до пет години или друго по – леко наказание, а алинея втора уточнява, че алинея първа не се прилага, когато деянието е извършено в пияно състояние или са причинени тежка телесна повреда или смърт.

В настоящият случай, деянието от подс. А. Д. е извършено на 08.02.2008 г., квалифицирано е по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „а”, пр. 2, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2, вр. чл. 343, ал. 1 НК – поради нарушаване на правилата за движение по пътищата при управление на МПС, по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на С. Д. , като е избягал от местопроизшествието. Цитираният текст от НК предвижда до пет години лишаване от свобода. Следователно, налице са всички предпоставки за приложение на ЗА, който е бил в сила по време на въззивното съдебно производство и като не е сторено това, е допуснато нарушение на закона, което е основание за възобновяване на наказателното дело в наказателно – осъдителната му част. Съгласно правомощията по чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК на Върховния касационен съд и с оглед характера на производството – възобновяване на наказателни дела и направеното изрично искане от осъденият Д. , за приложение на този закон, по реда на възобновяването посочената присъда следва да бъде изменена в посочената й част, като на основание чл. 1, ал. 1 от ЗА, А. Б. Д. следва да бъде освободен от наказателна отговорност и от последиците на осъждането.

Имайки в пред вид алтернативността на исканията в молбата за възобновяване изложени от осъдения и неговия защитник и уважаването на основното от тях, видно от изложеното по – горе, съдът не се занима с направените възражения по съществото на присъдата.

Законът за амнистия засяга само наказателно – правните последици от осъждането, а и поради липса на възражения в искането, за възобновяване и в гражданско-осъдителната част на присъдата, съгласно препращащите норми на чл. 426 НПК, настоящата инстанция няма основания за обсъждане й в тази част.

Ето защо, основното искане в молбата на осъдения А. Б. Д. се явява изцяло основателно и следва за бъде уважено.

Водим от изложеното Върховният касационен съд, 2 – ро наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 3 НПК

Р Е Ш И :

И З М Е Н Я по реда на възобновяването влязлата в сила присъда № 96/18.02.2009 г., постановена по нохд № 1651/2008 г., на Районен съд гр. П., 11-ти наказателен състав, потвърдена с решение № 269/08.10.2009 г., по внохд № 1135/2009 г., на Пловдивския окръжен съд, наказателно отделение, като на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за амнистия /Д.в. бр. 26/07.04.2009 г./ ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и от последиците на осъждането подс. А. Б. Д. от гр. П..

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането в останалата му част.

Председател:

Членове: