Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

№ 65

София, 15 февруари  2010г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Лидия Стоянова 

ЧЛЕНОВЕ :  Елена Авдева

Биляна Чочева

при секретар Надя Цекова .......................................и в присъствието на прокурора Искра Чобанова ....................................  изслуша докладваното от съдията Е. Авдева

наказателно дело № 693 /2009 г.

Производството по делото е образувано на основание чл.349, ал.1 от НПК по жалба на гражданския ищец и частен обвинител К. Т. К. срещу решение № 172 от 07.10.2009 г. по внохд № 299/2009 г. на Пловдивския апелативен съд.

В жалбата се сочи, че решението е постановено при наличие на касационното основание на чл. 348, ал.1, т.3 от НПК, тъй като наложеното на подсъдимия наказание е явно несправедливо. Отправя се искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, при което да се увеличи срокът, през който подсъдимият да бъде лишен от свобода.

Подсъдимият и неговият защитник оспорват основателността на жалбата.

Прокурорът пледира в подкрепа на обжалваното решение.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното :

Окръжният съд в гр. С. с присъда № 30 от 17.03.2009 г. по нохд № 321/2007 г. признал подсъдимия Д. Н. К. за виновен в това, че

· на 10.12.2006 г.умишлено умъртвил Х. П. Х. от гр. К., поради което и на основание чл. 115 във вр. с чл. 54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от осемнадесет години при първоначален строг режим на изтърпяване

· на неустановена дата придобил и държал до 10.12.2006 г. пистолет и боеприпаси без надлежно разрешение, поради което и на основание чл. 339 ,ал.1 ,1 във вр. с чл. 54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години

На основание чл. 23 от НК съдът наложил на подсъдимия най-тежкото от определените наказания – лишаване от свобода за срок от осемнадесет години при първоначален строг режим на изтърпяване. Със същата присъда подсъдимият бил осъден да заплати на граждансите ищци К. Т. К. и Д. Х. К. eтчиев обезщетения за понесените неимуществени вреди в размер 30 000 лева, а само на ищцата К обезщетение за претърпените имуществени щети в размер на 1000 лева.

Апелативният съд в гр. П., първи наказателен състав, с решение № 172 от 07.10.2009 г. по внохд № 299/2009 г. изменил частично първоинстанционната присъда, като

· намалил размера на наложеното наказание лишаване от свобода за престъплението по чл. 115 от НК и най-тежкото наказание по чл. 23,ал.1 от НК от осемнадесет на петнадесет години

· оправдал подсъдимия по обвинението за придобиване на огнестрелно оръжие и боеприпаси и отменил присъдата в частта й, с която първостепенния съд приложил чл. 66, ал.1 от НК по отношение на наказанието, определено за престъплението по чл. 339 ,ал.1 от НК.

В останалата част присъдата била потвърдена.

Касационната жалба на гражданската ищца и частен обвинител К. Т. К. срещу така постановения въззивен акт е неоснователна по следните съображения:

Не е налице очевидно несъответствие между наказанието, наложено на подсъдимия от една страна и обществената опасност на деянието и дееца и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства от друга. При проверка на дейността на първата инстанция по индивидуализация на наказанието въззивният съд е подложил на внимателна преценка относителната тежест на всички обстоятелства, които имат значение за определяне на обема на наказателната принуда. Той е отстранил неправилното установения от първата инстанция превес на отегчаващите обстоятелства, който не държи сметка за броя и значението на смекчаващите обстоятелства- чистото съдебно минало, позитивната социална характеристика, изразеното разкаяние от страна на подсъдимия. Правилно апелативният съд в гр. П. е акцентирал върху началото на инцидента в бара, когато пострадалият се намесил активно на страната на охранителите срещу подсъдимия и неговия брат и последният получил видими телесни увреждания. Този специфичен момент внимателно е обсъден в контекста на степента на обществена опасност на дееца и неговия психологически профил и е довел до законосъобразния извод за баланс между отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства. Определената санкция от петнадесет години лишаване от свобода е достатъчно строга и в състояние да реализира целите на чл. 36 от НК. Тя не е явно несправедлива по смисъла на чл.348, ал.5,т.1 НПК и не дава основание за отмяна на решението и връщане на делото за увеличаването й с още три години.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 172 от 07.10.2009 г. по внохд № 299/2009 г. на Пловдивския апелативен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.