ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести септември, две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Имова
Красимир Шекерджиев

при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Пенка Маринова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1341 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е образувано по искане на защитника на осъдения К. К. Б. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД №4264/2012 г. по описа на Софийски градски съд.
С решение №344 от 13.03.2013 г., постановено по ВНОХД №4264/2012 г. по описа на Софийски градски съд, е изцяло потвърдена присъда №52 от 14.06.2012 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 11 състав, с която осъдения Б. признат за виновен в това, че на 01.10.2007 г. в [населено място], в къща на ул. „Нов век” № 6 се е съвкупил с лице от женски пол- Л. Я. С., като я принудил към това със сила, като на основание чл.152, ал.1, т.2 НК и чл.54 НК му е наложено наказание шест години „лишаване от свобода”.
С присъдата осъденият Б. е признат за виновен и в това, че на същата дата и място е извършил действие с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14 годишна възраст, като принудил Л. Я. С. към това със заплашване, като на основание чл.150 НК и чл.54 НК му е наложено наказание четири години „лишаване от свобода”.
С присъдата осъденият Б. е признат за виновен и в това, че на същата дата и място е причинил на Л. Я. С. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст (яблъчната кост с хлътване на фрагмент), като основание чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 НК и чл.54 НК му е наложено наказание четири години „лишаване от свобода.
С присъдата осъденият Б. е признат за невиновен и оправдан по обвиненията да е извършил първото престъпление при наличието на квалифициращото обстоятелство по чл.152, ал.3, т.2 НК, както и да е осъществил престъплението и чрез заплашване, а по отношение на второто, че го е извършил чрез употреба на сила.
С присъдата съдът е определил по реда на чл.23 НК по отношение на осъдения Б. едно общо най- тежко наказание в размер от шест години „лишаване от свобода”, като на основание чл.24 НК го е увеличил с две години до осем години „лишаване от свобода” и е постановил, че същото трябва да бъде изтърпяно на основание чл.57, ал.1, във вр. с чл.61, т.2 и чл.60, ал.1 ЗИНС при първоначален „строг” режим.
В искането са направени оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуални правила, изразили се в неправилен анализ на доказателствените материали, събрани в хода на приключилото наказателно производство. Поддържа се, че неправилно решаващите съдилища са кредитирали изцяло показанията на пострадалата С., като не са отчели заключението на приетата по делото съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, от която е видно, че тя е с условна свидетелска годност и съществува значителна степен на вероятност да попълва спомените си с измислици. В тази връзка моли да бъдат отчетени сериозните различия между показанията й, за това, че е с нея са осъществени четири полови акта и липсата на открита семенна течност при извършеното непосредствено след тях изследване.
Твърди се, че неправилно не са били анализирани действията на пострадалата преди и по време на извършване на инкриминираните деяния, като не е отчетено, че тя е имала провокативно поведение в заведението, където се е намирал осъдения, а впоследствие не е предприела никакви защитни действия, които да осуетят случилото се.
Оспорват се изводите на съдилищата, за това, че трябва да бъдат кредитирани единствено показанията на С., депозирани на досъдебното производство, а не тези, дадени в хода на съдебното следствие.
Поддържа се, че осъдителните съдебни актове почиват на предположения, тъй като нито един от останалите свидетели не е възприел случилото се, а единствено в показанията им има информация, че осъденият и пострадалата са се намирали в едно и също заведение преди случилото се.
Предлага се да бъде отчетено това, че пострадалата е имала интимен приятел, който обективно е могъл да причини установените увреждания, тъй като същите са представлявали стари кръвонасядания.
На тези основания се предлага приключилото наказателно производство да бъде възобновено, въззивният съдебен акт да бъде отменен, като Б. бъде оправдан.
Алтернативно се предлага делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Защитникът, в хода на проведеното съдебно заседание пред касационната инстанция, конкретизира оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуални правила, като твърди, че те са се изразили в нарушения на процедурата от първоинстанционния съд- липса на проверка на самоличността на осъдения в първото по делото заседание, липса на определения за даване на ход на делото и промяна на реда на съдебното следствие. Като такова нарушение се посочва и това, че съдът е прочел показанията на пострадалата по реда на чл. 281 НПК по своя инициатива, без да е имало искане от страните или необходимост от прочитането им. Като нарушение на процесуални правила се посочва и това, че е отказан повторен разпит на свидетелката, след като преди това съдебният състав го е допуснал.
В хода на касационното производство се посочва и нарушение на материалния закон, изразило се в неправилно постановяване на осъдителна присъда по обвинение, различно от това, отразено в обвинителния акт, при липса на изменение на обвинението по реда на чл.287 НПК.
Представителят на държавното обвинение поддържа, че не са налице основания за възобновяване на приключилото наказателно производство.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното:

По допустимостта на искането

Депозираното искане на защитника на осъдения К. К. Б. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД №4264/2012 г. по описа на Софийски градски съд е подадено в срока по чл.421, ал.1 НПК и е допустимо. С него се иска ревизия на съдебен акт, който не е проверен по касационен ред.

По основателността на искането

Разгледано по същество искането за възобновяване е частично основателно.

По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила:

Касационният съд не констатира съществени нарушения на процесуални прави, които да са осъществени от първостепенния съд в процедурата по разглеждане на наказателно производство на тази инстанция.
Не може да бъде възприета тезата, че не е снета самоличността на подсъдимия, тъй като видно от съдебния протокол от заседанието на 13.09.2011 г. това е направено. Не е необходимо (а и процесуалният закон не го изисква) самоличността да бъде снемана във всяко съдебно заседание, като е достатъчно това е да направено в хода на производството.
Не може да бъде споделено и оплакването за това, че съдът е допуснал нарушение, като не е обявил в нарочен съдебен акт промяната на реда за провеждане на съдебно следствие. Действително такъв акт може да бъде постановен от решаващия орган при промяна на обсъдения ред (например при приемане на заключение на допусната и изготвена експертиза преди приключване на разпита на всички свидетели), но обичайно той е в отговор на искане на страна в производството, направено по реда на чл.275 НПК. При липса на такова искане постановяването на това определение е безпредметно. Дори да се прецени, че такъв съдебен акт е трябвало да съществува, то няма спор, че този пропуск не представлява съществено нарушение на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3 НПК.
Касационният съд категорично не възприема тезата на защитата, че приобщаването на показания на свидетел по реда на чл.281, ал.4 НПК е допустимо само по искане на страните в производството. Напротив, един от основните принципи на наказателния процес- задължението да бъде разкрита обективната истина (посочен в разпоредбата на чл.13 НПК)- изисква съдът, служебно да използва всички процесуални възможности, за да събере или приобщи доказателствените материали, относими към основния факт на доказване. Няма спор, че процедурата по чл.281 НПК представлява именно такъв процесуален способ и използването му не може да зависи от волята на страните. Всякога когато съдът съобрази, че са налице предпоставките за приложението му, той не само може, но е и длъжен да приобщи към доказателствената маса показания на свидетел, дадени на фазата на досъдебното производство. В случая са били налице предпоставките за прочитане на показанията на пострадалата свидетелка С., тъй като е съществувало съществено противоречие по смисъла на чл.281, ал.1, т.1 НПК между показанията й, дадени на досъдебното производство и тези депозирани в хода на съдебното следствие. Ето защо това действие на първостепенния съд не само не е съществено нарушение на процесуални правила, а и въобще не е процесуално нарушение.
Не може да бъде възприето и оплакването, че с постановяване на първоинстанционната присъда съдът е признал за виновен осъдения в извършване на престъпление, което е извън посоченото в обвинителния акт.
При внимателен анализ на обвинението може да бъде направен извод, че същото е и за престъпление по чл.152, ал.3, т.2 НПК, където квалифициращото обстоятелство е свързано с причиняване на средна телесна повреда при осъществяването му. В случая правилно първостепенният съд е приел, че не е необходимо изменение на обвинението по реда на чл.287 НПК, защото, за да бъде постановена осъдителна присъда за отделно престъпление по квалифициращото обстоятелство, тъй като Б. се е бранил по него и в обвинителния акт са включени съставомерните факти. Изменение на обвинението е необходимо когато е налице хипотеза на изменение или правото или фактите, включени в предмета му, която не съществува в това производство. С постановяването на първоинстанционната присъда съдът е оправдал осъдения единствено по обвинението, че е причинил съставомерното увреждане при извършване на престъплението по чл.152 НК, но не и по обвинението да е причинил на пострадалата средна телесна повреда по чл.129 НПК. Дискусионно е дали съдът е бил прав, но доколкото липсва въззивен протест срещу този съдебен акт този въпрос е извън пределите на касационна проверка в производството по възобновяване.
Касационният съд не констатира и нарушения на процесуални правила, свързани с анализа на доказателствените материали. Решаващите съдилища правилно са кредитирали частично показанията на пострадалата С. и са преценили, че по отношение на нея е упражнено насилие от страна на осъдения Б., които е осъществил насилствен полов акт, извършил е блудствени действия и й е причинил средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 НПК. Законосъобразно са съпоставени заключенията на приетите по делото експертизи, особеностите на психиката на свидетелката и констатираните обективни находки и са изключени показанията й по отношение на броя на осъществените полови актове, еакулацията на осъдения в тялото й. Правилно при оценката на показанията съдилищата са преценили, че констатираните неточности не са свързани с осъществяването на съставомерните действия от подсъдимия. Правилно е преценено, че показанията на С. кореспондират с обективно установените увреждания по главата и тялото й и с откритите в мобилния телефон на осъдения снимки.
Не могат да бъдат възприети оплакванията на защитника по отношение на липсата на доказателства, извън показанията на пострадалата, които да установяват факта на извършване на престъплението. Действително показанията на останалите свидетели са относими към обстоятелства, случили се преди извършване на престъпленията, но те са във връзка с него и обясняват кога е взето решението за извършването им и въз основа на какво въздействие (в случая поведението на пострадалата). Тези показания са от значение за изхода на делото и косвено подкрепят обвинителната теза.
Касационният съд не възприе и доводите на защита за това, че пострадалата е осъществила доброволно полов акт- обстоятелство, което се установява от липса на доказателства за съпротивата й. Напротив, тя категорично отрича да е желаела осъществяването на този акт, а и откритите по нея увреждания са свидетелство за това.
Не може да бъде възприета и тезата, че тези увреждания са били причинени от неустановено по делото лице- интимен приятел на С., а не от осъдения, тъй като тя е потърсила медицинска помощ непосредствено след случилото се и в заключението на изготвената съдебно- медицинска експертиза е отразено, че тези увреждания могат да бъдат получени по време и начин, посочен от пострадалата.
В заключение трябва да бъде посочено това, че касационната инстанция не констатира логически грешки или непълноти при анализа на доказателствените материали, събрани в хода на производството и се солидаризира със становището на решаващите съдилища, че факта на извършване на престъпленията и авторството на осъдения Б. е установено по несъмнен и категоричен начин по смисъла на чл.303 НПК.

По оплакването за нарушение на материалния закон:

В искането не са направени оплаквания, свързани с касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК, като единствено в хода на касационното съдебно заседание се оспорва осъждането на Б. за престъпление по чл.129 НК. В предходната част на съдебния акт бе посочено защо касационният съд не възприема това действие на решаващите съдилища за неправилно, респективно защо преценява, че същото не нарушава нито процесуалния, нито материалния закон.
Доколкото липсват други посочени нарушения на материалния закон, а и в това производство за съда не съществува задължение да направи служебен преглед на атакуваните съдебни актове, следва единствено да бъде отразено, че не са налице предпоставките на чл.422, ал.1, т.5, във вр. с чл.348, ал.1, т.1 НПК за възобновяване на приключилото наказателно производство.

По оплакването за явна несправедливост на постановеното наказание:

Независимо, че липсва конкретно оплакване за явна несправедливост на наложеното на Б. наказание, доколкото в искането е отразено общо недоволство от постановените осъдителни съдебни актове и е отправено искане за отмяната им и постановяване на оправдателна присъда за касационната инстанция съществува задължението да прецени законосъобразността на наложеното наказание.
К. Б. е признат за виновен в извършването на три самостоятелни престъпления, като за две от тях му е отмерено наказание към максималния размер, предвиден в санкционната част на разпоредбите на чл.129 НК и чл.152, ал.1 НК.
При определянето на тези наказания съдът е отчел като смекчаващо отговорността обстоятелство чистото съдебно минало на осъдения, а като отегчаващи- начина на извършване на престъпленията и множеството посегателства срещу телесната неприкосновеност на пострадалата С..
Касационната инстанция прецени, че като смекчаващи отговорността обстоятелства трябва да бъдат ценени сравнително младата възраст на Б. и трудовата му заетост.
При преценката на обществената опасност на извършеното престъпление по чл.152 НК трябва да бъде отчетено и предходното поведение на пострадалата, която е употребявала алкохол и се е събличала на обществено място, където се е намирал подсъдимия, което е имало значение при взимане на решението за извършване на престъпното посегателство.
Касационната инстанция прецени, че при този анализ на отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства наказанията на подсъдимия трябва да бъдат определени при баланс, като същите трябва да бъдат редуцирани на пет години „лишаване от свобода” за престъплението по чл.152 НК и на три години „лишаване от свобода” за престъплението по чл.129 НК.
По отношение на престъплението по чл.150 НК същото е справедливо и адекватно на тежестта на извършеното престъпление и обществената опасност на осъдения.
Касационният съд не възприе и изводите на предходните съдилища за това, че са налице предпоставките за приложение на чл.24 НК. Не е необходимо увеличаване на определеното общо най- тежко наказание, тъй като броя на престъпленията, включен в съвкупността не е значителен, а тяхната тежест не е изключително висока, съотнесена към престъпления със сходна правна квалификация. Не са налице и доказателства, даващи основание да се прецени, че осъденият Б. е с висока степен на обществена опасност.
Ето защо приложението на разпоредбата на чл.24 НК е неправилно и определеното общо най- тежко наказание неправилно е увеличено.
Предвид изложеното, касационният съд прецени, че атакувания въззивен съдебен акт трябва да бъде коригиран, като първоинстанционната присъда бъде изменена в частта, досежно определянето на наказанията за престъпленията по чл.152 НК и чл.129 НК и същите бъдат намалени, трябва да бъде намалено определеното по реда на чл.23 НК общо наказание и бъде отменено увеличаването му по реда на чл.24 НК. Трябва да бъде коригиран и първоначалния режим за изтърпяване на определеното наказание „лишаване от свобода”.
В останалата му част въззивното решение трябва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по ВНОХД №4264/2012 г. по описа на Софийски градски съд.
ИЗМЕНЯ решение №344 от 13.03.2013 г., постановено по ВНОХД №4264/2012 г. по описа на Софийски градски съд както и присъда №52 от 14.06.2012 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 11 състав, в частта, относно наложеното на осъдения К. К. Б. наказание, като
НАМАЛЯВА наказанието, наложено на осъдения К. К. Б. за извършено престъпление по чл.152, ал.1 НК от шест години „лишаване на свобода” на пет години „лишаване от свобода”
НАМАЛЯВА наказанието, наложено на осъдения К. К. Б. за извършено престъпление по чл.129, ал.1, във вр. с ал.2 НК от четири години „лишаване на свобода” на три години „лишаване от свобода”.
ОТМЕНЯ присъдата в частта, с която е определено по реда на чл.23 НК по отношение на осъдения Б. общо най- тежко наказание в размер от шест години „лишаване от свобода”, както и на основание чл.24 НК същото е увеличено с две години до осем години „лишаване от свобода”, като
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.23 НК едно общо най- тежко наказание на осъдения К. К. Б. пет години „лишаване от свобода”.
ОТМЕНЯ присъдата в частта й, с която на основание чл.57, ал.1, във вр. с чл.61, т.2, във вр. с чл.60, ал.1 ЗИНЗС е определен първоначален „строг” режим за изтърпяване на наказанието, като на основание чл.59, ал.1, във вр. с чл.61, т.3 ЗИНЗС.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален „общ” режим за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”, като същото трябва да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от „открит” тип.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.