2

Р Е Ш Е Н И Е
№ 334
София, 13 юли 2012година

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на тринадесети юни две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ :РУЖЕНА КЕРАНОВА
КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ

при участието на секретаря:Даниела Околийска
и в присъствието на прокурора :Петя Маринова
изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова
касационно нох.дело №800 по описа за 2012 година

Срещу решение по внохд.№1114/2011 г. на Апелативен съд - гр.София е подадена касационна жалба от подсъдимия В. П. Й., с ангажирани всички касационни основания.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от защитник.
Гражданските ищци и частни обвинители са на становище жалбата като неоснователна, да се остави без уважение.
Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановеното решение при спазване на процесуалните правила и закона, а наложеното наказание справедливо.
Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение от 12.01.2012 г. постановено по внохд.№1114/2011 г. по описа на Апелативен съд - гр.София е потвърдена присъда по нохд.№1773/2010 г. на Софийски градски съд.
С посочената присъда подсъдимия В. П. Й. е признат за виновен в това че , на 24.02.2008 г. в [населено място] направил опит умишлено да умъртви повече от едно лице,като умишлено умъртвил Д. М. и направил опит умишлено да умъртви Й. С.,като деянието не е довършено/ по отношение на С. /, поради независещи от дееца причини,поради което и на основание чл.116 ал.1 т.4 НК вр. с чл.115 НК вр. с чл.18 ал.1 НК и при условията на чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от осемнадесет години.Оправдан е по квалифициращото обстоятелство по т.11 на чл.116 НК.На основание чл.25 ал.1 НК съдът е определил общо наказание с посоченото по горе и това по нохд.№12182/2004 г. на Софийски районен съд в размер на осемнадесет години лишаване от свобода. На основание чл.24 НК наказанието е увеличено с две години,което да се изтърпи при първоначален строг режим.Уважени са и граждански искове на пострадалия Й. С. за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. и на родителите на починалия Д. М. ,в размер на по 80 000 лв.
ПО ЖАЛБАТА на подсъдимия Й. :
Формално са ангажирани всички касационни основания, но конкретно в жалбата се твърди че :
-съдът е обсъждал само някои от доказателствата по делото,при това всяко по отделно и само за себе си ,а не съвкупно с останалите.Не било отстранено противоречието в показанията на св.Г. и св.М. относно обстоятелството –кой,кога е излизал от заведението и имало ли е конфликт между пострадалия М. и подсъдимия.Някои от доказателствата ,са интерпретирани превратно, в нарушение на процесуалните правила и не е отговорено на съществени възражения на защитата.В резултат нарушено право на защита.
По отношение на нарушенията на материалния закон.Според защитата не са налице доказателства за наличието,както на обективната така и на субективната страна на деянието,за което подсъдимия е признат за виновен.
Възразява се и по отношение размера на наказанието,който бил несправедлив.
Жалбата е неоснователна,в голямата си част изцяло голословна.
Инстанционните съдилища са събрали необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства и то по реда предвиден в НПК,като следва да се отбележи ,че са уважени всички доказателствени искания на страните.При последващия анализ и обсъждане ,инстанционните съдилища и особено въззивния съд,който е направил уговорка ,че изцяло споделя приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка,са изложили пространни съображения ,кои обстоятелства от предмета на доказване приемат за установени и на коя доказателствена основа.Особено внимание е отделено на показанията на разпитаните по делото свидетели,близки и колеги на пострадалите - присъствали на злополучния рожден ден.
По фактите инстанционните съдилища са приели,че :
-около три часа на инкриминираната дата от заведението,в което е празнувал рожден ден св.Г. и на което са присъствали колегите му, са излезли Д. М. и подсъдимия Й.,като подсъдимия държал през рамо М....малко след тях излязъл Й. С.,търсел М. ...чул шум в ляво от себе си ...възприел на около шест седем метра в ляво на тротоара подсъдимия Й. ,дърпал М. за яката на дрехата,привлачвайки го към проход-тунел водещ по паркинг...затичал се с намерение да помогне на приятеля си М....приближавайки блъснал подсъдимия с длан в лицето,като започнало дърпане и блъскане между тримата,което прераснало в сбиване...сблъсъка бил възприет от св.К. Г....притичал в опит да ги разтърве...в този момент подсъдимия извадил нож, с който нанесъл удари в областта на левите мишници на М. и С. ...бликнала кръв,която опръскала К. Г..На Д. М. са причинени –прободно прорезна рана в лява подмишница с прерязване на подмишнична артерия,довело до остра кръвозагуба и хеморагичен шок,вследствие на което въпреки положените медицински грижи настъпила смърт.На Й. С. –порезна рана в лява мишница с нарушаване целостта на лява мишнична артерия,с контузия на ляв раменен сплит и хеморагичен шок,разстройство на здравето временно опасно за живота.
Категорично установено от показанията на шестима свидетели ,че конфликт между подсъдимия и пострадалия М. не е имало.”Конфликт” вътре в заведението е имало между св.Б. и пострадалия М.,който е приключил, преди излизането на подсъдимия и пострадалия .Относно характера на спречкването между посочените по горе двама,подборно са обсъдени показанията на св.М.,с които се установява - „разменени приказки „ между двамата на масата без да се има предвид „конфликт”.
Факти от особено съществено значение установява,по безпротиворечив начин в показанията си св.К. Г. в разпита си по време на съдебното следствие пред първоинстанционния съд -„Л.Б. се разправяше с Д. за букета,който подариха на М..От разправията за букета до излизането ми пред заведението минаха 15-20 минути.Когато излязох в дясно,там където паркират,те бяха започнали да се бият- Д. и В.,бутаха се.Д. беше отишъл и се разправяше.Аз застанах между тях.Д. беше по близо до мен...рукна кръв,като изведро и от Д. и от Д.,бях целия в кръв...беше артериална кръв...предполагам, че Д. се опитваше да ги разтърве.
Горните констатации дават основание на извода за липса на допуснати от страна на съда нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата по делото,които и да са съществени и да възпрепятстват правилното приложение на закона,защото въпросите за вината и отговорността на подсъдимия са такива по установяване на факти /обстоятелства от значение/, а не само на приложение на материалния закон.
Напълно неоснователно е и оплакването за нарушение на чл.339 ал.2 НПК.Въззивния съд не само е обсъдил всички възражения на защитата,но е посочил е основанията поради които не ги приема.
При правилно и безпротиворечиво установени факти и закона е приложен правилно.Подсъдимия е умъртвил умишлено Д. М. и е направил опит на същото място и по същото време да умъртви умишлено и Й. С. и по този закон е осъден.Престъплението е осъществено както от обективна така и от субективна страна,като в тази връзка особено показателни са показанията на св.Н. –„обяснявал ми е точно в главната артерия ,къде да го мушнеш и за една минута да изтече кръвта „.Ударите нанесени и на двамата пострадали са в лява подмишнична артерия ,при М. прерязяна , а при С. с нарушаване целостта на артерията или умисъла на подсъдимия е установен по безспорен и категоричен начин.
Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание.При определяне вида и размера на наказанието ,което подсъдимия следва да изтърпи са взети предвид всички обстоятелства от значение.В тази връзка следва да се има предвид изключително завишената степен на обществена опасност както на деянието ,така и на дееца.Наказанието е при баланс на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства и не е явно несправедливо по смисъла на чл.348 ал.5 НПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение законосъобразни,при спазване на процесуалните правила, а определеното наказание справедливо.Жалбата на подсъдимия изцяло неоснователна.
Ето защо и на основание чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение по внохд.№1114/2011 г. на Апелативен съд - гр.София ,с което е потвърдена присъда по нохд.№1773/2010 г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :