Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. шестнадесети октомври ........... 2014 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Саша Раданова ....................................

ЧЛЕНОВЕ: .. Севдалин Мавров ...............................

.. Антоанета Данова ..............................


при секретар .. Иванка Илиева ....................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Димитър Генчев ..............., като изслуша докладваното от съдията .. Севдалин Мавров ............................ НОХД № .. 1242 .. / .. 14 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
В срок е постъпило искане от страна на осъдения И. В. за възобновяване на ВНОХД № 221/14 год. по описа на Бургаски окръжен съд, отмяна на постановеното по него и неподлежащо на касационна проверка решение № 97 от 28.04.14 год. и оправдаване на В. на осн. чл. 425, ал. 1, т. 2, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 НПК. С решението е потвърдена присъда № 36 от 11.02.14 год., постановена по НОХД № 4487/13 год. по описа на Бургаския районен съд, с която В. е признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 212, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. В искането е посочено основанието по чл. 422, ал. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 НПК.
Искането се поддържа в съдебно заседание от упълномощен защитник. Осъденият не се явява, редовно призован, по здравословни причини, но е изразил предварително становище, да се гледа делото в негово отсъствие.
Прокурорът счита искането за неоснователно. Пледира да се остави без уважение.
Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, постъпилото искане, посочените основание и доводи и становището на страните, намира следното:
Производството е протекло по реда на чл. 371, т. 2 НПК.
С цитираната присъда В. е признат за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление, за периода 17.09.12 год. – 26.09.12 год., в [населено място], чрез използване на неистински частни документи – нареждане-разписки за плащане суми в брой, получил 29 165.02 лв. и направил опит да получи 10 000.00 лв. без правно основание или общо 39 165.02 лв. – големи размери, собственост на [фирма], с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на осн. чл. 212, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 548а, ал. 1 НК е осъден на ДВЕ години и ОСЕМ месеца лишаване от свобода, с условно изтърпяване за срок от пет години на осн. чл. 66, ал. 1 НК.
Съдът е постановил на осн. чл. 212, ал. 7 НК конфискация в полза на държавата на ½ от имуществото на В., подробно описано в съдебния акт. Лишил е осъдения на осн. чл. 212, ал. 7, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК от право да упражнява дейност, свързана с управление и пазене на пари и стоково-материални ценности за срок от три години.
Произнесъл се е по разноските и веществените доказателства.
С атакуваното решение присъдата е потвърдена.
В искането като съществено процесуално нарушение се сочи, че съдът незаконосъобразно е разгледал делото по реда на чл. 371, т. 2 НПК, вместо поискания процес по чл. 371, т. 1 НПК. При това не е събрал доказателства, оневиняващи В., който не се е признал за виновен.
Настоящият състав на ВКС не споделя направения довод. В действителност в проведеното на 04.12.13 год. заседание по НОХД № 4487/13 год. /л. 38/ В. е направил изявление, че не се признава за виновен и иска делото да се разгледа по реда на чл. 371, т. 1 НПК, но признава всички факти, залегнали в обстоятелствената част на обвинителния акт, като не е пожелал, да се събират доказателства за тях. Това съдържание на изявлението изцяло покрива смисъла на разпоредбата на чл. 371, т. 2 НПК, която не изисква признаване на вината. При това, не може да се възприеме, че е нарушено съществено правото му на защита, доколкото съдът е определил наказанието му при условията на чл. 58а, ал. 1 НК, като е намалил определената му санкция с една трета. От друга страна, първоинстанционният съд не само е събрал поисканите доказателства, свързани с намерението за своене, като елемент от състава на престъплението по чл. 212, ал. 1 НК, но при постановяване на присъдата задълбочено е преценил тяхното значение за отговорността на осъдения /л. 152 от делото/. Такава преценка е направила и въззивната инстанция /л. 5 от решението/.
Като е разбрал за наличието на банкова сметка в [фирма] на името на починалия С. С. и използвайки личната му карта, която е следвало да предаде при издаването на акта за смърт на общинските власти, В. на четири пъти е попълнил инкриминираните нареждане-разписки за плащане суми в брой, представил ги е на съответните служители на банката, ведно с личната карта на починалия и е получил, а в последния случай направил опит да получи, посочената в присъдата обща сума. При тези признати факти осъденият не само е получил без правно основание инкриминираната сума, собственост на банката, но това е сторено с пряк умисъл и користна цел – тяхното присвояване. Приетите по делото доказателства за евентуално задължение на починалия С. към земеделската кооперация „име” – [населено място], чийто управител е бил осъдения, са неотносими към извършеното престъпление, доколкото тяхната достоверност и доказаността и основателността на вземането е следвало да се установи чрез съответен иск по реда на ГПК, а не чрез неправомерно посегателство върху собствеността на банката.
Приетите, признати от В. и доказани в производството факти, които настоящата инстанция не може да промени или допълни с нови, водят до законосъобразния извод, възприет от контролираните инстанции, за извършено от осъдения престъпление по чл. 212, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, поради което е неприложимо правомощието на ВКС по чл. 425, ал. 1, т. 2, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. В този смисъл искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Водим от горното и на осн. чл. 425 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от страна на осъдения И. Н. В. за възобновяване на ВНОХД № 221/14 год. по описа на Бургаски окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ЧЛЕНОВЕ:.................................................

..................................................