Р Е Ш Е Н И Е
№ 473
гр.София, 23 ноември 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,
Трето наказателно отделение в съдебно заседание на десети ноември две
хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
САША РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ФИДАНКА
ПЕНЕВА
със секретар Иванка
Илиева
при участието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ
изслуша докладваното от
председателя
(съдията) САША РАДАНОВА
наказателно дело под № 517/2009 година
Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия П. Х. С. против решение № 105 от 29.VІ.2009 год. по внохд № 497/2008 год. на Варненския апелативен съд.
В жалбата се оспорва пълнотата на доказателствения материал; счита се, че са нарушени процесуалните права на подсъдимия с отказът на въззивния съд да уважи искането му за назначаване на тройна автотехническа експертиза; водачът на насрещно движещия се лекотоварен автомобил се сочи за единствен причинител на смъртта на пострадалия пешеходец, или поне за съпричинил вредоносния резултат; наложената на подсъдимия кумулативна санкция, както и размерът на присъдените обезщетения за неимуществени вреди, се преценяват като несправедливо завишени. Иска се отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия или връщане делото на въззивния съд за ново разглеждане.
В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му не се явяват. От защитника е представено писмено становище в подкрепа на жалбата.
Повереникът на частните обвинители и граждански ищци А. М. Х. , Г. М. С. , Х. Х. И. , Н. Д. Г. и Е. Д. М. с писмено становище и в съдебно заседание иска оставяне на въззивното решение в сила, както и направените в тази инстанция разноски.
Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата за основателна и пледира за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия. Не счита, че същият е д опуснал нарушения на правилата за безопасно движение, които нарушения да са в причинна връзка с настъпилото със съставомерен резултат ПТП. Намира, че неправилно двете съдебни инстанции не са възприели най-благоприятния за подсъдимия вариант на пресичане на пътното платно от пострадалия Х. И. Х. с бързо бягане, както и неправилно са приели, пострадалият да е представлявал опасност за движението от момента, в който е преодолял крайпътната канавка и преди да предприеме пресичане и на отделящия от платното за движение банкет.
Върховният касационен съд установи:
С присъда № 51 от 23. Х.2008 год. по нохд № 58/2008 год. на Търговищкия окръжен съд, подсъдимият П. С. е признат за виновен в това,че на 2.ІХ.2007 год. около 18 ч. на ПП 1-4 в посока Варна-Велико Търново, в района на разклона за гр. О., е нарушил правилото на чл.20, ал.2 ЗДП, при възникнала опасност да намали скоростта до спиране движението на управлявания лек автомобил РЕНО 11 с рег. № В* довело до причиняването по непредпазливост смъртта на 74-годишния Х. И. Х. от гр. О., за което и на основание чл.343, ал.1, б.”в” НК е наказан с 2 години лишаване от свобода, отложени от изтърпяване за срок от 3 години и за срок от 2 години е лишен от правото да управлява моторно превозно средство. В полза на А. М. Х., Г. Х. С. , Х. Х. И., Н. Д. Г. и Е. Д. М.-съпруга и пълнолетни низходящи на загиналия Х. И. Х. – са присъдени по 20 000 лева за обезщетяване на причинените им неимуществени вреди с отхвърляне на предявените искове до размера на по 50 000 лева.
С обжалваното въззивно решение горната присъда е изменена с намаляване на присъдените обезщетения до размера на по 10 000 лева.
Жалбата е неоснователна.
Не е нарушено процесуалното право на подсъдимия да прави искания във връзка с доказателствата като последица от отказът на въззивния съд да назначи поисканата с молба от защитата тройна автотехническа експертиза. От събраните при досъдебното и съдебно разследване доказателствени материали са били установени всички обстоятелства от значение за изясняване механизма на настъпилото със съставомерен резултат ПТП: от проведения в първата инстанция следствен експеримент е било установено, че подсъдимият е могъл за първи път да види пострадалия, отстоейки на 150 м. от мястото на удара; от показанията на И. Ст. Н. и Н. Ст. М. се е установило, че след стъпването си на банкета, широк 1.80 м., пострадалият е предприел пресичането му и е навлязъл в платното за движение; от дължината на фиксираните при огледа на местопроизшествието спирачни следи до задния мост е била изведена скоростта на управлявания от подсъдимия автомобил със съответстващата на тази скорост опасна зона на спиране; дадено е било експертно заключение, че подсъдимият е могъл да спре РЕНО-то преди мястото на удара при всяка скорост на движение на пешеходеца, освен при отговарящата на „бързо бягане”, че скоростта на насрещно движещото се лекотоварно ПЕЖО, управлявано от Ив. Н. , е била около 30-40 км/ч. /разяснения на експерта Ж. В. Ж. в с.з. на л.86 от първ.дело/ и че при възникналата ситуация Н. е реагирал адекватно с незабавно спиране, без да бъде в състояние да предотврати последиците от отхвърлянето тялото на пострадалия към неговия автомобил.
Неоснователно се твърди, че поисканата тройна автотехническа експертиза е щяла да отстрани противоречията между първоначалната и допълнителна АТЕ, изготвени от експерта Ж. Ж. , тъй като такива противоречия няма. За да заключи първоначално, че пострадалият пешеходец е попадал в опасната зона на спиране на РЕНО-то, експертът е имал предвид, че пешеходецът се е придвижвал с „бързо бягане”, каквито категорични данни при досъдебното разследване не е имало и това е наложило, съобразно показанията на И. Ст. Н. и Г. А. Методиева, определили хода на пострадалия като „подтичване” и „леко прибягване”, да се даде допълнително заключение, дали и при такъв ход Х. Х. е попадал в опасната зона на спиране.
Не е основателно искането за ново разглеждане на делото с цел установяване приноса на Ив. Н. като съпричинил смъртта на Х. Х. Насрещно движещ се спрямо подсъдимия, Н. нито е могъл, нито е бил длъжен да предвиди, че ще последва удар между пешеходеца и управлявания от подсъдимия автомобил. Когато пък е станало очевидно, че това ще се случи, Н. е направил единственото, което законът му повелява при възникване на опасност за движението – намалил е скоростта и е спрял движението на управляваното от него ПЕЖО. Случилото се – удрянето на пострадалия от РЕНО-то и отхвърлянето му към насрещния автомобил, от който е бил прегазен /според приетото от двете съдебни инстанции/ е поредица от събития, за които водачът Н. , постъпил адекватно в създалата се пътна обстановка, не може да бъде държан отговорен.
Оплакването за явна несправедливост на наложената на подсъдимия кумулативна санкция не е подкрепено с доводи, за да бъде обсъждано, а възражението за несправедливо завишени обезщетения за неимуществени вреди е неоснователно: последните са по-скоро символични, отколкото съответстващи на реално преживяната от гражданските ищци загуба, а още по-малко пък – неоправдано високи.
С оглед на дотук изложеното и чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 105 от 29.VІ.2009 год. по внохд № 497/2008 год. на Варненския апелативен съд.
Осъжда П. Х. С. да заплати на А. М. Х. 500/петстотин/лева разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: