Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА

при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА
и в присъствието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ
изслуша докладваното от председателя (съдията) Г.ИЛИЕВ
наказателно дело № 1777/2012 година

Производството е по реда на глава ХХХІІІ НПК.
Образувано e по искане на осъдения Ц. В. П. за отмяна, по реда на възобновяване на наказателното производство, на решение № 80/19.07.2012г., постановено по внохд № 134/2012г. по описа на Видинския окръжен съд (ВОС), с което е потвърдена присъда № 266 от 04.04.2012 г. (погрешно посочена в решението като № 866/2012 г.) по н.о.х.д. № 1383/2010 г. на Видинския районен съд (ВРС).
В искането се поддържат доводи за налични отменителни основания по чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т. 2 НПК с аргументи за допуснати от съдилищата съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на осъдения. Направено е искане за възобновяване на делото, отмяна на атакуваните съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане.
В съдебно заседание пред Върховния касационен съд осъденият Ц. П., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Д. М. и адв. М. М., които поддържат искането по изложените в него съображения и молят да бъде уважено.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането, счита, че не са налице законовите основания за възобновяване на делото, поради което моли същото да бъде оставено без уважение.
Върховният касационен съд, като съобрази доводите на страните и провери решението, за да се произнесе в пределите на правомощията по чл.426 вр. чл.347 вр. чл.348 НПК, взе предвид следното:
С присъда № 266/04.04.2012г. по нохд № 1383/2010 г. по описа на Видинския районен съд подсъдимият Ц. В. П. е признат за виновен в това, че:
- на 04.09.2008г., в [населено място], при условията на повторност извършил действие – опипвал по краката, по петите и стъпалата, по коленете с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на ненавършилия 14-годишна възраст А. И. И. от [населено място], поради което и на основание чл.149, ал.3 във вр. с ал.1 вр. чл.28, ал.1 НК и чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години при строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Със същата присъда на основание чл.68, ал.1 НК е постановено осъденият П. да изтърпи отделно и отложеното наказание по н.о.х.д. № 869/2004г. по описа на РС – Видин лишаване от свобода за срок от две години, което на основание чл.61, т.2 ЗИНЗС следва да бъде изтърпяно при строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Съдът се е произнесъл по въпроса за направените по делото разноски.
С решение № 80 от 19.07.2012г. по в.н.о.х.д. № 134/2012г. по описа на Видинския окръжен съд, предмет на настоящата проверка, първоинстанционната присъда е потвърдена. Въззивното решение е второ поред след като с предходното въззивно решение № 69/22.06.2010 г. постановено по в.н.о.х.д. № 156/2010 г. на ВОС присъда № 207/2010г. по н.о.х.д. №22/2010 г. на ВРС е отменена и делото върнато за ново разглеждане
Искането за възобновяване на делото е процесуално допустимо, тъй като е направено в изискуемия от закона шестмесечен срок по чл.421, ал.3 НПК и от лице, което съгласно разпоредбата на чл.420, ал.2 НПК има право на това.
Разгледано по същество искането е основателно по следните съображения:
Доводите за налично касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, поради допуснати редица съществени нарушения на процесуалните правила, част от които от категорията на абсолютните такива по чл.348, ал.3, т.2 НПК, имат фактическо и правно основание.
При изготвянето на съдебния протокол от проведеното на 04.04.2012 г. съдебно заседание по н.о.х.д. № 1383/2010 г. са отразени непълни и взаимно изключващи се данни относно процесуалното поведение на страните в производството. Посочено е при откриване на съдебното заседание, че подсъдимият не се явява, същевременно е отразено, че прави изявления и използва правото си на последна дума. Записано е освен това явяването на защитника на подсъдимия, адв.М., но липсва отразяване какво е било процесуалното поведение на защитника в хода на съдебното следствие и при пренията на страните по същество, не е записан и негов отказ да пледира или напускане на залата или друго действие, което да налага извод за отказ на защитника да изпълнява задълженията си, свързани с осъществяване правото на защита на подсъдимия срещу обвинението. Прави впечатление и фактът, че в това последно, не обаче единствено, съдебно заседание по делото отново е четен обвинителният акт, но не става ясно по какви причини това процесуално действие, задължително при началото на съдебното следствие, е повторено и при неговото приключване. Затова в случая съдебният протокол не може да бъде доказателствено средство за удостоверяване на осъществените в съдебно заседание процесуални действия на страните и решаващия орган по неговото ръководство, реда по който те са извършени, респ. осъществяване на правото на защита от подсъдимия или неговия защитник. Тук се поставя и въпросът за обективната невъзможност на защитата да поиска коригиране на протокола от съдебното заседание, след като съдът, видно от самия протокол, не е обявил от кога тече тридневният срок за поправки на същия, т.е. при неизпълнение от съда на задълженията му по чл.312, ал.1 НПК, не може да се очаква направено по надлежния ред искане за поправки. Следователно по последици един такъв с противоречиво съдържание съдебен протокол се приравнява на липсата на протокол – абсолютно процесуално нарушение, безусловно налагащо отмяна на съдебните актове и връщане на делото за ново разглеждане.
С жалбата и пред въззивния състав, защитата е поддържала довод за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради неспазване изискванията за изготвяне на протокола от последното съдебно заседание, но съдът не е изпълнил задължението си по чл.339, ал.2 НПК да мотивира становище по основателността на довода. В тази част липсата на мотиви на свой ред също представлява съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на касатора със съдържанието по чл.348, ал.3, т.2 НПК. Това е така, защото при липсата на мотиви касационният състав е лишен от възможност да провери решението в обжалваната част.
Независимо от посоченото нарушение, което е достатъчно основание за упражняване на касационното правомощие по чл.354, ал.1, т.4 НПК, настоящият състав намира за необходимо да посочи и останалите нарушения, които безспорно се отразяват на законосъобразността на съдебните актове.
На вниманието на въззивния състав не е стояло и следващото нарушение, свързано с неизпълнение на императивното задължение което има решаващият съд според разпоредбата на чл.283 НПК. В протокола от съдебното заседание на 04.04.2012г. по н.о.х.д. № 1383/2010 г. е отразено, че първоинстанционният съд е пристъпил към прочитане на „ протоколите и другите документи по БП №…./10 г. по описа на ОД на МВР”, без да е посочен номера на „БП”, което вероятно представлява съкращение на „бързо производство” и няма никаква връзка с воденото досъдебно производство № ЗМ – 283/2008г., по което е образувано н.о.х.д. № 1383/2010г. От така държаното определение е видно, че съдът не е изпълнил задължението, което има съгласно чл.283 НПК, да прочете и предяви на страните протоколите и другите доказателствени източници, съдържащи факти, които имат значение за изясняване на обстоятелствата по делото. Това следва да стори, като в протоколното определение същите се впишат с точно обозначение и наименование, защото само чрез изчерпателно отбелязване на отделните доказателствени източници и предявяването им на страните може да се извърши включването им в доказателствения материал. В случая е накърнен принципът на непосредствеността, в съгласие с който съдът при решаване на делото може да се позовава само на доказателствени материали, които лично е събрал и проверил и по изключение на такива, събрани от други органи в случаите, предвидени в НПК. Спазването на императивните изисквания по отношение на доказателствените източници и последователността на действията по тяхното включване в доказателствената основа по делото, е условие без което подсъдимият не може да организира защитата си по делото, тъй като изначално ще бъде лишен от възможност да се позове или оспори и се противопостави по отношение достоверността на съдържанието и формата на доказателствените източници, които ще използува съдът при постановяване на присъдата.
Въззивният състав е оставил без внимание и възражението за липсващи мотиви в присъдата относно субективната страна на деянието – по отношение на специалната цел, наред с умисъла.
Неизяснен е останал въпросът, дали в случая извършените от осъдения инкриминирани действия са представлявали изпълнение - на посочената в престъпния състав изискуема специална цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление или действията са били доминирани от психичното му заболяване, предвид наличните по делото данни, че същият страда от параноидна шизофрения с халюцинаторен синдром. Липсва доказателствен анализ на съда, обосноваващ извода, че е действувал с посочената по-горе цел, а не някаква друга, несвързана с удовлетворяване на половия нагон. Нещо повече, въззивният състав е предпочел, вместо да обоснове самостоятелен извод по този въпрос, да възпроизведе буквално декларативното разбиране на първоинстанционния съд относно субективната страна, „Именно поради възрастта на И. (св.И. е непълнолетния пострадал) не може да се изясни дали при извършване на деянието подсъдимият е бил възбуден и/или полово удовлетворен. За осъществяване на деянието е достатъчно и само извършване на действия, целящи постигане на възбуда или задоволяване на полово желание”. Този подход сочи на отсъствие на мотивносъобразителна част във въззивното решение по възражението за несъставомерност на извършеното и не дава отговор по основното възражение на защитата за отсъствие именно на предвидената в закона цел за съставомерност на деянието.
На следващо място, неяснотата относно субективната страна на деянието не е била преодоляна, тъй като липсва произнасяне по искането на защитата за включване в комплексната експертиза и на експерти сексолози по поставените от нея въпроси. За основателността на направеното искане е показателно становището на д-р Н. Н. депозирано в съдебно заседание на 10.05.2011г. по н.о.х.д. № 1383/2010г. при приемане заключението на комплексната експертиза. Така според д-р Н.: ”Не мога да кажа дали опипването на глезените е в резултат на някакво психическо заболяване или сексуално такова и има ли данни за мания. Има някаква връзка.”. Понеже не може да изясни характера на връзката, препраща за меродавно становище към експерта д-р П.М.. Изслушан в съдебно заседание на 06.12.2011г. по същото дело, д-р М. поставя акцента върху вменяемостта на осъдения и между другото споменава, че разстройствата на влеченията (сексуалните) не покрива критериите за разстройство на съзнанието. В крайна сметка поставените въпроси на полето на разстройство на сексуалния нагон при осъдения са останали без отговор, поради което непроизнасянето по направените от защитата искания несъмнено е довело до ограничаване правото на защита на осъдения, тъй като го е лишило от необходим и относим към предмета на доказване доказателствен материал. И не само, защото главният факт, предмет на доказване, на полето на установени обстоятелства, обосноваващи извод за наличие на специалната цел за съставомерност е останал неизяснен. В тази част неизпълнението на изискването за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото е довело до опорочаване вътрешното убеждение на първоинстанционния съд по основните въпроси на вината и отговорността на осъдения, но не е било отстранено във въззивното производство.
В заключение следва да се посочи, че при постановяване на решението въззивният състав не е изпълнил основното си задължение по чл.339, ал.2 НПК да обсъди направените възражения за допуснати нарушения по фактите и закона и да аргументира отказа си да ги приеме за основателни. Видно от мотивите на атакуваното решение нито един от релевираните от защитата доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничено право на защита, не е получил надлежен отговор. Неизпълнението на това задължение е довело до съществено нарушаване правото на осъдения да знае по какви съображения съдът не възприема за основателни възраженията му за допуснати нарушения и прави решаващия извод за неоснователност на жалбата.
Безкритичното възприемане на присъдата е довело до възпроизвеждане на допуснатите нарушения и във въззивното решение, поради което е налице е отменителното основание по чл.425, ал.1, т.1, вр. чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.2 вр. ал.3, т.2 и вр. чл.13 и 14, чл.107 НПК, за отмяна по реда на възобновяване на производството на постановения и влязъл в сила съдебен акт.
Предвид изложеното решението следва да бъде отменено по реда на възобновяването и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, от стадия на съдебното заседание.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.425, ал.1, т.1 вр.чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.2 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

ВЪЗОБНОВЯВА производството по в.н.о.х.д. № 134/2012 г. по описа на Видинския окръжен съд.
ОТМЕНЯВА решение № 80 от 19.07.2012 г. с което е потвърдена присъда № 266/04.04.2012г. по нохд № 1383/2010 г. по описа на Видинския районен съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав на Видинския окръжен съд, от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: