Р Е Ш Е Н И Е

№ 154

София, 08 април 2009 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на шестнадесети март две хиляди и девета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ                                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА

                                                                                      ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА

при участието на секретаря Румяна Виденова

и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова

изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова

дело № 54 по описа за 2009 година.

В производство по реда на глава 28 от НПК с решение № 46 от 24.07.2008 г. по нахд № 1006/08 г. Районният съд-гр. Добрич признал С. Р. С. и С. Х. И. за виновни в извършване на престъпление по чл.167 ал.2 вр.с чл.20 ал.2 и чл.26 ал.1 НК и на основание чл.78а ал.1 НК ги освободил от наказателна отговорност и им наложил административни наказания глоба в размери, както следва – за С. 1800 лева, а за И. 2000 лева. На основание чл.53 ал.1 б.”а” НК ДРС отнел в полза на държавата сумата от 4280 лева.

По жалба на И. с решение № 200 от 16.10.2008 г. по внахд № 465/08 г. Окръжният съд-гр. Добрич на основание чл.24 ал.1 т.7 НПК отменил посоченото решение на ДРС и прекратил наказателното производство срещу С. С. и С. И. за престъпления по чл.167 ал.2 НК.

Срещу въззивното решение е постъпил протест от прокурор при Окръжна прокуратура-гр. Добрич, с който се възразява, че е нарушен закона и поради това се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС протеста се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура.

Защитниците на С. и И. преценяват протеста като неоснователен.

Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347 НПК, ВКС І-во наказателно отделение установи:

За да прекрати наказателното производство на основание чл.24 ал.1 т.7 НПК, ДОС е приел, че досъдебното производство е образувано при отсъствието на предпоставките в чл.175 ал.2 НК, в редакцията от Дв.бр.92/2002г., т.к. липсва тъжба от пострадалия до прокуратурата. В тази връзка съдът е приел, че пострадал от престъплението по чл.167 ал.2 НК е само носителят на активно избирателно право, върху който е въздействано по начина, указан в чл.167 ал.2 НК.

Деянието по чл.167 ал.2 НК е криминализирано от законодателя със ЗИДНК, публикуван в Дв.бр.75/2006 г., в сила от 13.10.2006 г., при мотиви, че „купуването на гласове” създава предпоставки за опорочаване на изборните резултати и поставя под съмнение демократичността на изборния процес.

Изпълнителното деяние на престъплението по чл.167 ал.2 НК се изразява в предлагане или даване на имотна облага с указаната в закона цел – за склоняване на другиго да упражни избирателното си право в полза на определен кандидат. Престъплението е довършено с упражняването на мотивационното въздействие в съзнаваната от дееца насока, без да е необходимо лицето да е склонено, още по-малко да е постигната целта.

Непосредствен обект на защита на престъплението по чл.167 ал.2 НК е всеки конкретен изборен процес с всички участници в него.

Правото на българския гражданин да участва в избори за държавни и местни органи е от категорията на основните му права – чл.42 от Конституцията на Република България. То най-общо се изразява в това, че гражданинът има право да избира (активно избирателно право) и да бъде избиран (пасивно избирателно право) в представителните органи на държавната/местната власт. При това носителите на последното не са лишени от правото да избират.

Избирателното право не само е прокламирано в Конституцията на страната ни. Неговото упражняване е гарантирано, включително и чрез наказателно правни гаранции, част от които е и престъплението по чл.167 ал.2 НК.

Изборите са най-важният политически акт, в който гражданите заявяват своите предпочитания към една или друга партия и своето мнение по основни проблеми на управлението, вътрешната и външната политика. Основно изискване на изборите е те да бъдат свободни, т.е. гражданите да имат възможност свободно да изразят своята воля, която намира пряк и непосредствен израз в изборните резултати.

Присъщи качества на общите избори е те да бъдат свободни и честни. „Честното представителство е това, което приблизително и най-адекватно представя обществените нагласи и политическите мнения в парламента. И това основно изискване не би могло да се осъществи, ако по един или друг начин, над утвърдените норми, се ограничава пасивното или активното избирателно право” – виж Решение №8 от 03.05.2001 г. по кд № 10/01 г. на Конституционния съд на Република България.

Следвайки логиката на цитираното решение, се очертава далеч по-широк кръг от пострадали, защото изборните резултати имат значение за всички участници в изборния процес - носители на активно или пасивно избирателно право, в това число и тези, спрямо които не е упражнено въздействието по чл.167 ал.2 НК. Свързано обаче с чл.74 ал.1 НПК от престъплението по чл.167 ал.2 НК произтичат пряко и непосредствено неимуществени вреди за лицата, на които се предлага или дава имотна облага с цел да бъдат склонени да упражнят избирателното си право в полза на определен кандидат, както и за онези кандидати, различни от последния. В настоящият случай тъкмо двама от тях са подали жалби до прокурора, като са поставили и началото на наказателното преследване.

Изложеното сочи, че съдът не е имал основание да прекратява наказателното производство, т.к. са били съобразени условията на чл.175 ал.2 НК.

При тези съображения оспореният съдебен акт следва да се отмени, а делото върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Водим от изложеното на основание чл.354 ал.3 т.2 вр.с чл.355 ал.1 т.т.1 и 3 НПК, ВКС І-во наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 200 от 16.10.2008 г. постановено по внахд № 465/08 г. на Окръжен съд-гр. Добрич и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: