Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение,
в публично заседание на осемнадесети януари две хиляди и шестнадесета година
в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА
БИЛЯНА ЧОЧЕВА

при секретаря Н. Цекова в присъствието на
прокурора Б. Джамбазов изслуша докладваното от
съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 1480 по описа за 2015 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Н. И. Й. против въззивна присъда № 650/ 11.02.2015 г. на Благоевградски окръжен съд, постановена по ВНОХД № 304/2014г.
С тази присъда окръжният съд е отменил изцяло присъда № 106/07.02.2014 г., постановена по НОХД № 1118/2012 г., с която Районен съд – Петрич на основание чл. 304 от НПК е оправдал подсъдимия Й. по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 280, ал. 2, т. 3 и т. 4, вр. ал. 1 от НК. Вместо това е признал същия подсъдим за виновен в това, че на 18.11.2011 г. в района на ГКПП – Кулата, [община], е превел през границата на страната от Република Гърция афганистанския гражданин Х. М., без разрешение на надлежните органи на властта, като за извършване на деянието е използвано моторно превозно средство (товарен автомобил марка .... с ДКН на влекача [рег.номер на МПС] , собственост на лизингова компания „П. .......“ и полуремарке с марка „М.“ с [рег.номер на МПС] , собственост на подсъдимия), поради което и на основание чл. 280, ал. 2, т. 3 и т. 4, вр. чл. 280, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК му е било наложено наказание 6 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години. В полза на държавата е било отнето полуремаркето, собственост на подсъдимия.
В касационната жалба и допълнение към нея, поддържани в с. з. пред ВКС от защитника на подсъдимия, се изтъкват доводи, съотносими към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2, вр. ал. 3, т. 1 и 2 от НПК. Претендира се отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия.
Прокурорът от ВКП намира жалбата за неоснователна и предлага осъдителната присъда да бъде оставена в сила.
В последната си дума подсъдимият заявява, че е невинен и моли да бъде оправдан.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:
Касационната жалба на подсъдимия е неоснователна.
От съдържанието на жалбата е видно, че основното възражение, съотносимо към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, е мотивирано с осъждане на подсъдимия въз основа на преразказани показания на афганистанския гражданин М. (от св. Б.), което защитата твърди, че съществено е ограничило правото му на защита - поради осуетяване на възможността той лично и защитника му да участват при разпита на М. както в хода на ДП, така и в съдебното производство, представляващо нарушение по чл. 6 от ЕКЗПЧ и НПК. Изтъкват се и доводи за избирателен подход при оценката на доказателствените материали и формиране на съдебното убеждение в нарушение на изискванията по чл. 14 от НПК.
ВКС внимателно провери оплаквания на касатора и намери, че по делото има основание да се счита, че правото на защита на подсъдимия е било ограничено в хода на ДП поради осуетяване на възможността той лично и неговия защитник да участват при разпита на афганистански гражданин М.. Това е изводимо от материалите от досъдебната фаза, от които е видно, че преди привличането на Й. като обвиняем, е бил проведен разпит на св. М. пред съдия на 19.11.2011 г., както и на същата дата е проведено разпознаване с негово участие (л. 41 от ДП), като с оглед липсата на процесуално качество нито подсъдимият, нито неговия защитник – адв. М. П. са участвали при извършване на посочените процесуални действия. Впоследствие е било направено искане за повторен разпит, първоначално отказан с Постановление на прокурора от 14.12.2011 г. (л. 90 от ДП), а след това разрешен с Постановление на горестоящия окръжен прокурор от 21.12.2011 г. (л. 95 от ДП). Поисканият разпит обаче така и не е бил проведен, тъй като на 10.01.2012 г. св. М. е бил репатриран в Р Гърция. При това положение Й. и защитника му са били лишени от възможност да участват при разпита на св. М., който е предоставял уличаваща информация за поведението на подсъдимия по повод повдигнатото му обвинение, с което е допуснато ограничаване на правата му по чл. 6, пар. 1, б. „d” от ЕКЗПЧ.
В съдебното производство обаче и конкретно при въззивното разглеждане, ограничението е преодоляно чрез предприемането на конкретни процесуални мерки, гарантиращи справедливост на процеса. Макар и на друго основание (поради негоден съдебен протокол от разпита на св. М. пред съдия от 19.11.2011 г.), показанията на този свидетел са били изключени от доказателствената съвкупност, наред с протокола за разпознаване, в какъвто аспект е била и предприетата линия на защитата. В мотивите е проведено подробно комплексно обсъждане на доказателствените източници, като в никакъв случай не може да бъде споделено възражението, че осъдителните заключения са били основани „единствено или в решаваща степен” Вж. по този въпрос Al-Khawaja and Tahery v. United Kingdom, решение на Европейския съд по правата на човека от 15 Декември 2011 г., Голяма камара, пар. 118-165. върху показанията на св. Б. (преразказал чутото от М. за „времето, мястото и условията по превеждането му през границата”, респ. и участието на подсъдимия). Защитата е имала възможност и е участвала при разпита на този свидетел, като достоверността на заявеното от него е била обект на надлежна съдебна проверка. Въззивният съд е изложил подробни и убедителни съображения кои са доказателствените материали, които подкрепят възприетото от св. Бахтерлиев, които ВКС споделя и не намира за нужно да преповтаря. Достатъчно е само да се спомене, че афганистанският гражданин е бил открит в последната фаза от проверката на границата (като едва тогава подсъдимия е съобщил съмненията си за укрито лице), неговото местоположение във вътрешността на ремаркето и подредеността на щайгите с мандарини в близост до вратите, които не са могли да се затварят отвътре, очевидно са изисквали съдействие на водача, като това се е случило при престоя при [населено място], за което са се съдържали данни не само и единствено в показанията на св. Б., а в поредица от доказателствени материали, подробно анализирани от въззивния съд. Доказателствената стойност на показанията на св. Б. досежно възпроизведения разговор с М. допълнително е била преценена и с оглед данните за времето за престой и пътуване до българската граница, скъсания брезент от вътрешната страна на ремаркето и състоянието, в което афганистанският гражданин е бил намерен – измръзнал и притеснен. В съгласие със своите правомощия въззивният съд е оценил съвкупността и силата на подкрепящите доказателства, като на тази основа законосъобразно е ангажирал отговорността на подсъдимия по повдигнатото му обвинение по чл. 280, ал. 2, т. 3 и т. 4, вр. чл. 280, ал. 1 от НК.
По изложените съображения ВКС намира, че макар на досъдебната фаза правото на защита на подсъдимия да е било нарушено, то в съдебната то е било поправено чрез предприемането на конкретни балансиращи мерки, гарантиращи правото му по чл. 6, пар. 1, б. „d” от ЕКЗПЧ, като в пълнота е съобразено и правилото по чл. 14 от НПК. Поради това счита, че не е налице соченото касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2, вр. ал. 3, т. 1 и 2 от НПК, като въззивната присъда следва да бъде оставена в сила.
По въпроса относно правилното приложение на материалния закон не са изтъкнати възражения, поради което и ВКС няма основание за произнасяне. Същото важи и относно направен в края на жалбата довод за явна несправедливост на наказанието, в каквато връзка не са изложени никакви аргументи.
С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделениеОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 650/11.02.2015 г. на Благоевградския окръжен съд, постановена по ВНОХД № 304/2014 г.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.