Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на десети декември две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ

АНТОАНЕТА ДАНОВА

при участието на секретаря Илияна Петкова

и в присъствието на прокурора Мария Михайлова

изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев

н. дело № 2082/2013 година.

Производството е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за отмяна по реда на възобновяването на наказателни дела на решение № 52 от 26.03.2013год. по внохд № 77/2013год. на Хасковския окръжен съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав, с основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Твърди се, че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен, понеже съдът не е уважил въззивния протест с искане да се отнеме в полза на държавата на основание чл. 53, ал. 1, б.“а“ от НК лекия автомобил, послужил като средство на осъдения Р. С. М. да извърши престъплението по чл. 234, ал. 1, пр. 2 от НК, за което с присъда № 1073 от 10.12.2012год. по нохд № 1114/2012год. на РС-Свиленград е признат за виновен и осъден.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него доводи.

Осъденият редовно призован, не се явява.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, установи следното:

С присъда №1073 от 10.12.2012 г., по нохд № 1114/2012 г. Районен съд-Свиленград, подсъдимият Р. С. М. е признат за виновен в това, че на 22.11.2012 год. на /населено място/ държал в лек автомобил „марка”, рег.№ акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон- чл.2 т.2 от ЗАДС и чл.28 ал.1 вр. чл.25 ал.1 от ЗТТИ, а именно- 350 кутии цигари "марка" и 40 кутии цигари "марка" на обща стойност 1 728 лв., като случаят е немаловажен, поради което на основание чл.234 ал.1 вр. чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 от НК е осъден на наказания „лишаване от свобода” за срок от 7 месеца, чието изтърпяване отложено с изпитателен срок от 3 години по реда на чл.66 ал.1 от НК и на наказание „глоба” в размер на 864 лв.

На основание чл. 234, ал. 3 от НК в полза на държавата са отнети описаните цигари, предмет на престъплението.

Съдът постановил да се върнат на подсъдимия веществени доказателства- лек автомобил „марка”, рег.№ , свидетелство за регистрация- част ІІ № , контактен ключ- 1 бр. и 2 бр. ключове за отключване на вратите за същия автомобил, като с това оставил без уважение искането на прокурора от РП-Свиленград за отнемане в полза на държавата на основание чл.53 ал.1 б.”а” от НК на същия лек автомобил.

С решение № 52 от 26.03.2013год. по внохд № 77/2013год. на Хасковския окръжен съд присъдата е потвърдена.

Искането на Главния прокурор за възобновяване на производството по делото е допустимо, защото е подадено в срока по чл. 421, ал. 1 от НПК по отношение на влязъл в сила съдебен акт, но по същество е неоснователно.

В него се преповтарят възраженията пред въззивната инстанция срещу изводите на първоинстанционния съд, за липсата на законова възможност за отнемането по реда на чл. 53, ал. 1, б.“а“ от НК на лек автомобил "марка", рег.№ , в който са открити акцизните стоки без бандерол, на които с решението си въззивната инстанция е дала мотивиран отговор защо не ги възприема.

Правните изводи на двете решаващи по фактите инстанции и аргументите им, за да не приложат разпоредбата на чл. 53, ал. 1, б.“а“ от НК са следните: Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 234, ал. 1 от НК е „държане” от страна на подсъдимия Р. М. на акцизни стоки без бандерол, какъвто се изисква по силата на закона. „Държането“ е осъществяване на фактическа власт върху определена вещ, с която деецът впоследствие може да се разпореди в свой или в чужд интерес. За осъществяването на тази фактическа власт е без правно значение къде вещта се намира, както и дали е била укрита.

Нормата на чл. 53, ал. 1, б.”а” от НК, изисква отнемане на посочените в нея вещи, собственост на дееца, които са му послужили или са били предназначени за извършване на престъплението, но за „държането” като форма на изпълнително деяние и осъществена фактическа власт върху предмета на престъплението по чл. 234 НК не е необходимо това да бъда опосредено чрез други движими вещи/превозни или моторни-превозни средства/, в които акцизните стоки без бандерол се държат или с които те се транспортират. Превозното средство в което се държат акцизни стоки без бандерол не способства пряко или непосредствено за увреждане фискалните интереси на държавата, доколкото формата на изпълнително деяние е на просто извършване и произтича от самия факт на „държане” на такива стоки.

Съображенията на съдилищата, за да не приложат разпоредбата на чл. 53, ал. 1, б.“а“ от НК, се споделят от настоящия съдебен състав като правилни и законосъобразни, защото моторното-превозното средство, в което са открити акцизните стоки без бандерол не представлява средство за извършване на деянието предмет на обвинението срещу М.. Тези изводи са в съответствие и с дадените указания по приложението на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 по т.д. № 2/2013год. на ОСНК на ВКС, съобразно което: „Превозното или преносното средство, в което са открити акцизни стоки без бандерол, предмет на престъпление по чл. 234 от НК, не подлежи на отнемане по реда на чл. 53, ал. 1, б.“а“ от НК“, поради което искането като неоснователно, следва да се остави без уважение.

Въз основа на изложеното и с аргумент за обратното на чл. 425 от НПК,

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главния прокурор на Република България за отмяна по реда на възобновяването на наказателни дела на решение № 52 от 26.03.2013год. по внохд № 77/2013год. на Хасковския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: