гр. София, 19 февруари 2014 г

Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание, проведено на трети февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
БЛАГА ИВАНОВА
при секретаря Даниела Околийска
и в присъствието на прокурора Антони Лаков
изслуша докладваното от
съдия ИВАНОВА касационно дело № 2364 по описа за 2013 г

Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Н. Е. А. срещу решение на Пловдивски апелативен съд № 181 от 1.11.13 г, по ВНОХД № 271/13, с което е изменена присъда на Кърджалийски окръжен съд № 15 от 15.05.13 г, по НОХД № 6/13, като подсъдимият е оправдан по обвинението по чл. 330, ал. 2, т. 2 НК, както и за разликата относно стойността на запаленото имущество от 34 200 лв до 40 500 лв, а присъдата е потвърдена в останалата й част.
С първоинстанционната присъда подсъдимият Н. Е. А. е признат за виновен в това, че на 26.02.2011 г в [населено място], е запалил сграда - жилище / ап. № .. в жилищен блок № ..., вх. „...”, ет. 1,[жк] /, със значителна стойност 40 500 лв, собственост на В. П. П., като пожарът е представлявал опасност за живота й и за живота на сина й Д. Г. П., като е имало опасност пожарът да се разпростре и върху други имоти със значителна стойност, с оглед на което и на основание чл. 330, ал. 2, т. 1 и 2 вр. ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на три години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затворническо общежитие от закрит тип, и на основание чл. 68 НК, е приведено в изпълнение наказанието две години „лишаване от свобода”, наложено по НОХД № 1189/10 по описа на Кърджалийски районен съд, което да бъде изтърпяно при „строг” режим в затворническо заведение от закрит тип.
С жалбата се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Твърди се, че са допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство и в съдебната фаза, че формулираното обвинение е неясно, че не са събрани всички доказателства, необходими за разкриване на обективната истина, че, доколкото не е запалено цялото жилище, а само входната врата, от обективна страна липсва признакът „имущество със значителна стойност”, че не е доказано пожарът да е представлявал опасност за живота на сина на св. П. / няма доказателства той да е бил в жилището /, че не е отдадено значение на обясненията на подсъдимия, че деянието не е доказано от субективна страна / подсъдимият не е целял да запали цялото жилище /, че материалният закон е приложен неправилно.
С жалбата се иска да бъдат отменени осъдителните съдебни актове и подсъдимият да бъде оправдан или делото да бъде върнато за ново разглеждане във фазата на досъдебното производство.
В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата.
Подсъдимият моли делото да бъде върнато за ново разглеждане.
Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:

Релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице.
Неоснователно се твърди, че са допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство и в съдебната фаза. Жалбоподателят надлежно е привлечен към наказателна отговорност и е предаден на съд по обвинението, по което се е защитил на досъдебната фаза. Обвинението е формулирано по начин, даващ възможност на лицето да упражни в пълнота правото си на защита. В съдебната фаза жалбоподателят се е ползвал от предоставените му по НПК процесуални права. По повод възражение на защитата срещу приемането на Комплексната пожаро-техническа и оценителна експертиза, първата инстанция е допуснала Допълнителна експертиза, чието заключение е съобразено при формиране на вътрешното убеждение по релевантните факти / съдът е приел, че стойността на запаленото имущество възлиза на 34 200 лв /. Подсъдимият и защитата му не са искали събиране на нови доказателства, а и това не е било наложително, тъй като делото е изяснено от фактическа страна и обективната истина е разкрита. Въззивният съд служебно е допуснал допълнителен разпит на подсъдимия, а обясненията му са ценени в контекста на цялата доказателствена съвкупност. Жалбоподателят е отрекъл участието си в инкриминираното деяние, но правилно не е дадена вярна на твърденията му, тъй като те са опровергани от останалите доказателствени източници. Изводът, че пожарът е представлявал опасност за живота на намиращите се в апартамента лица, е верен и е доказателствено обезпечен / в тази насока са Основната и Допълнителната комплексни пожаро-технически експертизи /. Неоснователно се твърди, че липсва елементът от обективна страна „имущество със значителна стойност”. Такова имущество, несъмнено е жилището на св. П., възлизащо на стойност 34 200 лв. Обстоятелството, че е запалена само входната врата, не отменя съставомерността на деянието, тъй като палежът е формално престъпление, а не резултатно / за съставомерността на деянието е достатъчно имуществото със значителна стойност да е запалено, без да е необходимо да е изгоряло /. За правилното решаване на делото не е било наложително изслушването на сина на св. П., за когото е установено, че е инвалид и по време на палежа е бил в жилището / в тази насока са показанията на св. П. /. За да е налице съставомерност по чл. 330, ал. 2, т. 1 НК, е необходимо пожарът да е представлявал опасност за живота на другиго / на едно лице /, а обстоятелството, че в апартамента се е намирало и друго лице, за чийто живот също е възникнала опасност, е от значение за степента на обществена опасност на деянието. За осъждането на подсъдимия е налице годна доказателствена основа, изводима от показанията на св. П., св. И., св. Д., протокола за оглед, вещественото доказателство / туба със запалителна течност, по която е открит биологичен материал на подсъдимия /, Пожаро-техническите и оценителни експертизи. Деянието е доказано и от субективна страна. Деецът е съзнавал, че запалва чуждо жилище и е бил наясно с последиците от действията си. Обстоятелството, че пожарът е бил загасен своевременно, и то, благодарение на бързата реакция на св. П. и намесата на органите на реда, е извън волята на дееца и не може да се цени в негова полза.
Липсата на допуснати съществени процесуални нарушения изключва възможността за отмяна на въззивния акт, по реда на възобновяването, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. Неоснователно е искането за отмяна на решението и присъдата и връщане на делото на прокурора, тъй като ВКС не разполага с правомощие да стори това / съгласно чл. 354, ал. 3 НПК, касационната инстанция може да върне делото за ново разглеждане на първата инстанция или на въззивната такава /.
Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.
При правилно установените релевантни факти е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Деянието е съставомерно по 330, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 НК и такава е възприетата по делото правна квалификация. Не може да бъде уважено искането за отмяна на осъдителните съдебни актове и оправдаване на подсъдимия, тъй като липсва такава процесуална възможност / подсъдимият не е осъден за несъставомерно деяние /.

По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО,

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 181 от 1.11.13 г, по ВНОХД № 271/13.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: