4

Р Е Ш Е Н И Е
№ 112
София, 15 май 2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и седми април две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ВАЛЯ РУШАНОВА


при участието на секретаря Мира Недева
и в присъствието на прокурора Ивайло Симов
изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова
дело № 337 по описа за 2018 година.

Производството е по реда на глава двадесет и трета от НПК, образувано по жалби на подсъдимите Х. Р. Х., Т. Д. Т. и К. Р. К. и гражданските ищци [фирма]-С. З. и ДА””-София против решение № 276 от 22.12.2017 г., постановено по внохд № 615/17 г. на Пловдивския апелативен съд.
Обективиращите се в касационните жалби сходни оплаквания дават основание жалбите да бъдат очертани и разгледани съвместно. И тримата подсъдими считат, че оспорения съдебен акт е постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон, съобразно чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК, както и, че липсват основания за ангажиране на отговорността им по чл.45 от ЗЗД спрямо двамата граждански ищци. Пред ВКС жалбите се поддържат от подсъдимия Х., защитата му-адв.Е. Н., защитата на редовно призованите, но не явили се подсъдими К. и Т. – адвокати Т. Г. и Ж. Б.. Всички взели участие в производството пред ВКС поддържат жалбите и намират жалбите на гражданските ищци за неоснователни и недоказани.
Гражданските ищци [фирма]-С. З. и ДА”...”-София, с касационните си жалби са изразили недоволството от въззивния съдебен акт, с ангажиране на основанията по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК и искане за цялостно уважаване на претенциите, основани на чл.45 от ЗЗД. Пред ВКС процесуалните им представители, съответно - адв. С. К. и В. Г., поддържат жалбите.
Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за изменение или отмяна на атакуваното решение на ПАС.
За да се произнесе Върховният касационен съд, І-во н.о. взе предвид следното:
Процесуалното развитие на делото е усложнено и то детайлно е разкрито в мотивите на обжалваното решение..
За нуждите на настоящата проверка трябва да се посочи, че с присъда по нохд № 172/14 г. Старозагорският окръжен съд осъдил подсъдимите солидарно да заплатят на [фирма]-С. З. сумата от 15 582 лева, а на ДА”.........”-София сумата от 9 483 лева, представляващи обезщетения за причинени имуществени вреди, дължими ведно със законната лихва от 14.11.2002 г. до изплащането им. До пълно предявения размер, гражданският иск на О. е отхвърлен като неоснователен и недоказан, а този на ДА е оставен без разглеждане и производството в тази му част е прекратено.
С оспореното решение, постановено по жалби на подсъдимите и гражданските ищци, ВАС отменил присъдата в частта, с която гражданският иск на ДА”........”-София до пълно предявения размер е оставен без разглеждане и производството е прекратено, като в тази част отхвърлил гражданския иск като неоснователен и недоказан. В останалата част присъдата на СЗОС е потвърдена.
Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, І-во н.о. установи:
Жалбите са неоснователни.
ПАС е извършил възложената му от закона проверка съответно на изискванията на чл.313 и 314 от НПК.
В мотивите на въззивното решение се съдържат съображенията на ПАС, предопределили положителното му отношение към дейността на проверявания от него съд, с едно изключение, предпоставило съответната му намеса. Наред с това, сезиран с конкретни възражения от страна на подсъдимите и гражданските ищци, ПАС е изпълнил задължението си по чл.339, ал.2 от НПК да им даде отговор, като посочи основанията, поради които не ги е приел за основателни. Този отговор на съда не е формален, нито пък декларативен, а ясен и обоснован.
ВКС не установи причини за критично отношение към дейността на въззивния съд, подчинена на процесуалните правила. За изясняването на обстоятелствата от значение за правилното решаване на делото са събрани множество доказателства от редица, различни по вид, източници на такива. При предпоставките на чл.144, ал.1 от НПК са назначени и приети експертни заключения, най-вече в областта на счетоводството и техниката. Всички събрани по делото доказателствени материали са анализирани внимателно от ПАС, като не се констатира оценката му да се основава на игнориране на едно или друго доказателство, изопачаване или превратност. Оценката на съвкупния доказателствен материал и във взаимната връзка на отделните му елементи е съответна данните по делото, закона и правилата на формалната логика.
Иначе казано, липсват основания за несъгласие с изводите по фактите, приети за установени от въззивния съд, в чийто рамки е възможна проверката за правилното приложение на закона.
Безспорно са установени длъжностите, които подсъдимите са заемали през инкриминирания период от време и задълженията им, съгласно длъжностните им характеристики. Обстоятелството, че подс.Т. е освободен на 30.07.2002 г., малко преди приключване на инкриминирания от прокурора период от време (до 14.11.2002 г.), не изключва отговорността му за причинените имуществени вреди. Очевидно е, че те са констатирани и настъпили, след като той е бил освободен като управител на [фирма], но са резултат на действия и бездействия, осъществени от него преди този момент. Изложените в тази насока съображения на ПАС – л.14-15 и 22 от мотивите на въззивното решение, изцяло се споделят от настоящата инстанция и не е необходимо преповтарянето им тук. По идентичен начин стоят нещата и с действията и бездействията на подсъдимите К. и Х. (л.21-22 на същото място).
Възраженията на подсъдимите свързани със: солидарната отговорност; годността на гумите; възможността за прихващане на липси с излишъци; върнатите от купувачи 191 броя гуми; договора за влог; решение по конкретизирано търговско дело между Е. и ДА; давност и процесуалната легитимация на О., са поставяни многократно пред решаващите съдилища, предвид процесуалното развитие на делото, в това число и пред проверяваната инстанция. Както се посочи, тя е изпълнила задължението си по чл.339, ал.2 от НПК и е посочила основанията предопределили отхвърлянето им като неоснователни – виж л.22-27 от мотивите. Не се установяват причини за невъзприемане на изложеното от ПАС.
Установеното от съда поведение на подсъдимите - нарушения на служебните им задължения довели до разпиляване на чуждо имущество в размери, изяснени от събраните по делото доказателства и конкретизирани по експертен път, предопределя ангажиране на отговорността им по реда на чл.45 от ЗЗД.
Възраженията на жалбоподателите – граждански ищци, са неоснователни. Те са получили отговор от въззивната инстанция, като срещу съображенията й фактически не се възразява. Преповтарянето на възраженията поставени на вниманието на въззивния съд пред настоящата инстанция указва само на несъгласие с решението й, но то не може да предизвика служебна проверка, предвид липсата на данни в противовес на казаното от ПАС. С жалбата на О. се претендира, че мотивите на оспорения съдебен акт не са съответни на изискванията на чл.305, ал.3 от НПК, без да се държи сметка, че правилото на чл.305, ал.3 от НПК е относимо само към новата присъда – виж чл.339, ал.3 от НПК, каквато в случая не е налице. А за съответността на въззивното решение на изискванията на чл.339, ал.2 от НПК, вече бе даден отговор по-горе. Съображенията на ПАС, изложени на л.24-25 от мотивите на решението, касателно възраженията на гражданския ищец- ДА, изцяло се споделят от ВКС.
Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, І-во н.о.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 276 от 22.12.2017 г., постановено по внохд № 615/17 г. на Пловдивския апелативен съд.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: