Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бисер Троянов
ЧЛЕНОВЕ: Петя Шишкова
Весислава Иванова
в присъствието на секретаря Илияна Рангелова и прокурора от ВП Николай Любенов, като разгледа докладваното от съдия Шишкова КНД № 726 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.346, т.2 от НПК.
Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от защитника на подсъдимия В. Д. А. срещу присъда № 22 от 31.05.2023г., постановена по ВНОХД № 945/22г. по описа на Благоевградския окръжен съд, с която оправдателната присъда № 18 от 23.06.2022г. по НОХД № 354/20г. на Районен съд – Гоце Делчев, е отменена, а подсъдимият е признат за виновен по обвинението в това, че на 25.05.2018г. в гр. Х., в къща и прилежащите й части на ул. "В. Л." № *, без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество – 1.24гр. марихуана на стойност 7.44лв., като случаят е маловажен, и на основание чл.354а, ал.5 от НК е осъден на глоба в размер на 800лв. А. е бил признат за невиновен и оправдан по първоначално повдигнатото обвинение за престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК.
С жалбата се иска оправдаване на подсъдимия.
В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата. Счита, че с оглед незначителното количество наркотично вещество, деянието е малозначително.
Представителят на Върховна прокуратура намира жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните, намери следното:
Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимирано лице. Защитникът не се е позовал изрично на формулираните в чл.348 от НПК касационни основания, но от съдържанието й е видно, че се оплаква от допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в ползване на резултатите от незаконосъобразно проведено процесуално-следствено действие. Според него претърсването и изземването е опорочено поради отсъствието на А.. Претенцията, че е следвало да бъде приложена разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК се отнася към касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. С оглед установените в чл.347, ал.1 от НПК предели на касационната проверка, в настоящото решение следва да бъдат обсъдени именно тези две конкретни възражения.
Твърдението, че липсват доказателства държането да е осъществено от подсъдимия, тъй като къщата е собственост на майка му, и се обитава и от други лица, всъщност представлява довод за необоснованост на присъдата, който не подлежи на разглеждане от настоящата инстанция. Касационният съд не ревизира установените по делото факти, а контролира приложението на правото. Жалбоподателят не е изтъкнал доводи за допуснати от окръжния съд пропуски и нарушения в процеса на формиране на вътрешното му убеждение относно авторството на деянието, следователно в тази връзка ВКС не е сезиран с надлежно отменително основание.
Аргументът, че при първото въззивно разглеждане на делото окръжният съд не е имал забележки по отношение на оправдаването на А., е напълно ирелевантен. Първата присъда е отменена поради липса на мотиви. На практика това означава, че тя изобщо не е била проверявана, тъй като липсвал годен акт, който да бъде подложен на инстанционен контрол. В решението не е изразена позиция по съществото на делото, следователно от него не биха могли да се черпят аргументи, нито в полза на защитната, нито в подкрепа на обвинителната теза.
Възражението за допуснато нарушение, изразяващо се в отсъствие на подсъдимия при претърсването на къщата и намирането на наркотичното вещество, е надлежно обсъдено в мотивите на въззивното решение. Окръжният съд правилно е интерпретирал наличните по делото данни. Анализирал е обясненията на подсъдимия, показанията на К. Д. и на разпитаното като свидетел поемно лице, които са безпротиворечиви по въпроса, че когато А. се е върнал от работа, претърсването вече е било започнало. Огледната група е посрещната в къщата от майка му, тя му е телефонирала и го информирала, че са открили „нещата на Д.“. Подсъдимият се е върнал от работа преди следственото действие да приключи, водещият разследването го е запознал с резултатите от него, вписал е името му в протокола, той положил подпис и дал саморъчни обяснения. Така изяснените факти сочат на неточно документиране на обстоятелството, че претърсването е започнало и изцяло се е провело в присъствието на В. А., докато в действителност, той е пристигнал малко преди приключването му. Въпреки че допуснатата непрецизност съставлява процесуално нарушение, то не може да бъде определено като съществено, тъй като изискването на чл.162, ал.1 от НПК, на претърсването да присъства лицето, ползващо помещението или пълнолетен член на семейството му е спазено. Майката на подсъдимия, която също е ползвала първия етаж от къщата, където е открито наркотичното вещество, е била на място през цялото време, наблюдавала е непосредствено изземването, и присъствието й гарантира, че процесуалните права на подсъдимия не са били ограничени.
Касационната проверка не установи наличие на претендираното нарушение на материалния закон. Отказът на Благоевградския окръжен съд да приеме, че поради своята малозначителност деянието не съставлява престъпление, е правилен. В конкретния случай обществената опасност не произтича от количеството на държаната марихуана, което действително е малко, нито от стойността му, която е незначителна. Тя се обуславя от факта, че съставът на престъплението е реализиран в определен от съда изпитателен срок за същото престъпление, от лице, многократно осъждано, по отношение на което поправянето и превъзпитанието се е оказало безуспешно дори и с най-тежката форма на държавна репресия – ефективното лишаване от свобода. В доктрината и практиката последователно и категорично се поддържа становището, че степента на обществената опасност на деянието се определя от комплекс от обстоятелства, сред които безспорно са качествата, особеностите и нагласите на субекта, които дават отражение върху неговите обективни характеристики. Високата степен на лична обществена опасност на дееца изключва възможността за приложение на чл.9, ал.2 от НК.
При горното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, прецени, че въззивното решение не подлежи на отмяна или изменение, поради което и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК,
Оставя в сила присъда № 22 от 31.05.2023г. по ВНОХД № 945/22г. на Благоевградския окръжен съд.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.


2.