ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори ноември, две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова
ЧЛЕНОВЕ: Кети Маркова
Красимир Шекерджиев

при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора Красимира Колова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №2729 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано на основание въззивна жалба от защитата на подсъдимия Ц. Г. Ц. срещу решение №276 от 18.07.2011 г., постановено по ВНОХД №540/2011 г. по описа на Апелативен съд- гр.София.
С атакувания съдебен акт е била изменена присъда на СГС, НО, 18 състав, постановена на 25.03.2011 г. по НОХД №198/2011 г., с която подсъдимият Ц. Г. Ц. е бил признат за виновен в това, че на 08.01.2010 г., около 20:00 часа, в гр.София , ул. „Осогово” № 85 умишлено е умъртвил С. И. С., като й нанесъл прободно- порезна рана на шията вдясно, прободно- порезна рана на шията вляво, порезна рана на шията- наранявания, несъвместими с живота, предизвикали остра кръвозагуба, настъпила в резултат на прерязване на магистрален кръвоносен съд- лявата сънна артерия, като убийството е било извършено по особено мъчителен начин за убитата и с особена жестокост, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т.6, пр.2 и 3 вр. чл. 115 от НК и чл.58а от НК подсъдимият Ц. е бил осъден на десет години и осем месеца „лишаване от свобода”, наказание, което той е трябвало да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо заведение от „закрит” тип.
С присъдата съдът на основание чл.59, ал.1 от НК е зачел и приспаднал предварителното задържане на подсъдимия с мярка за неотклонение „задържане под стража”.
С присъдата подсъдимият Ц. е бил осъден да заплати на основание чл.45 от ЗЗД на Г. И. сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.01.2010 г., до окончателното й изплащане, като е бил отхвърлен предявения иск до пълния му размер от 120000 лева като неоснователен.
С първоинстанционната присъда подсъдимият Ц. е бил осъден да заплати на основание чл.189, ал.3 от НПК направените разноски по делото в размер на 4 040 лева, както и 1 200 лева държавна върху уважената част на гражданския иск, както и пет лева за служебно издаден изпълнителен лист.
С въззивното решение присъдата на първостепенния съд е била изменена в частта за граждански иск, като е бил намален размера на уважената му част от 30 000 лева на 10 000 лева. Присъдата е била потвърдена в останалата й част.
В жалбата са посочени като касационни основания: нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание.
По отношение на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК се твърди, че неправилно инкриминираното деяние не е било квалифицирано като престъпление по чл.118, във вр. с чл.115 НК, като незаконосъобразно решаващите съдилища не са отчели поведението на пострадалата С. непосредствено преди извършване на престъплението когато тя е нанесла на Ц. удар с ръка, замахнала е с нож и го е напсувала, което е причинило състояние на силно раздразнение и е довело до овладяване на съзнанието на подсъдимия до степен, че волята му е била ограничена, а ответните действия са били извършени въз основа на чувство на силно раздразнение. Защитата е категорична, че състоянието на Ц. е отговаряло на физиологичен афект по смисъла на чл.118 НК и доколкото са били налице другите предпоставки за приложение на този законов текст престъплението е трябвало да бъде квалифицирано по посочения привилегирован състав.
В касационната жалба се правят оплаквания и за неправилно квалифициране на престъплението по чл.116, ал.1, т.6, пр.2-ро НК. Поддържа се, че незаконосъобразно съдебните състави са преценили, че престъплението е осъществено по особено мъчителен за пострадалата начин, като не е отчетено обстоятелството, че убийството е извършено с три бързи и резки удара с нож и смъртта е настъпила за изключително кратък период от време.
Оспорва се и квалификацията по чл.116, ал.1, пр.3-то НК, като се твърди, че липсват основания да се прецени, че престъплението е извършено при проявена ярост, ожесточение, отмъстителност и садизъм (съгласно Постановление №2/1057 г. на Пленума на ВС) и се поддържа, че липсва проявена жестокост от страна на подсъдимия. В подкрепя на този извод се сочи начина на извършване на престъплението и конкретно това, че смъртта на С. е настъпила в резултат на един единствен удар с нож в областта на сънната артерия.
С касационната жалба се твърди, че отмереното на подсъдимия Ц. наказание е явно несправедливо, като се твърди, че при определянето му не са били отчетени множеството смекчаващи отговорността му обстоятелства- предизвикателното поведение на пострадалата, добрите данни за личността на Ц. и изразеното от него искрено съжаление.
С касационната жалба се атакува и въззивният съдебен акт по отношение на уважения граждански иск, като се твърди, че гражданската ищца- свидетелката И. не е поддържала връзка с майка си, не е полагала каквито и да е грижи за нея и не е търпяла вреди от смъртта й.
На посочените основания се предлага атакувания въззивен съдебен акт да бъде изменен, като бъде преквалифицирано престъплението в такова по чл.118, във вр. с чл.115 НК, бъде намалено наказанието на подсъдимия Ц. и бъде отхвърлен изцяло като неоснователен приетия за съвместно разглеждане в рамките на наказателното производство граждански иск.
В съдебно заседание защитата на подсъдимия Ц. поддържа изцяло касационната жалба, като моли инкриминираното деяние да бъде преквалифицирано по чл.118, във вр. с чл.115 НК или по чл.115 НК. Предлага да бъде намалено наложеното на подсъдимия наказание и да не бъде уважаван предявения граждански иск.
Представителят на държавното обвинение предлага въззивното решение да бъде изцяло потвърдено. Поддържа, че правилно инкриминираното деяние правилно е било квалифицирано като престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2-ро и 3-то НК и отмереното наказание е адекватно на извършеното от подсъдимия. По отношение на граждански иск твърди, че не са налице предпоставки за корекция на присъденото обезщетение. На тези основания предлага атакуваният въззивен съдебен акт да бъде оставен в сила.
Подсъдимият моли деянието да бъде преквалифицирано по чл.118 или по чл.115 НК.
Върховният Касационен Съд, Трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното:

Касационната жалба е неоснователна.

По оплакванията за допуснато нарушение на закона

Касационният съдебен състав не може да сподели доводите на подсъдимия и защитника му за това, че в случая коректната правна квалификация е била по чл.118, във вр. с чл.115 НК.
Действително от доказателствените материали по делото се установява, че непосредствено преди осъществяване на инкриминираното деяние пострадалата С. е упражнила словесна и физическа агресия по отношение на подсъдимия като го псувала, след което е направила неуспешен опит да го удари с кухненски нож и го ударила с бутилка от водка. Въпреки тези нейни действия не са налице предпоставките за квалифициране на престъплението по привилегирования състав на чл.118 НК защото за приложението на този текст освен положителната предпоставка „упражнено насилие и тежка обида” (съществуващи в случая) е необходимо престъплението да е осъществено от привлеченото към наказателна отговорност лице в състояние на силно раздразнение.
При преценката на правната квалификация на инкриминираното деяние касационната инстанция изцяло споделя изводите на въззивния съдебен състав, че престъплението- предмет на наказателното производство не е било извършено от подсъдимия Ц. при условията на остър физиологичен афект. Правилно съдът е преценил, че това особено състояние на личността на извършителя на престъпление представлява бурна нервна реакция, възникнала непосредствено след провокация от страна на пострадалия (упражнено насилие, тежка обида, клевета или друго противозаконно действие) и се характеризира със стесненост на съзнанието не даващо възможност за спокойно обмисляне на предприетото поведение. Приложението на чл.118 НК изисква установяването по несъмнен и категоричен начин на това особено емоционално състояние на субекта на престъплението, като основно доказателствено средство в тази насока е заключението на приетата комплексна съдебно- психиатрична и психологична експертиза. В обсъденото заключение експертите са били категорични, че липсват основания да бъде прието наличието на „остър физиологичен афект”, като сочат убедителни основния за това. В хода на проведеното изследване на подсъдимия Ц. е било установено, че той има ясен спомен за случилото се, дава адекватни и логични обяснения за поведението на пострадалата и своите действия и очертава причината за действията си, като твърди, че е искал да сплаши С.. При тези данни от изследването експертите обосновано са преценили, че липсва характерната за квалификацията по чл.118 НК бурна емоционална реакция, представляваща физиологичен афект и определяща поведението на подсъдимия при извършване на престъплението. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че от другите, събрани в хода на производството доказателства се установява, че липсват типичните за физиологичния афект вегетативни прояви, изразяващи се рязко спадане на агресивността след изчерпване на афекта и съжаление за случилото се след довършване на престъплението.
Правилно заключението на експертизата е било анализирано и ценено от въззивният съдебен състав и законосъобразно съдът е приел, че не са налице предпоставките за приложение на привилегирования състав по чл.118 НК.
Касационната инстанция споделя изцяло и мотивите на въззивния съд по отношение на това, че производството пред първостепенния съд се е развило по реда на глава ХХVІІ НПК и подсъдимият изцяло е признал фактите, отразени в обвинителния акт. Въз основа на това, той е ползвал и привилегиите, предвидени при провеждането на съкратено съдебно следствие по посочения ред. Правилно съдът е преценил това, че е недопустимо в производството пред въззивната инстанция да бъдат отправяни претенции да бъдат изменяни фактите, релевантни за изхода на делото, като бъде допълвано това, че престъплението е осъществено при условията на „остър физиологичен афект”- обстоятелство, което е било изследвано в хода на досъдебното производство, но не е било включено в обстоятелствената част на внесения обвинителен акт.
Касационният състав възприе изцяло доводите на въззивният съд и по отношение на наличието на квалифициращите признаци по чл.116, ал.1, т.6, пр.2-ро и пр.3-то НК.
Законосъобразно съдът е преценил, че престъплението е извършено по особено мъчителен за жертвата начин, като правилно са били ценени, установените с приетата по делото съдебно- медицинска експертиза обстоятелства, че смъртта на С. е настъпила след като са и били причинени множество наранявания- три самостоятелни прободно- прорезни рани с нож в областта на шията, разкъсно- контузна рана и няколко охлузвания, отново в областта на шията и счупване на лявото рогче на щитовиден хрущял, настъпило в резултата на душене. Правилно въззивният съд е преценил, че тези увреждания са били причинени приживе и от получаването им до настъпване на смъртта на пострадалата тя е била в съзнание и е чувствала значителни болки, както и това, че смъртта и приближава.
Не могат да бъдат възприети доводите на защитата, че смъртоносното нараняване е било само едно, както и, че ударите с нож са били нанесени бързо един след друг, което изключва възможността за наличието на квалифициращия признак по чл.116, ал.1, пр.2-ро НК. При преценката на тази правна квалификация трябва да бъде отчетена цялостната интервенция, търпяна от пострадалия, като бъдат ценени не само смъртоносните наранявания. В случая пострадалата е получила три удара с нож в жизненоважна част на тялото си- шията, била е душена, претърпяла е охлузвания на кожата и счуване на хрущял, в резултат на душенето. Тези действия на подсъдимия са довели до смъртта на С., като до настъпването й тя е търпяла значителни болки, а и е съзнавала случващото се.
Ето защо и касационната инстанция прецени, че правилно въззивният съд е възприел квалификацията по чл.116, ал.1, пр.2-ро НК.
Правилно инкриминираното деяние е било квалифицирано при наличието на квалифициращия признак по чл.116, ал.1, т.3-та НК, като вярно съдът е приел, че подсъдимият е осъществил престъплението при наличието на „особена жестокост” по смисъла на горния текст. Законосъобразно съдът е приел, че от действията на Ц. се характеризират с ярост и ожесточение, като той е нанесъл множество удари на пострадалата, три от които с нож в областта на шията й. Правилно въззивният съд е преценил, че начинът на извършване на инкриминираното деяние и конкретно умъртвяването на пострадалата по начин, надхвърлящ необходимата сила и агресия за постигане на този резултат характеризират подсъдимия като жестока личност и са основание престъплението да бъде квалифицирано по този начин.
Не могат да бъдат възприети доводите на защитата, че Ц. не е съзнавал, че действа с жестокост и лишава от живот пострадалата. Напротив броя, интензивността и насочеността на ударите, използването на нож и прехождащото душене на С. са явна индиция, че подсъдимият е знаел, че отнема живата на пострадала и е целял постигането именно на този резултат.
Не могат да бъдат възприети доводите, отразени в касационната жалба и по отношение на това, че неправилно е бил уважен приетия за съвместно разглеждане граждански иск. Напротив въззивният съд е направил верен анализ на доказателствените материали и правилно е преценил иска за основателен, като е изменил първостепенната присъда и е редуцирал присъденото обезщетение. Без съмнение загубата на рождена майка винаги е основание за търпене на неимуществени вреди, като липсата или не на интензивна емоционална връзка между гражданската ищца и пострадалата има отношение към размера на обезщетението, но не и към съществуване на основанието то да бъде присъдено. Правилно съдът е отмерил този размер на 10 000 лева, като същото е адекватно на претърпените вреди от гражданската ищца И..
Предвид всичко изложено касационният съдебен състав прецени, че липсват основания инкриминираното деяние да бъде квалифицирано като престъпление по чл.118 във вр. с чл.115 НК или по чл.115 НК, както и правилно въззивният съд е преценил, че са налице предпоставките за частично уважаване на приетия за съвместно разглеждане граждански иск, като размера на присъденото обезщетение е адекватен на извършеното от подсъдимия престъпление и претърпените от гражданската ищца И. неимуществени вреди.
Ето защо съдът прецени, че не са налице основанията на чл.348, ал.1, т.1 НПК и в хода на воденото наказателно производство не е било допуснато нарушение на закона.

По оплакванията за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия Ц. наказание

Въззивният съдебен състав е възприел изводите на първоинстанционният съд по отношение на индивидуализация на наказанието на подсъдимия Ц., като е преценил че наложеното му наказание в размер на десет години и осем месеца „лишаване от свобода” (определено при приложението на чл.58а НК) е справедливо, съразмерно на извършеното от него престъпление и достатъчно за постигане на целите на чл.36 НК.
Касационният съд възприе изводите на въззивният съдебен състав, като прие, че правилно като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства са били ценени изявеното искрено съжаление за стореното, оказаното съдействие за разкриване на престъплението, наличието на предхождащо престъплението агресивно поведение от страна на пострадалата С.. Като такива трябва да бъдат ценени и добрите характеристични данни на Ц..
Правилно като отегчаващи отговорността обстоятелства са били отчетени обремененото съдебно минало на подсъдимия и наличието на две квалифициращи обстоятелства на извършеното от него престъпление.
При тези смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства наказанието е било определено на шестнадесет години „лишаване от свобода” и е било редуцирано на десет години и осем месеца „лишаване от свобода” при приложение на разпоредбата на чл.58а НК.
Касационната инстанция не може да сподели доводите на защитата на подсъдимия, че определеното му наказание е явно несправедливо и е в значителна степен завишено. Напротив при определянето му предходните съдебни състави са го отмерили при значителен превес на смекчаващите отговорността на Ц. обстоятелства, като са определили наказание към специалния минимум, предвиден в санкционната част на разпоредбата на чл.116, ал.1 НК. Правилно след това съдебните състави са редуцирали наказанието по реда на чл.58а НК, като липсват основания то да бъде допълнително намалявано. Евентуалното определяне на по- леко наказание не би било съответно на обществената опасност на извършеното престъпление, данните за личността на подсъдимия и не би било достатъчно за постигане на целите на чл.36 НК и конкретно поправянето и превъзпитанието на Ц..
Ето защо касационният съд прецени, че наказанието на подсъдимия е правилно определено, справедливо и адекватно на извършеното от него престъпление. Не са налице предпоставките на чл.348, ал.1, т.3 НК за изменение на атакуваното въззивно решение и допълнително редуциране на наказанието.
Предвид всичко изложено касационният съдебен състав прецени, че с атакуваното въззивно съдебно решение не е допуснато нарушение на закона и определеното по отношение на подсъдимия Ц. Ц. наказание не е явно несправедливо. Ето защо въззивният съдебен акт трябва да бъде оставен в сила.
Така мотивиран и на основание чл.354, ал.1, т. НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение

ОСТАВЯ В СИЛА решение №276 от 18.07.2011 г., постановено по ВНОХД №540/2011 г. по описа на Апелативен съд- гр.София.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.