В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ

ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА

със секретар Иванка Илиева

при участието на прокурора МАРИАНА МАРИНОВА

изслуша докладваното от

председателя (съдията) САША РАДАНОВА

наказателно дело под № 296/2009 година

Касационното производство е образувано по жалба от служебния защитник на подсъдимия Х. К. С. срещу въззивна присъда от 20. ХІ.2006 год. по внохд № 1909/2006 год. на Софийския градски съд.

Оплакванията в жалбата са по чл.348, ал.1, т.1 и 2 НПК с искане за отмяна на въззивната присъда и оставяне в сила на първоинстанционната присъда.

В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия поддържа жалбата с изложено в писмена форма аргументиране на посочените в нея касационни основания.

Заключението на прокурора е за оставяне на въззивното решение в сила.

Върховният касационен съд установи:

С присъда от 23.ІІ.2006 год. по нохд № 6936/2005 год. на Софийския районен съд, подсъдимият Х. К. С. е признат за невиновен в това, на 14. ХІІ.2004 год. от къща на ул.”Дунав” № 31 в София да е извършил при условията на повторност взломна кражба на струващ 320 лева телевизор, собственост на И. Е. М. от с.гр., при което е оправдан по обвинението в престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и 7 НК.

С обжалваната въззивна присъда първоинстанционната е отменена, С. е признат за виновен съобразно поддържаното срещу му обвинение и е наказан с 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, които да изтърпи при общ първоначален режим.

Жалбата е неоснователна.

В подкрепа на оплакването за допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилното му прилагане или в неприлагането на закона, който е трябвало да се приложи – чл.348, ал.2 НПК – не са изложени доводи, за да бъде обсъждано.

Оплакването по чл.348, ал.1, т.2 НПК е за допуснати нарушения при доказателствения анализ с доводи, чиято основателност не може да бъде споделена.

От фактическа с. е установено, че на 14. ХІІ.2004 год., прибирайки се в дома си, Ив. Ем. М. е установил, че входната врата на жилището му не е затворена, както я е оставил при излизането си, а открехната и едно от няколкото прозорчета на нея, разположено най-ниско, вляво от бравата, е счупено. При влизането в жилището М. установил липсата на телевизор „Самсунг”, закупен 3 години по-рано. При извършения от компетентните органи оглед било установено, че счупеният прозорец не е на мястото си с изключение на парче от него в долния ляв ъгъл на прозоречната рамка, а в антрето на жилището е било намерено парче стъкло с липсващ ъгъл. От това парче стъкло, включително, са били иззети пръстови отпечатъци, подложени на експертно изследване, при което се е установило, че са оставени от показалеца и средния пръст на лявата ръка на подсъдимия.становено е още, че подсъдимият С не са се познавали и не са имали контакти, при които С. да е посещавал дома на пострадалия.

От горните факти, които са безспорни, въззивният съд правилно е заключил, че автор на взломяването стъклото от входната врата към жилището на Ив. М. е подсъдимият, а при липсата на каквито и да било преки или косвени доказателства, след взломяването на стъклото и осигуряването по този начин на достъп до дръжката на бравата от вътрешната с. на вратата /дръжката на бравата от външната с. на вратата е с формата на топка/, друг да е влязъл в дома на М. и да е откраднал телевизора, е направено и следващото правилно заключение, че подсъдимият е автор и на кражбата. Коментираните пръстови отпечатъци са пряко доказателство за съприкосновението на подсъдимия с взломеното стъкло, липсата на познанство или контакти по друг повод между С изключват вероятността, следите да са оставени от С. случайно, а съчетанието на тези факти с отсъствието на такива за нечие друго съпричастие към взломяването на прозореца, последващо влизане в дома на М. и кражба на инкриминираната вещ, налагат единствено възможния извод, че автор на престъплението е не друг, а именно С. Този извод е предположение – няма свидетели на взломяването на стъклото, на влизането на подсъдимия в дома на М. и излизането му оттам с отнетата вещ – но това предположение не е опровергано с друго доказателствено средство, внасящо съмнение в правилността му, затова и обвинението правилно е прието за доказано по начина, изискван от чл.303, ал.2 НПК.

С оглед на дотук изложеното и чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА присъдата на Софийския градски съд от 20. ХІ.2006 год. по внохд № 1909/2006 год.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/

/СЛ

Вярно с оригинала!

СЕКРЕТАР: