ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на единадесети декември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ
СПАС ИВАНЧЕВ

при участието на секретаря Елеонора Михайлова
и в присъствието на прокурора от ВКП ТОМА КОМОВ
като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело №894/2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по протест от прокурор в Апелативна прокуратура – Варна, срещу присъда № 10 от 06.07.2023г. по внохд № 350/2022г. по описа на Апелативен съд-Варна.
С присъда № 61 от 17.10.2022г., постановена по НОХД № 366/2022г., Варненският окръжен съд е признал подс. Е. Е. Е. за виновен в това, че на 20.05.2014 г. в гр. Варна, ул. „ Академик М. Попов“ № 13, ет. 4, ап. 13 и в прилежащото му избено помещение на същия адрес, пазил и укривал предмети, материали и компютърни програми, за които знаел, че са предназначени за подправка на платежни инструменти по чл. 243, ал. 2, т. 3 от НК, поради което и на основание чл. 246, ал. 3, пр. 4 и 5, вр. чл. 243, ал. 2, т. 3 и чл. 54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години при първоначален строг режим. Подсъдимият Е. Е. Е. е признат за виновен и в това, че на 20.05.2014 г. в гр. Варна, ул. „Академик М. Попов“ № 13, ет. 4, ап. 13 и в прилежащото му избено помещение на същия адрес, държал подправени платежни инструменти по чл. 243, ал. 2, т. 3 от НК в големи количества - общо 44 броя карти /записът върху които е валиден в качеството си на банков платежен инструмент, но не отговаря на графичното им оформление/, поради което и на основание чл. 244, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 243, ал. 2, т. 3 и чл. 54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години при първоначален строг режим.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия Е. е определено едно общо най-тежко наказание две години лишаване от свобода при първоначален строг режим.
На основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от две години, наложено по нохд № 114/2012г. на Силистренски окръжен съд, търпимо при първоначален строг режим.
Съдът се е произнесъл по разпореждането с веществените доказателства и възлагането на разноските по делото.
Първоинстанционната присъда е била проверена по реда на въззивното производство по жалба от защитника на подсъдимия Е. – адв. П. Д.. Постановена е въззивна присъда № 10/06.07.2024г. по внохд № 350/2022г. на Апелативен съд Варна, с която пръвоинстанционната присъда е отменена изцяло и подс. Е. Е. Е. е признат за невиновен в това, че на 20.05.2014 г. в гр. Варна, ул. „ Академик М. Попов“ № 13, ет. 4, ап. 13 и в прилежащото му избено помещение на същия адрес, пазил и укривал предмети, материали и компютърни програми, за които знаел, че са предназначени за подправка на платежни инструменти по чл. 243, ал. 2, т. 3 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 246, ал. 3, пр. 4 и 5, вр. чл. 243, ал. 2, т. 3 от НК. Признат е за невиновен и в това, че на 20.05.2014 г. в гр. Варна, ул. „Академик М. Попов“ № 13, ет. 4, ап. 13 и в прилежащото му избено помещение на същия адрес, държал подправени платежни инструменти по чл. 243, ал. 2, т. 3 от НК в големи количества - общо 44 броя карти /записът върху които е валиден в качеството си на банков платежен инструмент, но не отговаря на графичното им оформление/, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 244, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 243, ал. 2, т. 3 от НК.
В подадения касационен протест срещу новата въззивна присъда са заявени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Депозираното в срок допълнение към протеста развива доводите, подкрепящи релевираните основания за касационна проверка. Оплакванията са за допуснати от въззивната инстанция съществени процесуални нарушения, изразяващи се в несъблюдаване на процесуалните правила по чл. 14 и чл. 107 от НПК, в липса на цялостен логичен анализ на доказателствата, в игнориране на установени факти. Навежда се довод, че изводът на апелатвиния съд, че намерените в избеното помещение вещи не могат да бъдат свързани с подсъдимия е неправилен и е в разрез с доказателствената маса по делото. Макар прокуратурата да не е поискала назначаване на графическа експертиза на графични записи върху веществени доказателства, неизвършването на такава експертиза се сочи като неизпълнение на задължението за обективност и пълнота, вменено на съда. Нарушението на материалния закон се претендира като функция от допуснатите процесуални нарушения. Прави се искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В съдебно заседание пред касационната инстанция представителят на Върховна прокуратура поддържа подадения касационен протест. Излага подробно доводи за игнориране от страна на решаващия съд на доказателства, за избирателното им ценене, за неправилен и необективен доказателствен анализ. Поддържа направеното с протеста искане за връщане на делото, за да бъдат отстранени процесуалните нарушения.
Защитникът на подс. Е. – адв. Д., намира подадения протест за неоснователен и моли да не бъде уважаван. Счита, че чрез проведеното въззивно съдебно следствие обстоятелствата по делото са изяснени обективно и в пълнота. Моли за потвърждаване на оправдателната присъда.
Подсъдимият Е. Е. също моли за потвърждаване на присъдата на Варненски апелативен съд.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намира подадения касационен протест за НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Варненският апелативен съд е провел въззивно съдебно следствие, за да поправи недостатъците на първоинстанционното съдебно следствие и за да събере и провери доказателствата, необходими за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото и е постигнал тези цели.
Доколкото в основата на обвинителната теза е твърдението, че намерените при претърсването и изземването в апартамента на подс. Е. и на избено помещение в същата сграда предмети и вещи са на този подсъдим, несъгласието на държавното обвинение с направения от въззивния съд извод, че не може да се установи връзката между тези предмети и подсъдимия Е., е разбираемо. Този извод се критикува като необоснован, и понеже необосноваността не съставлява касационно основание, това възражение няма как да бъде разгледано от настоящата инстанция. Подлежат на преценка във връзка с направените оплаквания изпълнението от въззивния съд на задълженията по чл. 13 и чл. 107 от НПК и осъществяването на доказателствената му дейност в съответствие с процесуалните правила.
Видно е от мотивите на присъдата, че протоколът за претърсване и изземване (л. 99 и сл., т. 1 от ДП) е ценен като годно писмено доказателствено средство. Контролираният съд е събрал съществен обем доказателствен материал чрез гласни доказателствени средства, за да бъде установено дали подс. Е. е ползвал избеното помещение, от което са иззети инкриминираните вещи. Показанията на свидетелите Д. Д., К. Е., Д. К. – полицейски служители и на Б. Е. – брат на подсъдимия, на които се позовава протестиралия прокурор, са били обсъдени аналитично и в съвкупност с писмените доказателства по делото. Не може да се констатира претендираното в протеста игнориране на доказателства, защото в нито едно от тези гласни доказателствени средства не се съдържа информация, че именно претърсеното помещение е ползвано от подс. Е.. Подобен извод не е могло да бъде направен и от сочените от обвинението косвени доказателства – показанията на свид. Д. за участие на подсъдимия в схема за скимиране на банкови устройства, които освен това се основават на оперативна информация с неустановен произход; обстоятелството на предходно осъждане на Е.; поводът за извършеното претърсване, свързан с дейността на съвместен екип за разследване (за която впрочем липсват данни в кориците на делото). Всички тези обстоятелства, преценени във взаимната им връзка, не са от характер да обосноват извод, че подс. Е. е имал фактическо отношение към иззетите предмети от избеното помещение, както правилно е заключил и въззивният съд. Още повече, че съобразеното от съда заключение на дактилоскопната експертиза е за липса на отпечатъци на подс. Е. върху иззетите вещи и предмети.
Другите възражения на прокурора, свързани с намирането на карта на името на съпругата на подсъдимия в избеното помещение, както и на дактилоскопни следи, оставени върху предмет от приятел на подс. Е. – С. М. (разпитан като свидетел), са били правилно обсъдени от въззивния съд и не е необходимо преповтаряне на съображенията.
Тук е мястото да се отбележи, че спорното обстоятелство кое избено помещение е собственост на подс. Е. Е. и подчертаваното от държавното обвинение наличие на противоречия по този въпрос в гласните доказателствени средства, не са основният мотив за съдебния извод за недоказаност на връзката между инкриминираните вещи и подс. Е.. Другото съществено обстоятелство, за което прокуратурата не споменава, е това, че преди началото на процесуално-следствено действие вратата на претърсеното помещение е била свалена от пантите, а желязната врата пред няколко избени помещения е била отключена. Тези фактически обстоятелства също са били съобразени от решаващия съд, за аргументира извода си за недоказаност на връзката на подсъдими Е. с намерените предмети.
Това, че свид. Р. Е., съпруга на подсъдимия, която е присъствала при претърсването и изземването, не е направила възражение, че помещението не се ползва от семейството им, няма как да бъде ценено в полза на обвинителната теза за това, че избеното помещение, в което са намерени и иззети инкриминираните предмети, е ползвано от подс. Е.. Липсата на такова възражение в протокола от съответното процесуално-следствено действие не може да послужи за доказване на претендирания положителен факт, а и за присъствалата на място свидетелка е налице възможност да направи възражения, каквито тя намира за необходимо.
За настоящия състав е непонятно защо в протеста се съдържат аргументи за събрани данни от проведени оперативно-технически мероприятия за „участието на подс. Е. в изпълнителска роля в престъпната организация, свързана с поставяне на скимиращи устройства“. Първо, оперативните данни нямат характер на доказателства в наказателния процес. Второ – производството по обвинението по чл. 321 от НК за участие в организирана престъпна група е прекратено. В тази връзка, показанията на свид. Д. Д. за узната от него оперативна информация, правилно не са послужили за обосноваване на подобни фактически изводи.
Заявеното в протеста, че контролираният съд е съсредоточил вниманието си върху доказателствените средства, а не върху установените чрез тях факти, освен, че не е подкрепена с конкретни доводи, но и не е в състояние да аргументира претендираните съществени нарушения на процесуалните правила. Без съмнение е, че нашият наказателен процес различава доказателствените средства от доказателствата, но доколкото доказателствените средства са начините на възпроизвеждане на доказателства или на други доказателствени средства (чл. 105, ал. 1 от НПК), на обсъждане от решаващия съд подлежат както доказателствата, така и средствата за тяхното установяване. Съставът на Варненски апелативен съд е сторил това, като не се установява нарушаване на процесуалните правила при тяхната оценка, нито неспазване на правилата на формалната логика.
В касационния протест пространно са изложени обстоятелствата, свързани с образуването на наказателното производство по сигнал на френските полицейски органи, такива, за налична оперативна информация от чужди служби за дейността на подсъдимия, и се прави оплакване, че те не са били обсъдени от въззивния съд. То не е основателно, защото контролираният съдебен състав не е дължал обсъждане на такива обстоятелства, макар да е проследил хронологията на воденото наказателно производство. Тези обстоятелства – за образуването и хода на наказателното производство, не съставляват доказателства за обстоятелствата, включени в предмета на доказване, а получената от чужди служби информация за дейността на подс. Е. и съпругата му не може да бъде ценена като доказателство, доколкото не е събрана чрез способите, предвидени в НПК и съставлява оперативна информация, която може да служи за насочване на разследването.
Оплакването в протеста, свързано с неназначаване на графическа експертиза по отношение авторството на текстове върху веществени доказателства също не може да бъде възприето като основателно. Такава експертиза не е поискана от държавното обвинение, а процесуалният кодекс ясно определя чия е тежестта на доказването. Няма съмнение действително, че съдът дължи обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. В случая съставът на апелативни съд е сторил това, като е събрал необходимия доказателствен обем с оглед на фактическата рамка на обвинението.
Възраженията в протеста във връзка с оправдаването на подс. Е. за пазене и укриване на компютърна програма PGP „Pretty Good Privacy“, инсталирана на външната памет на иззетия от жилището на подсъдимия лаптоп, са без основание. Настоящата инстанция напълно споделя изводите на въззивния съд, че тя не може да е предмет на престъпление по чл. 246, ал. 3, пр. 4 и 5, вр. чл. 243, ал. 2, т. 3 от НК по съображения, че такава програма е свободно достъпна и че липсват данни тя да е предназначена или да е използвана за подправка на платежни инструменти.
При тези съображения подадения протест следва да бъде оставен без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение

ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 10 от 06.07.2023г., постановена по внохд № 350/2022г. на Апелативен съд-Варна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.