Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА
ПЛАМЕН ДАЦОВ

като изслуша докладваното от съдия ПЛАМЕН ДАЦОВ ч.н.д. № 885 по описа за 2024 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред ВКС е по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК за разрешаване на възникнал спор за подсъдност между Софийски градски съд и Окръжен съд – Габрово, повдигнат от последния. Поводът е признаване и изпълнение по реда на Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, загл. изм. с ДВ, бр. 56/2022 г. (ЗПИИАКОРНФС) на решение на Централна съдебна агенция към Министерство на правосъдието на Кралство Нидерландия за налагане на финансова санкция (глоба) от Окръжен съд – Източен Брабант на гражданин на Република България – П. Н. В..
Първоначално искането е постъпило в Окръжен съд – Габрово и по този повод е било образувано ч.н.д. № 293/2024 г. След образуване на делото, с разпореждане под формата на писмена резолюция от 4.09.2024 г. съдията-докладчик разпоредил да се направи справка в НБД „Население“ за трите имена и за постоянен и настоящ адрес на засегнатото лице. От изготвената на същата дата справка се установява, че П. Н. В. е с постоянен адрес в [населено място], общ. С., обл. Г., [улица], считано от 14.02.2019 г. и настоящ адрес в Германия – от 2.01.2013 г. Последвали справки в НБД „Население“ за адресите на най-близките родственици и членовете на семейството на лицето, справка чрез ОДМВР – Габрово дали същото е напускало територията на страната и задграничните му пътувания, справка до кмета на [населено място], където е постоянния адрес на дъщерята на засегнатото лице, справка за трудови договори и пр. Били са изискани почти всички възможни справки с цел установяване на актуалното местообитание на засегнатото лице и справка от Дирекция „Български документи за самоличност“ към Министерство на вътрешните работи, от която се установило, че на 29.01.2024 г. г-н В. е подал в посолството на Република България в гр. Хага, Нидерландия заявление за издаване на лична карта като е посочил пред съответния служител адрес в чужбина – населено място Миерло, Нидерландия и телефонен номер[ЕИК]. Последвал неуспешен опит от страна на служител на съда да установи контакт по телефона с посочения номер. След като посочените усилия, положени от компетентния съд, не дали желания резултат, а именно установяване на лицето и осъществяване на контакт с него, окръжният съд счел, че от години наред обичайното местопребиваване и местоживеенето не са на територията на страната, както и че не могат да бъдат установени със сигурност и в чужбина – в частност на територията на Нидерландия, за която се получили откъслечни данни в резултат на извършените справки. С протоколно определение №238 от 2.10.2024 г., съдът е прекратил същото и го е изпратил по подсъдност на Софийски градски съд, позовавайки се на хипотезата на чл. 15, ал. 5 от ЗПИИАКОРНФС като приел, че компетентен да разгледа удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признание на финансови санкции съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС в случая е Софийският градски съд, тъй като местоживеенето и обичайното пребиваване на лицето не са установени.
След получаване на материалите, с разпореждане от 8.10.2024 г. по ч.н.д. № 6214/2024 г. по описа на Софийски градски съд, съдията-докладчик също е прекратил съдебното производство и е повдигнал настоящия спор за подсъдност с Окръжен съд – Габрово, като посочил, че в конкретния случай компетентен да разгледа искането за признаване и изпълнение на решението за налагане на финансова санкция е окръжният съд в гр. Габрово, тъй като в удостоверението по чл. 4 от ЗПИИАКОРНФС, изпратено от Кралство Нидерландия, е посочен като последно известен адрес този в [населено място], общ. С., обл. Г., [улица], който е и постоянен адрес на П. Н. В., видно от справката, направена в НБД „Население“.
Върховният касационен съд, след като провери материалите по делото, намери, че компетентен да изпълни решението е Окръжен съд – Габрово, предвид следните съображения:
Съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС, компетентен да разгледа искането за признаване на решението за налагане на финансови санкции е съответният окръжен съд, в чийто териториален обсег се намира местоживеенето или обичайното пребиваване на санкционираното лице. В ал. 2 на чл. 31 от ЗПИИАКОРНФС се предвижда, че ако местоживеенето или обичайното пребиваване не са посочени в удостоверението, издавано от властите на чуждата държава, подсъдността се определя според местонахождението на имуществото или по местоизточника на доходите на засегнатото лице. Според чл. 4, параграф 1 от РР 2005/214/ПВР решението заедно с удостоверението може да бъде предадено на компетентните органи на държава-членка, в която физическото или юридическото лице, срещу което е постановено решението, разполага с имущество или получава доходи, обичайно пребивава, респ. – има регистрирано седалище.
В разглеждания случай в удостоверението по чл. 4, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС, издадено от компетентните власти на Кралство Нидерландия, като последен известен адрес на санкционираното лице П. Н. В. е посочен този в [населено място], общ. обл. Г., [улица], който факт наред с обстоятелството, че същият адрес е деклариран като постоянен адрес, обуславя компетентността на Окръжен съд – Габрово. Съгласно чл. 93, ал. 5 от Закона за гражданска регистрация (ЗГР) постоянният адрес на гражданите е адрес за кореспонденция с органите на държавната власт и органите на местното самоуправление.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение
ИЗПРАЩА ч.н.д. № 6214/2024 г. по описа на Софийски градски съд (прекратено), ведно с ч.н.д. № 293/2024 г. по описа на Окръжен съд – Габрово (прекратено), за разглеждане и решаване от Окръжен съд – Габрово.
Препис от настоящото определение да се изпрати на Софийски градски съд за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.