13

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети и четвърти октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ
ВАЛЯ РУШАНОВА

при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Ивайло Симов изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 929/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано на осн. чл. 346, т. 1 от НПК по жалба на защитниците на подсъдимите П. К. И. и О. Т. Б. срещу решение № 145/10.06.2016г. по внохд № 236/2015г. по описа на Апелативен съд-гр. Пловдив.
В жалбата на подс. П. И. се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 от НПК. Допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила се обосновават с доводи относно недопустимо влошаване положението на подсъдимата с предявяване на обвинение за по-голяма сума след прекратяване на съдебното производство по нохд № 123/14г. на ОС - Стара Загора и връщането му на досъдебното произвоство; относно съдържанието на обвинителния акт - липса на конкретизация каква част от съдържанието на 121 инкриминирани фактури е невярно - цялото или част от отразеното във фактурите; липсата на яснота относно преките действия на подсъдимата в извършване на престъплението, както и относно действията на т.нар. посредствен извършител и т. нар. помагач; неясната трактовка на посочените в обвинителния акт действия на подс. И. и подс. Б., довела до недопустимо смесване на фигурите на „извършител”, „помагач” и „подбудител”; липсата на отговор по възраженията на защитата относно твърдяното влошаване положението на подсъдимата и липсата на конкретизация коя част от инкриминираните фактури е с невярно съдържание; без коментар останали свидетелски показания за реални доставки на управляваното от подсъдимата дружество. Решението било постановено при непълнота на доказателствата и на базата на необосновано заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от предубедено вещо лице. Доводи, подкрепящи касационното основание по чл. 348, ал. 1, т.1 от НПК не са изтъкнати. Иска се при условията на алтернативност - отмяна на съдебния акт и връщане на делото на предходна процесуална фаза за отстраняване на допуснати процесуални нарушения или отмяна на съдебния акт и оправдаване на подсъдимата И. по предявеното обвинение.
В допълнителна молба защитникът се позовава на ТР 3/2015г. на ОСНК на ВКС, като претендира че е налице основание за отмяна на съдебните актове и прекратяване на наказателното производство поради обстоятелството, че на подсъдимата И. е наложена санкция по чл. 19 от ДОПК с РА №[номер] от 24.08.2012г., потвърдено с Решение № 1487/30.11.2012г. на директор дирекция „О.”- [населено място] при ЦУ на НАП, а то от своя страна- потвърдено с решение № 1696/21.09.2016г., постановено по адм.д. № 629/2013г. на Административен съд- Пловдив.
В касационната жалба на защитника на подс. О. Б. са ангажирани основанията по чл. 348, ал.1, т.1- т. 3 от НПК. Твърди, че въззивният съд е постановил съдебния акт при непълнота на доказателствата и при игнориране на гласните доказателствени източници относно факта на извършени реални доставки - обясненията на подс. Б., показанията на св. М. П.. Липсвала и яснота и относно обвинението за кои точно фактури се приема че не са налице реални доставки и за кои сделки - че е налице съмнение относно реалността на доставките. Поддържа се, че на досъдебната фаза на процеса са допуснати нарушения на процесуалните правила, които не са били отстранени при новото разглеждане на делото пред първоинстанционния съд и, които, са останали без коментар. Оспорват се изводите относно несъмнената доказаност на обвинението. Справедливостта на наказанието се обосновава с доводи за „съответността” му на извършеното престъпление и постигане целите на чл. 36 от НК. Иска се – отмяна на въззивния акт и оправдаване на подсъдимия; отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане поради допуснати нарушения на процесуалните правила; намаляване наложеното наказание.
В съдебно заседание на касационната инстанция подсъдимата И. и защитникът й не се явяват. В молба изразяват позиция, че поддържат касационната жалба с развитите в нея съображения. Поддържат и направените в нея искания по същество.
Подсъдимият Б. и защитникът му поддържат жалбата и претендират отмяната на атакувания съдебен акт, както и алтернативно-изменяването му в частта относно наложеното наказание.
Прокурорът при ВКП пледира за неоснователност на жалбите на подсъдимите, като счита, че решението следва да бъде оставено в сила.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт и на присъдата, установи следното:

С присъда № 22 от 13.05.2015г. по нохд № 315/2014г. по описа на Окръжен съд- Стара Загора подсъдимата П. К. И. е призната за виновна в това, че в периода 10.11.2008г.- 09.06.2010г. в [населено място], като извършител (пряк и посредствен - чрез М. Х. П.) и като едноличен собственик на капитала и представител на [фирма]- [населено място], в съучастие с О. Т. Б. като помагач, в условията на продължавано престъпление, избегнала установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери- общо за 323 035,34 лева, като при водене счетоводството на дружеството използвала документи с невярно съдържание- 121 бр.данъчни фактури, в които невярно е документирано, че [фирма] е получател на реално осъществени облагаеми доставки от [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] и като потвърдила неистина в подадените в ТД на НАП- П., Офис-[населено място] справки декларации по ЗДДС, подробно изброени в обвинителния акт и в първоинстанционния съдебен акт( за отделните данъчни периоди от 01.11.2008г. до 31.05.2010г.- общо 19 справки декларации), като без основание по посочените фактури неправомерно начислила ДДС и приспаднала неследващ се данъчен кредит по ЗДДС в общ размер на 323 035, 34 лв. за данъчните периоди от м.11.2008г. до м.06.2010г., поради което на осн. чл.255, ал.3 във връзка с ал.1, т. 2, т. 6 и т.7 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с чл.26, ал.1 от НК и чл.54 от НК е осъдена на 3 (три) години лишаване от свобода, като на осн. чл. 66, ал.1 от НК изтърпяването на наложеното наказание е отложено с изпитателен срок от 3 (три) години, считано от влизане в сила на присъдата.
Подсъдимата И. е оправдана да е извършила престъплението относно това при упражняване на стопанска дейност от името и за сметка на [фирма]- [населено място] да е съставила с подсъдимия О. Б. документи с невярно съдържание- процесните 121 бр. данъчни фактури.
С първоинстанционния съдебен акт подс. О. Б. е признат за виновен в това, че в периода 10.11.2008г. - 09.06.2010г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в съучастие като помагач, умишлено улеснил подсъдимата П. К. И., като извършител като едноличен собственик на капитала и представител на [фирма]- [населено място], да избегне установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери- общо за 323 035,34 лева, като й осигурил издаването на данъчни фактури с невярно съдържание, в които невярно е документирано, че представляваното от нея дружество е получател на реално осъществени облагаеми доставки по процесните 121 бр. данъчни фактури с доставчици [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма], които тя да използва при водене на счетоводството на [фирма]- [населено място], като въз основа на тях неправомерно начисли ДДС по несосъществени покупки и приспадне неследващ се данъчен кредит по ЗДДС в общ размер на на 323 035, 34 лв. за данъчните периоди от м.11.2008г. до м.06.2010г., поради което на осн. чл.255, ал. 3 във връзка с ал.1, т.2, т.6 и т.7 във връзка с чл.20, ал.4 във връзка с чл.26, ал.1 от НК и чл.54 от НК е осъден на 3( три) години и 6 ( шест) месеца лишаване от свобода, като е постановено изтърпяването му при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.
Подсъдимият Б. е оправдан за това в съучастие като помагач, умишлено да е улеснил подсъдимата П. И., като извършител, да осъществи престъплението, при упражняване на стопанска дейност от името и за сметка на [фирма]- [населено място] да я е улеснил при съставянето на документи с невярно съдържание- процесните 121 бр. данъчни фактури.
С присъдата на осн. чл.25, ал.1 във връзка с чл.23, ал.1 от НК съдът е групирал наказанията, наложени на подс. Б. по настоящето производство (нохд № 315/2014г. на ОС - Стара Загора) и по нохд № 376/2011г. по описа на ОС - Стара Загора, като му наложил общо най-тежко наказание в размер на 3 (три) години и 6 (шест) месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от закрит тип.
На осн. чл. 68, ал.1 от НК съдът постановил подс. Б. да изтърпи наложеното по нохд № 30/2007г. по описа на РС-Стара Загора наказание 1(една) година лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип.
Двамата подсъдими са осъдени да заплатят по 950 лв.- разноски по водене на делото в полза на МВР по бюджетната сметка на ОД-МВР- Стара Загора.
Образуваното по протест на ОП - Стара Загора и по жалби на подсъдимите внохд № 236/2015г. по описа на Апелативен съд - Пловдив финализирало с атакуваното пред ВКС решение № 145 от 10.06.2016 година. С него първоинстанционната присъда е изменена в частта относно присъдените разноски, като е постановено те да бъдат заплатени не в полза на Държавата по бюджета на МВР- ОД- Стара Загора, а по бюджета на Съдебната власт по сметка на ВСС- С.. С решението подсъдимите са осъдени да заплатят направените в хода на въззивното производство разноски за изготвяне на експертиза – за всеки един от тях по 546 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд- Пловдив.
В останалата част първоинстанционният съдебен акт е потвърден.

При проверката на атакуваното решение ВКС счита, че депозираните жалби са допустими - подадени в законоустановения срок, от процесуално легитимирани лица и срещу акт, подлежащ на касационна проверка.

Разгледани по същество жалбите са неоснователни.

І. По касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК - допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Част от доводите, подкрепящи релевираното касационно основание, са идентични в касационните жалби на подсъдимите. Това позволява общото им обсъждане.
1. Оплакването за допуснато нарушение на принципа non bis in idem и постановяване на въззивното решение в отклонение на задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 3/2015 г. на ОСНК, не може да се сподели. Макар и възражението да е направено след изслушване, с оглед становищата на страните по реда на чл. 353, ал. 6 от НПК, с оглед заявеното касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК и предвид възможността на касационната инстанция служебно да следи за наличието на процесуални нарушения от категорията на абсолютните – чл. 348, ал.2, т. 2 - 4 от НПК, настоящият състав намира за допустимо да се произнесе по него.
Спрямо жалбоподателката И. не е налице окончателен акт, с което да е „наказана” по смисъла на чл. 4, от Протокол 7 на ЕКЗПЧОС за същото или сходно нарушение на данъчното законодателство, явяващо се процесуална пречка за повторното й наказателно преследване, респ. осъждане по конкретното наказателно производство. Видно от Решение № 1696/ 21.09.2016г. на АдмС- Пловдив по адм.д. № 629/2013г. предмет на производството са се явявали фактическите и правни основания за ангажиране на отговорността на жалбоподателката, в качеството й на управител на [фирма], по чл.19, ал.2 от ДОПК, а именно: наличие на действия по отчуждаване имуществото на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, в резултат на което се е стигнало до обективна невъзможност да бъдат събрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски. Относимите към приетата за налична отговорност по чл.19 ДОПК на подсъдимата И. факти са касаели извършени от нея ( в качеството й на управител на посоченото дружество) разпоредителни сделки с имущество на дружеството през м. септември и м.октомври 2010г., в резултат на което се създала невъзможност да се съберат установени данъчни задължения. Същевременно фактическото основание на обвинението срещу подсъдимата в настоящето наказателно производство се явяват извършени от нея действия по използване документи с невярно съдържание, както и в потвърждаване на неистински обстоятелства в справки- декларации по ЗДДС, в резултат на което избегнала установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС, като приспаднала неследващ се данъчен кредит по ЗДДС. Ясно е, че в развиващите се две производства предмет на изследване се явяват различни по съдържание и естество действия, които не само се явяват различни като характер противоправни прояви, но и разкриват качествена фактологическа разлика. Така се налага извода, че не е налице предпоставката ”idem” ( идентичност или сходство на фактите, обуславящи в своята съвкупност извод, че се касае до едно и също деяние), поради което генералното оплакване за нарушаване принципа на non bis in idem, не намира обективна подкрепа в материалите по делото.

2. Неоснователно е оплакването за недопустимо влошаване положението на подсъдимите с предявяване на обвинение за по-голяма сума след прекратяване на съдебното производство по нохд № 123/14г. на ОС - Стара Загора и връщането му на досъдебното произвоство.
Установено по делото е, че първоначално срещу жалбоподателите е внесен за разглеждане обвинителен акт за престъпление по чл. 255, ал.3 във връзка с ал.1, т. 2( за И.), т.6 и т. 7 във връзка с чл. 20 във връзка с чл. 26, ал.1 от НК с предмет на обвинение - избягване установяване и плащане на данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери- 315 778, 52 лева. По този обвинителен акт е образувано нохд № 123/2014г. по описа на ОС - Стара Загора. В съдебно заседание от 26.05.2014г. съдебният състав на осн. 288, т.1 от НПК прекратил съдебното производство по нохд № 123/2014г. по описа на ОС - Стара Загора и върнал делото на прокуратурата за отстраняване на допуснати процесуални нарушения свързани с противоречия между обстоятелствена част и диспозитив на обвинителния акт - посоченият в диспозитива на обвинителния акт общ размер на ДДС, чието установяване и плащане е избегнато, бил посочен в размер на 315 778, 52 лв., а аритметичния сбор на неправомерно начисленото и приспадното ДДС бил равен на 323 034, 32 лева.
На 21.07.2014г. в ОС - Стара Загора е внесен нов обвинителен акт срещу подсъдимите, по който било образувано нохд № 315/2014г. по описа на ОС- Стара Загора. Видно от диспозитива му предмет на обвинението са данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери- общо за 323 035, 34 лева. Именно по обвинение с този предмет двамата подсъдими са признати за виновни и осъдени.
Видно е, че обвинението е за сума, по-висока от тази, посочени в първоначалния обвинителен акт. ВКС счита обаче, че в конкретния случай не е налице недопустимо влошаване положението на подсъдимите в контекста на забраната за reformatio in pejus. Вярно е, че делото е било върнато на предходна процесуална фаза по искане на защитата на подсъдимата И. и то именно с позоваване на неясно обвинение относно математическия сбор на сумите по отделните данъчни периоди. Известно е, че забраната за reformatio in pejus по своята същност е процесуална гаранция, предназначена да обезпечи правото на подсъдимия да обжалва присъдата, без тази негова активност да създава възможност за постановяване на по-тежка присъда или налагане на по-тежко наказание, обусловено единствено от неговата жалба. Иначе казано забраната за влошаване положението на подсъдимия е налична в случаите на упражняване правото на жалба срещу съдебен акт, с който са разрешени въпросите по същество. Доколкото в настоящия случай тези предпоставки не са налице, то не може да се приеме, че с правилното изчисляване на сборът на сумите по данъчните задължения, довело до увеличаване на общия размер до 323 035, 34 лева положението на подсъдимите е било влошено. Впрочем с увеличаване на сумата не се е стигнало до промяна на правната квалификация на деянието, а единствено е отстранен пропускът при погрешното изчисляване на данъчното задължение - предмет на обвинението.
3. Защитата възразява и срещу обстоятелствената част на обвинителния акт, с доводи че същият не е съдържал достатъчно конкретни и ясни фактически твърдения относно елементите от обективната страна на престъплението и съучастническата дейност на двамата подсъдимите, поради което те били затруднени в осъществяване правото си на защита. Това възражение, поставено на разглеждане и пред първоинстанционния съд, правилно е било отхвърлено от него като неоснователно. Заложеният в текста на чл. 246, ал.2 от НПК стандарт относно съдържанието на обвинителния акт отдавна е изяснен както в теорията, така и в съдебната практика (ТР № 2/2002г. на ОСНК), като в принципен план се приема, че в обвинителния акт следва да са посочени ясно и еднозначно фактическите данни относно съставомерните елементи на престъпното деяние. В конкретния случай в обвинителния акт подробно са изтъкнати твърдения за това в какво точно са се изразили отделните прояви на подсъдимата И., подробно отграничени за отделните данъчни периоди и изразили се в неправомерно приспадане на данъчен кредит по ДДС по данъчни фактури, които не удостоверявали реално извършени/получени доставки по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС, чрез посочване на обстоятелства по такива доставки в справките – декларации по ЗДДС. За всеки един от данъчните периоди ясно са заявени фактическите обстоятелства по конкретната доставка, както и данъчните фактури, които не са отговаряли на истината в частта относно действителността на въпросната доставка. В обвинителния акт ( л.20 от нохд № 315/2014г. на ОС - Стара Загора) са описани и взаимоотношенията на двамата подсъдими - И. и Б., като са изтъкнати фактически обстоятелства относно това, че подсъдимата И. „решила да се възползва” от възможностите на подс. Б. да издава данъчни фактури по ЗДДС, които да осчетоводява надлежно, както и че подс. Б. „поел ангажимент да намери още фирми, които да издават данъчни фактури, без реално да извършват доставки”. Ясно е посочено също, че двамата са действали съвместно, при уговорка помежду им- подс. Б. да осигурява данъчните фактури, в които са отразени фиктивни доставки, а на базата на тях- подсъдимата И. да приспада данъчен кредит, заявявайки обстоятелствата по фиктивните доставки в справките декларации по ЗДДС. При така изтъкнатото ВКС намери, че отправеният от защитата упрек към съдържанието на обвинителния акт, не намира обективна опора при внимателния му прочит, поради което оплакването за допуснато нарушение на чл. 246, ал. 2 от НПК не може да бъде удовлетворено.
4. Твърденията за процесуални нарушения при изготвяне на въззивното решения и за такива при процесуалната дейност на второстепенния съд по оценката на доказателствените материали също не могат да се споделят. На първо място, упрекът относно съдържанието на въззивното решение не държи сметка за действителното му съдържание. Апелативният съд е изложил изключително подробно съображенията си относно кредитираните доказателствени източници - първични и вторични счетоводни документи, справки-декларации, обяснения на подсъдимите и показания на разпитаните свидетели. Утвърдил е изводите на първоинстанционния съд както по допустимостта на доказателствените материали, така и по отношение на тяхната интерпретация, убедително залегнала в основата на изводите по фактите. На самостоятелна проверка са били подложени гласните доказателствени източници, съдържащи се в обясненията на подсъдимите, както и на показанията на св. С., Г., Х., Б., Р., С., Н., Н., П., К., М., Т., като съдът е спазил изискването не само да проследи собствената им логичност и непротиворечивост, но и съответствието им едно с друго и изолираността им от останалите доказателствени източници. Защитата не конкретизира оплакването си в частта кои точно от свидетелските показания са неправилно игнорирани, както и нарочни съображения в тази насока, поради което касационната инстанция го оставя без коментар. Известно е, че касационната инстанция, в рамките на предоставените й правомощия по закон, може да проверява съответствието на процесуалната дейност на съда по оценката на доказателствата с изискванията на чл. 14 от НПК, но не и да се намесва във вътрешното убеждение на решаващия съд по същество, пререшавайки въпросите по достоверността на доказателствените материали. Ето защо като съобрази съдържанието на въззивното решение, в което подробно са развити аргументите на решаващия съд относно това поради какви причини се е доверил на едни доказателствени източници и не е кредитирал други, при отчитане на всички предпоставки и фактори, влияещи на оценката за достоверността им, ВКС намери оплакването за неоснователно.
Специално внимание е отделено на заключението на съдебно- икономическата експертиза, назначена от въззивния съд, както и на разясненията на експерта в проведеното въззивно съдебно следствие. Контролираният съд правилно не е уважил възражението на защитата, че заключението е необосновано(изготвено без вещото лице да се е запознало с доказателствата в цялост), поради което с основание го е поставил в основа на изводите си по фактите. Установено по делото е, че за да отговори на поставените му въпроси експертът се е запознал с обективно достъпните му материали, касаещи поставените му задачи. За база на експертните си изводи е използвал не само констатациите, направени в хода на ревизионното производство (така както сочи защитата), но е подложил на аналитична оценка и съдържащите се в кориците на делото първични и вторични счетоводни документи, както и останалия му доказателствен материал, предоставен му за нуждите на експертното изследване. Що се касае до заявеното в касационната жалба на подс. И. твърдение за предубеденост на експерта, то по делото липсват каквито и да са обективни данни, които да го подкрепят, поради което същото е голословно. Следователно като е допуснал, изслушал и кредитирал заключението на обсъжданата експертиза решаващият съд не е допуснал нарушение на процесуалния закон - на изследване са били поставени въпроси от значение за предмета на доказване, експертът е притежавал необходимата професионална компетентност и заключението му отговаря на изискванията за обоснованост, задълбоченост и яснота. Като следствие на този извод, се явява и заключението, че атакуваният съдебен акт не е постановен при непълнота на доказателствата, в каквато насока неоснователно претендира защитата.
Така, изводите на експертното заключение, преценени в съвкупност с показанията на св. Г., С., Х., П., Т. и обясненията на подс. Б. и писмените доказателствени материали, приложени в хода на ревизионното производство, недвусмислено опровергават тезата на защитата за наличие на реални доставки по инкриминираните 121 бр. данъчни фактури - включени в предмета на обвинението, детайлно посочени и анализирани по съдържание за всеки един от данъчните периоди. В контекста на реалността/фиктивността на доставките важно значение имат също и показанията на св. М. Г. (обслужвала счетоводно доставчика [фирма]), св. С. Х. (водела счетоводството на ЕТ „К. - Г. С. и [фирма]), св. М. (счетоводството на [фирма]) относно начина на предоставяне на счетоводните документи, от кое лице и вписването им в дневниците за покупки/продажби. Не без значение се явяват и заключенията на графическите експертизи относно изследването на инкриминираните данъчни фактури (за част от които несъмнено е установено, че като съставител са подписани от подс. Б., както и че той е автор на ръкописния текст, с който са били попълвани), констатациите при извършените насрещни проверки на доставчиците - посочените по-горе фирми и липсата на материална, техническа и кадрова обезпеченост на посочените фирми да реализират доставките. Всички тези източници правилно са мотивирали инстанциите по същество да направят законосъобразен извод за фиктивност на доставките, които извод напълно се възприема и от настоящата инстанция.
Съдът е обърнал внимание и на показанията на св. Т. и св. И. (работили към [фирма] по строителни обекти на фирмата в ТЕЦ М. 1, [населено място] и [населено място]), като с основание е приел, че макар и същите да потвърждават извършването на СМР на обектите, същите не съдържат достатъчно подробна, ясна и конкретна информация, която да опровергае останалия доказателствен материал, еднозначно указващ на липса на реални договорни отношения между управляваното от подс. И. дружество и [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма], довели до приспадане на неследващ се данъчен кредит по 121 бр. данъчни фактури.
Следователно упрекът към аналитичната дейност на решаващия съд не може да се сподели, поради което не се констатира съществено нарушение на процесуалните правила на плоскостта на чл. 13, 14 и чл.107 от НПК, обуславящо отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото на предходен процесуален стадий за правилното му решаване.

ІІ. По касационната основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК- „нарушение на материалния закон”.

Обобщено възражението на подсъдимите е концентрирано върху оспорването на обективната и субективната съставомерност на деянието по чл. 255, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК и наличието на съвместна престъпна дейност, при форма на съучастие, при която се е стигнало до избягване установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери.
В рамките на правилно установената фактология по делото е прието, че, подс. И. (като управител и представител на [фирма]) развивала стопанска дейност от името и за сметка на дружеството. Чрез съдействието на подс. Б., насочено към осигуряване на данъчни фактури с невярно съдържание (удостоверяващи доставки на стоки и услуги, които реално не били извършени) подсъдимата избегнала установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС. Обективно реализираното от подсъдимия Б. поведение, насочено към улесняване на подс. И. за снабдяване с първични счетоводни документи- 121 бр.данъчни фактури с невярно съдържание, се е изразило в това, че той лично и чрез други лица, е издал и е съдействал активно за издаването на фактурите, в които невярно е било отразено, че [фирма] се явява получател на реално осъществени облагаеми доставки от [фирма], Ет „К. – Г. С.”, [фирма] и [фирма]. Безспорно са и обстоятелствата, свързани с личното предоставяне на инкриминираните фактури от подс. Б. на подс. И..
Еднозначно се извлича и механизма, чрез който е реализирана престъпната дейност по избягване и плащане на данъчните задължения : чрез описване на фактури за нереални доставки на стоки и услуги, се завишавала посочената в справката-декларация обща сума на данъчния кредит, като чрез приспадане се намалявало данъчното задължение на фирмата по ЗДДС. Подсъдимата И. при водене на счетоводството на дружеството е използвала документите с невярно съдържание (121 бр. данъчни фактури с описани фиктивни доставки), като ги предоставяла на св. М. П. (счетоводител), която ги включвала в счетоводството на дружеството. Данните от фактурите били вписвани в дневниците за покупки на [фирма] във времевия отрязък от м.11. 2008г. до м.05.2010г., включително - 19 данъчни периода. Въз основа на тях били сформирани и резултатите по съответните справки-декларации. При правилно тълкуване на нормите на чл. 124 и чл. 125 от ЗДДС въззивният съд ясно е обосновал заключението си, че регистрите- дневниците за покупки и продажби са неразделна част от справката-декларация, изискваща се за всеки данъчен период от регистрирано по ЗДДС лице до 14-то число на месеца, следващ данъчния период за който се отнася. Предвид това, че дневниците за покупки и продажби, представляват опис на извършените покупки/ продажби на стоки и услуги през съответния данъчен период, то възпроизвеждането на невярната информация по данъчните фактури относно реалността на доставката, обуславя и невярност на съдържанието на вторичните счетоводни документи (счетоводни регистри) или обобщаващите регистри (синтетични регистри). Известно е също, от гледна точка на приетия механизъм на конкретното данъчно престъпление, че в единия раздел на справката-декларация задълженото лице декларира данъчно задължение (размера на ДДС, който следва да се внесе по сделките, по които то е доставчик), а в другия раздел се декларира данъчния кредит, който има право да получи по сделки, по които е получател, като на внасяне подлежи единствено разликата в случаите, когато начисления данък надвишава данъчния кредит, начислен по доставки към задълженото лице.
Като резултат, в рамките на деветнадесет данъчни периода подсъдимата И. включила в счетоводството на дружеството конкретно посочените фактури, които отразявали неосъществени сделки и поради това били с невярно съдържание. Същите документи били отразени в дневниците на дружеството, а въз основа на тях били изготвени и подписаните от И. справки - декларации по ЗДДС, като чрез приспадане на данъчен кредит било избегнато установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 323 035, 34 лева.
С оглед изложеното обективната и субективната съставомерност на деянието, съучастието на подсъдимите - И. (като извършител), а Б. (като помагач) – не подлежи на съмнение. Предходната инстанция ( л. 177-л.180 от внохд) е изяснила обхвата на дължимото поведение на подсъдимата, както и конкретните фактически и правни предпоставки за ангажиране наказателната отговорност на двамата подсъдими, като изводите й са в съответствие както с трайно установената съдебна практика, така и със задължителните указания на ТР № 4/2016 г. на ОСНК по т. д. № 4 от 2015 г. При правилно установената фактология относно управлението на дружеството, счетоводната му дейност и отчитането на сделките пред данъчните органи, осигуряването на първичните счетоводни документи, удостоверяващи неосъществени доставки от страна на подс. Б. и личното им предоставяне на подс. И., категорично доказват, че подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на деянието, съставомерните му елементи, както и че са предвиждали общественоопасните му последици и са искали настъпването им.

ІІІ. Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание на подс. Б. е декларативно заявено с единствения аргумент, че е „несъответно” на извършеното престъпление. Извън това не са изтъкнати обстоятелства, релевантни за преценката по чл. 348, ал.5 от НПК. Общо заявената претенция за „несъответност” на наложеното наказание - 3 години и 6 месеца лишаване от свобода не държи сметка както за предвидения в санкцията на чл. 255, ал. 3 от НК минимум от 3 години лишаване от свобода, така и за конкретното своеобразие на извършеното престъпление- продължавано по своя характер и включващо 19 отделни прояви за 19 отделни данъчни периода. Поради това касационният съд не намира за необходимо наложеното на подс. Б. да бъде допълнително намалено, още повече че същото е определено в размер, близък до минимума на санкцията по чл.255, ал.3 от НК и при спазване на принципите по чл. 54 от НК и при съобразяване целите по чл. 36 от НК.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,


ОСТАВЯ В СИЛА решение № 145/10.06.2016г. по внохд № 236/2015 г. по описа на Пловдивски апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: