ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: Невена Грозева
ЧЛЕНОВЕ: Даниел Луков
Бонка Янкова




при участието на секретар Ил. Петкова и в присъствието на прокурора от ВП Р. Славова, като изслуша докладваното от съдията Даниел Луков наказателно дело № 988/2024 година по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия И. Т. срещу въззивно решение № 84 от 26.08.2024г. на Апелативен съд – Бургас, постановено по внохд № 106/2024г. по описа на същия съд.
В жалбата и допълнението към нея, изготвени от адв. К., се претендират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК. Касационният жалбоподател намира, че съдът е нарушил материалния закон, като неправилно е приел наличието на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. а и б. б от НК в нарушение и на чл. 8 от НК, тъй като не следвало да се вземат предвид осъжданията на подсъдимия в Кралство Нидерландия и Република Франция при определяне на правната квалификация на извършените от него престъпления. Претенцията за явна несправедливост на наказанието е мотивирана само и единствено като последица от приложението на чл. 29 от НК по отношение на подсъдимия и като размер на наложеното наказание не съответствала на целите на наказанието по чл. 36 от НК. Иска се намаляване на размера на наложените на подсъдимия наказания, а като алтернативно искане се претендира отмяна на решението на въззивната инстанция и връщане на делото за ново разглеждане. От подсъдимия Т. са постъпили писмени бележки със съображения в подкрепа на заявеното от неговия защитник с касационната жалба.
В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на ВП намира, че жалбата следва да се остави без уважение.
Подсъдимият Т. се явява в съдебното заседание пред касационната инстанция. Защитникът му адв. К. поддържа жалбата си по вече заявените в нея съображения. От своя страна подсъдимият Т. се присъединява изцяло към заявеното от защитника си и поддържа своето допълнение към нея с направените искания.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното:
С присъда № 260001 от 04.08.2022г. на Окръжен съд – Бургас, постановена по н.о.х.д. № 851/2020г., подсъдимият И. Т. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 131а, пр. 2, вр. с чл. 131, ал. 1, т. 5 и т. 9, пр. последно, вр. с чл. 129, ал. 2 вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. а и б. б от НК, като на основание чл. 54 от НК му е било наложено наказание от дванадесет години лишаване от свобода. Със същата присъда подсъдимият е бил признат за виновен и в извършването на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. второ и трето и т. 12, пр. първо, вр. с чл. 115, вр. с чл. 18, ал. 1, пр. второ, вр. с чл. 29, ал. 1, б. а и б. б вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, като на основание чл. 18, ал. 3, б. б от НК не е бил наказан, но на основание чл. 131а, пр. 1, вр. с чл. 131, ал. 1, т. 5 и т. 9, пр. последно, вр. с чл. 128, ал. 2, пр. последно, вр. с ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. а и б. б, вр. чл. 23, ал. 1 от НК му е било наложено наказание в размер на петнадесет години лишаване от свобода.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия е било наложено едно общо най-тежко наказание в размер на петнадесет години лишаване от свобода.
Бил е определен първоначален строг режим за изтърпяване на така наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. а и б. б от ЗИНЗС.
Било е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража в Кралство Нидерландия във връзка с издадена ЗЕЕЗА и времето, през което е бил задържан под стража в България по настоящото дело.
Били са уважени частично предявените от пострадалата граждански искове срещу подсъдимия за претърпените от нея неимуществени вреди.
Съдът се е произнесъл и по разноските по делото.
По въззивни жалби от защитниците на подсъдимия и лично от него, с въззивно решение № 84 от 26.08.2024г. на Апелативен съд – Бургас, постановено по внохд № 106/2024г. по описа на същия съд, присъдата на първата инстанция е била изцяло потвърдена. Съдът се е произнесъл и по направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена в срок, поради което и се явява допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Претендираното с жалбата нарушение на материалния закон, свързано с осъждането на подсъдимия за престъпления, представляващи опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. а и б. б от НК, не е налице. Този въпрос е бил поставян вече на вниманието на апелативната инстанция и същият е получил своя законосъобразен отговор в мотивите на проверявания съдебен акт, към които настоящата инстанция се солидаризира напълно. В съответствие с нормата на чл. 8, ал. 2 от НК, правилно е било прието, че влязла в сила присъда, постановена от друга държава-членка на ЕС, за деяние, съставляващо престъпление по българския НК, се взема предвид във всяко наказателно производство, което се провежда спрямо същото това лице в нашата страна. Правилно контролирания съд е приел, че с тази норма в българското законодателство са станали задължителни за прилагане изискванията на рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета от 24.07.2008г. Съгласно това рамково решение, държавите-членки на Европейския съюз приемат, че присъда, постановена в друга държава-членка, поражда същите правни последици като присъда, постановена от собствените им съдилища според националното им законодателство. Последиците от такава присъда следва да бъдат равностойни на последиците от едно национално решение както в двете фази на процеса-досъдебна и съдебна, но също и по време на изпълнение на присъдата. Поради тази причина присъда, издадена от съд в друга държава-членка на ЕС, ако е постановена за деяние, което съставлява престъпление и по български НК, не изисква провеждане на процедура по чл. 463 и сл. от НПК за нейното признаване и приемане за изпълнение. Пренесено на плоскостта на настоящия казус, то по делото правилно е било установено, че по отношение на подсъдимият Т. има постановени две осъдителни присъди, издадени от съдилища на държави-членки на ЕС, а именно Кралство Нидерландия и Република Франция. С присъда № 09-900778-12 от 21.11.2012г. на Окръжен съд Хага, Кралство Нидерландия, в сила от 06.12.2012г., за извършени на 04.08.2012г. две престъпления, описани като „домашно насилие или заплашване“, съответстващи на престъпленията по чл. 128 – 131 и по чл. 144 от българския НК, на подсъдимия Т. е било наложено едно общо наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца, от което е изтърпял ефективно три месеца за времето от 06.12.2012г. до 31.01.2013г. включително, след което е бил освободен с прилагане на мерки за пробационен надзор за срок от две години, до 05.12.2014г. включително. С присъда № [ЕГН] от 19.05.2015г. на Камарата за корекционни жалби към Апелативен съд - Дуе, Република Франция, в сила от 26.05.2015г., за извършени на 14.11.2014г. три престъпления, описани като „незаконен трафик на наркотични вещества, психотропни вещества и прекурсори, които не са изключително за лична употреба“, съответстващи на престъпленията по чл. 354а, ал. 1 и ал. 3 от българския НК, и за извършени на същата дата три престъпления, описани като „митнически престъпления“, имащи аналог в престъплението по чл. 242, ал. 2 и ал. 3 от българския НК, на подсъдимия Т. са били наложени кумулативно наказание лишаване от свобода за срок от три години и други по-леки наказания, като наказанието лишаване от свобода за срок от три години подсъдимият е изтърпял реално, като е бил освободен на 15.10.2016г. Двете посочени наказания лишаване от свобода в размер, съответно на девет месеца и на три години, са били изтърпени ефективно от подсъдимия, макар и от първото да е изтърпяна само част, равняваща се на три месеца. Престъпленията, предмет на разглеждане в настоящия процес, са осъществени в периода 18.06. - 29.06.2017г. и попадат в границите на установения в чл. 30, ал. 1 от НК петгодишен срок от изтърпяване на наказанията по предходните му две присъди на съдилищата в Кралство Нидерландия и Република Франция.
Доводът, поддържан и в съдебното заседание пред ВКС, че пред ВКС е образувано производство по искане за възобновяване на наказателното производство по присъда, постановена от Районен съд – Харманли по нохд № 95/2022г., с която РС – Харманли не бил приел наличието на квалификацията „опасен рецидив“ по отношение на подсъдимия, няма как да бъде обсъждан в настоящия случай.
Затова, при правилно установените по делото факти, на базата на надеждна доказателствена основа, ВКС в настоящия си състав намира, че материалният закон относно квалификацията „опасен рецидив“ по чл. 29, ал. 1, б. а и б. б от НК е бил приложен правилно.
Претендираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия Т. наказание, мотивирано само и единствено като последица от приложението на чл. 29 от НК по отношение на него и като несъответно на целите на наказанието по чл. 36 от НК, не може да бъде споделено. Оплакването е било предмет на разглеждане и от АС – Бургас, който в своето решение е изложил убедителни съображения защо искането за намаляване размера на наказанията са неоснователни.
Индивидуализацията на наказанието е основен принцип при налагането му, по силата на който съдът е длъжен да го съобрази с индивидуалните особености на конкретния случай. Обстоятелствата, които следва да бъдат взети предвид са тези, които определят конкретната тежест на извършеното престъпление и характеризират личността на дееца. Те обуславят по-голяма или по-малка степен на обществена опасност на извършеното, както и необходимостта от повече или по-малко интензивно въздействие върху извършителя с оглед постигане целите на генералната и специална превенция. Контролираната въззивна инстанция е възприела изводите на първоинстанционния съд относно наличните отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което е приела за справедлив определения размер на наложените на подсъдимия наказания. Наказанието е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, когато очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и на целите по чл. 36 от НК. В конкретния казус ВКС не намира основания за намеса в насока смекчаване и намаляване на размера както на отделно наложените за всяко едно престъпление наказания, така и относно наложеното на подсъдимия едно общо най-тежко наказание в размер на петнадесет години лишаване от свобода.
Правилно инстанциите по фактите са приели, че извършените от подсъдимия деяния се характеризират с ясно изразена по-висока степен на обществена опасност в сравнение с обичайните престъпления от същия вид-едновременно реализирани няколко квалифициращи признака и на двете престъпления, с конкретния начин на тяхното осъществяване и използваните средства, с времевия интервал на извършването им, с физическите дадености на жертвата и броя на причинените й телесни увреждания, както и с личните характеристики на дееца и обремененото му съдебно минало.
С престъплението по чл. 131а, пр. 2 вр. чл. 131, ал. 1, т. 5 и т. 9, пр. последно, вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1 б. „а” и б. „б” от НК на пострадалата са причинени три отделни средни телесни повреди, едната от които - пневмоторакс и коремна травма, е довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота й, а обезобразяването на лицето е трайно и необратимо и е причинено на млада, току - що навършила 25 години жена. Едновременно с тези увреждания, със същото деяние са нанесени още десетки по-леки травми по главата, лицето, шията, тялото и крайниците на пострадалата, които наранявания се характеризират като леки телесни повреди. Правилно съдилищата са отчели и тези травми при индивидуализацията на наказанието, в съответствие с дадените задължителни указания по т. 18 от ППВС № 3 от 27.09.1979 г. на В(К)С.
С второто престъпление по чл. 131а, пр. 1, вр. чл. 131, ал. 1, т. 5 и т. 9, пр. последно, вр. чл. 128, ал. 2, пр. последно, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК, освен съставомерната тежка телесна повреда, изразена в постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота на пострадалата, подсъдимият й причинил и още три отделни средни телесни повреди, изразили се в затруднение на дъвченето, затруднение на говоренето и затруднение в движението на левия горен крайник. Тези по-леки по вид увреждания също съвсем правилно са били съобразени при определяне на наказанието, съгласно цитирания тълкувателен акт на върховната съдебна инстанция по наказателни дела.
Правилно е било отчетена твърде високата степен на обществена опасност на подсъдимия-зад граница се занимавал изключително със сводничество и проституция, срещу него в Кралство Нидерландия е образувано наказателно разследване за изнасилване и трафик на хора, с жертви жени от полски и доминикански произход. Решаващият съд убедително е аргументирал високата степен на лична опасност на подсъдимия Т. и с обремененото му съдебно минало, с утвърдената му склонност да упражнява физическо, психическо и полово насилие спрямо лица от женски пол, с трайните му нагласи да нарушава забраните, касаещи дейности с наркотични вещества и към нарушаване правилата на митническия режим. Не е било пропуснато да се отчете и обстоятелството, че налаганите от български и чуждестранни съдилища и ефективно изтърпени от подсъдимия Т. наказания лишаване от свобода в различни размери не са постигнали целения с тях превантивен, поправителен и предупредителен ефект. В категорията на отегчаващите отговорността му обстоятелства правилно е включен и факта, че престъпленията са извършени спрямо лице, с което подсъдимият е съжителствал в течение на няколко месеца, както и липсата на каквато и да е причина, която да оправдае жестоката физическа саморазправа и изключително бруталните посегателства срещу живота и здравето на друг човек. В такъв негативен аспект правилно съдът е отчел демонстрираното от подсъдимия абсолютно незачитане на основните ценности, каквито са човешкия живот, здраве и телесен интегритет, изключителната лекота и липса на скрупули при вземане и изпълнение на решенията да малтретира физически пострадалата почти без прекъсване в инкриминирания 11-дневен период, както и проявеното безчовечно отношение към жертвата.
Определените наказания, освен законосъобразни, са и справедливо отмерени, като същите са съответни на степента на обществена опасност на деянието, на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, а така също и на целите на чл. 36 от НК.
В обобщение, настоящият състав намира, че атакуваният въззивен съдебен акт следва да бъде оставен в сила.
Върховният касационен съд, водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК,


ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 84 от 26.08.2024г. на Апелативен съд – Бургас, постановено по внохд № 106/2024г. по описа на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: